Решение № 15772 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13969/2016 г.

Решение № 15772 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13969/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "ЕА-4" ЕООД, гр. С., с ЕИК *********, представлявано от С. Н. В., в качеството му на управител, против Решение № 6563/31.10.2016 г., постановено по адм. дело № 12581/2015 г. по описа на Административен съд гр. С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22220314002726-091-001/18.06.2015 г., издаден от Началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и главен инспектор по приходите в ТД на НАП С., в частта, потвърден с Решение № 1826/03.12.2015 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С., при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните норми. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА в оспорваната част.

Ответникът по жалбата - директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., при ЦУ на НАП в с. з., чрез пълномощника си юрк. Калоферова излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и доводите, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22220314002726-091-001/18.06.2015 г., издаден от П. Т. П.- началник сектор "Ревизии" и Е. С. Д. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1826/03.12.2015 г. на директора "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С., в частта, с която на "ЕА-4" ЕООД са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 68 490, 19 лв. и лихви в размер на 19 761,65 лв.

За да постанови обжалваното решение, на първо място, съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи, посочени в нормата на чл. 119 от ДОПК, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.

От обективна страна съдът е приел, че през съответните ревизирани периоди 01.07.2011 г. - 31.10.2014 г. дружеството-жалбоподател е регистрирано лице, извършващо дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и сделки с благородни метали. Дейността се извършва от обект в гр. С., като дружеството разполага със собствено помещение - производствен корпус и наето помещение за реализиране на готовата продукция.

На ревизираното лице /РЛ/ е отказан данъчен кредит в процесния размер за съответните данъчни периоди през 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. за доставки, документирани с фактури, издадени от "И. Т." ЕООД, "К. Б." ЕООД, "Виера" ЕООД, "Бизнесинсфоконсулт" ЕООД, "Бизнесинфопрес" ЕООД "И. Т." ЕООД, "Креатор" ЕООД, "Е. Е." ЕООД, "Пами 2006" ЕООД, "П. Т." ЕООД и "Б анд А груп" ЕООД.

По същество на спора съдът е изложил доводи досежно всеки от процесните доставчици и е приел, че законосъобрзано в хода на ревизията е приета липса на реално извършена доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.

Обжалваното решение е частично неправилно.

Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. П. това получателят на доставката следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК /вр. § 2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит.

Доказателствата по делото не сочат по изискуемия категоричен начин изпълнение на законовите изисквания за признаване на това субективно право за фактурите, издадени от "И. Т." ЕООД, "Виера" ЕООД, "Бизнесинсфоконсулт" ЕООД, "Бизнесинфопрес" ЕООД "И. Т." ЕООД, "Креатор" ЕООД, "Е. Е." ЕООД, "Пами 2006" ЕООД, "П. Т." ЕООД и "Б анд А груп" ЕООД, поради което обосновано с РА на получателя същото е отказано.

Изложените възражения в касационната жалба досежно материалноправния спор в посочените части са неоснователни, а предложеното интерпретиране на релевантните факти и относимите процесуални правила са погрешни и в противоречие с правилното им тълкуване и прилагане. Неоснователно касаторът твърди, че приходните органи не са положили нужните усилия при осъществяване на насрещните проверки за събиране на доказателствата и са мотивирали отказа за признаване на данъчен кредит с факти, относно доставчиците, които според касатора са ирелевантни. Неправилно е разбирането му, че притежаването на данъчен документ, издаден от регистрирано лице, съставен според изискванията на закона само по себе си е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ стоки/услуги. Действително, както правилно излага касаторът, няма изискване данъчно задълженото лице да направи проверка и да се увери, за качеството на доставчиците, дали са разполагали със стоките, предмет на доставката, дали доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама. Настоящият отказ на съда, обаче, е мотивиран с липсата на реалност на доставките по спорните фактури, а съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС реалността на доставката е абсолютна предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит.

1.С обжалваното решение съдът е потвърдил отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 07.2011 г. и м. 08.2011 г. в общ размер на 21 969,40 лв., по 18 броя данъчни фактури, издадени от "И. Т." ЕООД с предмет - "електро контактори, месинг прокат за леене, контактори и посребрени елементи от електроника, позлатена електроника и кондензатори, ел. материали, обогатени на паладий, ел. пипки 85 % и др. " Съдът правилно е приел, че в случая не са събрани достатъчно и категорични доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован и ползващ ревизираното лице извод, че доставките от страна на "И. Т." ЕООД са осъществени. Върху ревизираното лице, претендиращо правото на данъчен кредит, пада доказателствена тежест да установи наличието на всички предпоставки за неговото възникване и упражняване. В хода на съдебното производство ревизираното лице не е ангажирало доказателства за реалността на доставките с предмет електроника, ел. материали, контактори, месинг. По процесните доставки жалбоподателят е представил само фактури, издадени от "И. Т." ЕООД, както и фактури от предходен доставчик - "Джимини" ООД. Правилно съдът е приел, че представянето на данъчни фактури, дори такива от предходен доставчик, не може да доведе до извода, че нещо реално е доставено от този доставчик, защото фактурата като първичен счетоводен документ само отразява възникнало преди нейното издаване данъчен събитие. Правилно съдът е тълкувал материалноправните разпоредби за момента на възникване на данъчното събитие, от което се пораждат правните последици, свързани с възникване на правото на данъчен кредит. Относно спорните фактури следва да бъде отбелязано, че част от тях не са придружени от касов бон, а към други е приложен дневен финансов отчет, от който се вижда, че има издаден касов бон на съответна стойност, но самият касов бон липсва. За да бъде обоснован извод за реално извършена по фактурата доставка, правилно съдът е приел, че следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства относно начина на осъществяване на доставките, а именно доказателства за индивидуализация на стоките, предмет на фактурите и тяхното приемо-предаване. Такива не са били представени нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство - не са представени приемо-предавателни протоколи за всяка доставка. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка от доставчика "И. Т." ЕООД и е потвърдил РА в тази част.

1. Относно данъчен период м. 03.2012 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 3 300 лв., по 3 броя данъчни фактури, издадени от "Виера" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********. Предмет на процесните фактури е "покупка на сребро". По спорните доставки съдът правилно е приел, че липсват доказателства стоката реално да е била предадена от доставчика на РЛ. Наличието само на фактури и фактът, че те са отразени в справка-декларация за съответния период и Дневника за продажби на доставчика, само по себе си не може да бъде доказателство за реалност, а представлява изпълнение на законово въздигнато задължение от страна на доставчика. Правилно е съобразил съдът, че не само доставчикът, но и получателят следва да притежават цялата релевантна информация за доставката, а такава в случая не е налице. Поради това съдът правилно е заключил, че отказаното с РА право на данъчен кредит по процесните фактури е законосъобразно.

1. Относно данъчен период м. 07.2013 г., м. 10.2013 г. и м. 11.2013 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 6 005,67 лв., по 4 фактури, издадени от "И. Т." ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с предмет - "продажба на селектирани компютърни компоненти за преработка". Правилен е изводът на съда относно този доставчик, че по делото остава неизяснено какви са селектираните компютърни компоненти за преработка, как са индивидуализирани те за всяка конкретна доставка, кога и на кого са предадени, какво е последващото им използване от страна на жалбоподателя, предвид изискването на чл. 69 от ЗДДС стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Две от общо четирите процесни фактури не фигурират в Дневника за продажби на доставчика. Правилно е заключението на съда, че жалбоподателят не е успял да обори извода на органите по приходите за липса на реално извършена доставка, а от там и за наличие на предпоставки да ползва право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "И. Т." ЕООД, при което законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит и по тези фактури.

1. Относно данъчни периоди м. 07.2013 г., м. 08.2013 г. и м. 09.2013 г. с РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2 980,00 лв., за доставки, документирани с 3 бр. фактури, издадени от "Креатор" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********. Предмет на доставките са услуги - "СМР - ремонт на покрив и покриване с воалит; "изработка и монтаж на дограма - витрина и бронирано стъкло". От обективна страна съдът е приел, че между "ЕА 4" ЕООД и доставчика има сключен договор за СМР от 22.08.2013 г. за ремонт на покрив на сграда, за която ревизираното лице не е представило нито документ за собственост, нито документ, от който да се вижда, че е подизпълнител за ремонт на тази сграда. По делото пред АССГ настоящият касатор е представил Нотариален акт за собственост 199/2006 г., на лист 115, от който се установява, че процесното дружество "ЕА-4" ЕООД е закупило въпросната административна сграда през 2006 г., а в ревизионното производство приходната администрация е установила, че на този адрес, в същата сграда, се помещава производствената база на дружеството.

Правилно е отчетено от съда, че няма доказателства описаната строителна услуга да е изпълнена от сочения във фактурата доставчик в обекта на РЛ. Няма представени доказателства за закупен материал, нито в счетоводството на жалбоподателя е заведена сметка 302- Материали за конкретните обекти, не са представени количествено-стойностни сметки. Няма данни резултатът от услугите да е наличен в патримониума на ревизираното лице, поради което при липса на доказателства за реално извършена доставка, съдът правилно е приел, че са фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от доставчика и отказът за правото на приспадане на данъчен кредит с РА е законосъобразен.

Правилно съдът е приел липсата на доказателства за реалност на доставката на дограма. Предмет на сключения на 22.08.2013 г. договор с този доставчик са СМР, като в договора не се съдържат уговорки за доставка на дограма. В хода на административното и съдебното производство касаторът не е представил доказателства за последващо споразумение с доставчика в тази насока, нито са представени спецификации, от които да става ясно какъв вид дограма е поръчал, на каква цена, не са представени документи кога и по какъв начин е била доставена и монтирана. При тези обстоятелства правилно съдът в обжалваното решение е приел, че остава недоказано реалното извършване на доставката по процесните фактури, издадени от "Креатор" ЕООД, поради което и правилно с РА е отказано да се признае правото на данъчен кредит по тях.

1. Относно данъчен период м. 09.2013 г. с РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2 600 лв., по 2 фактури, издадени от "Е. Е." ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с предмет "компютърни компоненти". Правилно е прието, че в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство не са събрани достатъчно и категорични доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован и ползващ ревизираното лице извод, че доставката от страна на "Е. Е."ЕООД е осъществена. Върху ревизираното лице, претендиращо правото на данъчен кредит, пада доказателствена тежест да установи наличието на всички предпоставки за неговото възникване и упражняване. Правилно АССГ е приел, че жалбоподателят е следвало да представи доказателства относно индивидуализирането на родовоопределените вещи - компютърни компоненти, с оглед тяхното приемо-предаване от доставчика на получателя, както и за последващото им използване в неговата икономическа дейност, с които да обори становището на приходната администрация в РА. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки обосновано първоинстанционният съд е заключил, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка от доставчика "Е. Е."ЕООД по спорните фактури.

1. Относно данъчен период м. 12.2013 г. с РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2 093,33 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Пами 2006" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********. Предмет на процесните фактури са "компютърни компоненти за преработка". Правилно съдът е приел за недоказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка от този доставчик. Ревизираното лице не е представило договори, анекси, приемо-предавателни протоколи или други документи, от които да е видно в какво се изразяват компонентите, какви са, кога и кой ги е доставил, впоследствие те как са използвани от страна на жалбоподателя. Правилно е приел първоинстанционният съд, че във фактурите не са посочени индивидуализиращи признаци на стоките, като няма ангажирани и допълнителни доказателства за тяхната индивидуализация. Предвид липсата на доказателства за реално извършени доставки, правилно е заключението на съда за законосъобрзност на РА относно отказа от признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури на "Пами 2006" ЕООД.

1. Относно данъчни периоди м. 02.2014 г. с РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2 900 лв., по 2 броя данъчни фактури, издадени от "П. Т." ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********. Предмет на доставките, документирани с процесните фактури са "компютърни компоненти за преработка". В рамките на ревизията и на съдебното производство не са представени документи, съпътстващи издадените фактури, от които да е видно какви са компютърните компоненти за преработка, как е осъществена доставката им, кога и на кого са предадени, къде са вложени те от страна на жалбоподателя. Правилно е заключението на съда, че фактът, че доставчикът е издал данъчни фактури и ги е включил в СД и Дневника за продажби за съответните данъчни периоди, също не може да е доказателство за реалност на доставката. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно първоинстанционният съд е приел, че няма основания на "ЕА 4" ЕООД да бъде признато правото да ползва данъчен кредит по издадените фактури.

1. Относно данъчен период м. 03.2014 г. с РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 1 915,00 лв., по 2 фактури, издадени от "Б анд А Груп" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********. Предмет на доставките са родовоопределени вещи - "компютърни компоненти за преработка". Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не е доказано отделянето на вещите от рода или тяхното предаване, транспортиране, съхранение и др. В хода на ревизията и в хода на съдебното производство не са представени договори и анекси сключени между касатора и "Б анд А Груп" ЕООД. Не са представени доказателства за заприхождаване в склад на процесните стоки или влагането им в последващи облагаеми доставки. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно е приел първоинстанционният съд, че няма основания на касатора да бъде признато правото да ползва данъчен кредит по издадените от "Б анд А Груп" ЕООД фактури.

9.Относно данъчен период м. 07.2014 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 272,00 лв., по 1 данъчна фактура, издадена от "Бизнесинфопрес" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с предмет "дизайн и изработка на луксозни торбички за подаръци PVC - 1000 бр. при единична цена 5,16 лева; луксозни кутии 11х16х4,15 см - 400 бр. при единична цена 8,50 лева; луксозни кутии 6х6х3 см - 400 бр. при единична цена 7,00 лева". Описаните във фактурата услуги - дизайн и изработка на рекламни материали, предполагат сключването на договори за изработка във връзка с престирането на готов краен продукт, като приемането на последния се осъществява с подписването на приемо-предавателен протокол от двете страни по сделката. По делото е приложен приемо-предавателен протокол / на л. 224 / от 31.07.2014 г., който не съдържа конкретна информация по предаване на съответните стоки от доставчика на получателя, а само е посочена, че доставчикът предава на купувача стоката, изрично упомената във фактура № 69 от 21.07.2014 г. Т. е. не може да се приеме, че протоколът удостоверява приемо-предаването на стоките, описани в процесната фактура. От друга страна, няма представени поръчки относно изработването на стоките, не са представени доказателства, че рекламните материали са били действително изработени. Поради изложеното правилно съдът е приел, че законосъобразно с РА на "ЕА 4" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура.

1. Решението на АССГ относно приетия за законосъобразен РА във връзка с непризнатото на "ЕА 4" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по част от доставките, фактурирани от "К. Б." ЕООД, е неправилно.

Относно доставчика"К. Б." ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ********* за данъчен период м. 10, 11, 12.2011 г. и м. 01.2012 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 15 950,79 лв. по 15 броя данъчни фактури, от които за данъчен период 01.10.2011 г. - 31.10.2011 г.- 2 700.00 лева, за данъчен период 01.11.2011 г. - 30.11.2011 г.- 6 250.79 лева, за данъчен период 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г. - 3 500.00 лева, за данъчен период 01.01.2012 г. - 31.01.2012 г.- 3 500.00 лева, с предмет покупка на стоки и материали.

При формиране на извода си за законосъобразност на РА в посочената част административният съд се е позовал основно на липсата на доказателства за наличието на стоките и мястото им на съхранение при доставчика, липсата на приемо-предавателни протоколи за извършени доставки, както и за осъществен транспорт на стоките.

Относно мотивите на съда за липса на приемо-предавателни протоколи, двустранно подписани такива са представени по всички фактури, на лист 159 - 188 по делото. По фактури с номера 7/24.10.2011 г., 12/25.10.2011 г., 17/27.10.2011 г., 36/07.11.2011 г., 33/04.11.2011 г., 39/09.11.2011 г., 43/11.11.2011 г., 63/25.11.2011 г., 66/28.11.2011 г., към приемо-предавателните протоколи са приложени и сертификати за извършен анализ на благороден метал. В описанието на стоката във фактурите е записано сребро -" Ag 80 %", като в приемо-предавателните протоколи е записан материал със съответен грамаж, като в графата "забележка" към всеки един приемо-предавателен протокол е описан съответния материал като сребро /" след топене и анализ получен резултат 80 % съдържание на сребро"/. В сертификатите е посочен материал "сребро" с грамаж, съответстващ на този по приемо-предавателните протоколи. Както фактурите, така и приемо-предавателните протоколи са двустранно подписани от представители на купувача и продавача, като подписите не са оспорени от данъчната администрация. В сертификатите за извършен анализ е посочен клиента "К. Б." ЕООД, а за извършил анализа "ЕА 4" ЕООД.

В допълнение следва да бъде отчетено обстоятелството, че фактурите отразяват покупка на стоки, които са свързани с основния предмет на дейност на касатора. От друга страна, съдът не е съобразил, че процесните фактури касаят неголеми количества стоки / сребро/ и няма пречка да бъдат превозени от получателя с негов транспорт, както и твърди управителят на ревизираното лице. Върховният административен съд е безпротиворечив в своята практика, като приема, че липсата на транспортни разходи за процесните доставки сама по себе си не обосновава извод за липса на реалност на доставките. Неправилно съдът, за да отхвърли жалбата, се е позовал и на липсата на доказателства за наличието на стоките в складова база на доставчика и липса на доказателства за придобиването на стоката от предходен доставчик. С. Р. на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 г. и С-142/11 г. "данъчната администрация не може да изисква от ДЗЛ, което иска да упражни право на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на ДЗЛ, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране или внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна притежава документи в това отношение. " След като се установява по категоричен начин приемо-предаване на стоките, предмет на спорните фактури, от доставчика на получателя, то необосновано съдът е отхвърлил жалбата на РЛ срещу РА в тази му част. Решението в тази част следва да се отмени ведно с отмяната на РА в частта относно отказания данъчен кредит на "ЕА 4" ЕООД по гореописаните фактури, издадени от "К. Б." ЕООД.

По фактури № 111 от 05.01.2012 г. и № 114 от 06.01.2012 г., издадени от "К. Б." ЕООД не се установява по безспорен начин реалното извършване на описаните доставки. Предмет на фактурите е "Ag 80 %". Приложеният към първата фактура приемо-предавателен протокол не може с категоричност да бъде отнесен към нея въпреки изричното отбелязване в него, доколкото в приемо-предавателния протокол предметът на доставката е описан като "материали насипни 5500 гр. " и не може да се установи какви са материалите; по втората фактура в приемо-предавателния протокол е посочен предмет - "материали 5000 гр. " и не може да се свърже с предмета на фактурата. По отношение на фактури № 95 от 09.12.2011 г., № 98 от 12.12.2011 г., № 100 от 13.12.2011 г., № 116 от 09.01.2012 г. с предмет - "Ag 80 %" в приемо-предавателните протоколи е описан "материал с високо съдържание на сребро" със съответен грамаж, но няма приложени сертификати за извършен анализ на среброто. Следователно, достигайки до извода за недоказаност на реалното осъществяване на доставките по описаните 6 бр. фактури, АССГ е постановил решение в съответствие с материалния закон и при правилна преценка на доказателствата.

1. Относно данъчен период м. 10.2012 г., м. 05.2013 г., м. 06.2013 г. с РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 6 504 лв., по 4 бр. Фактури, издадени от "Бизнесинфоконсулт" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********. Предмет на процесните фактури е покупка на стоки и услуги - материали по опис и консумативи, консултантски услуги, интернет реклама, интернет банери.

Правилно съдът е приел, че наличието на сключен договор с доставчика за срок от 12.09.2012 г. до 12.09.2013 г. не доказва реалност на доставките по спорните фактури № 2000000176/29.05.2013 г., 2000000177/31.05.2013 г. и № 1000000213/28.05.2013 г., а следва да бъдат представени доказателства относно предходните отношения с доставчика, по-специално по доставката на материали по опис имало ли е изготвена оферта за тяхната изработка и доставка, направена ли е поръчка, какво количество и какъв вид точно е било уговорено, на каква цена, как са индивидуализирани закупените стоки, какво и дали е било прието от касатора. Престирането на готовия краен продукт би следвало да се осъществи с подписването на приемо-предавателен протокол от двете страни по сделката. Такъв не е представен. Предметът на фактура № 2000000176/29.05.2013 г. / материали и консумативи по опис/ е неясен до степен невъзможност да се идентифицират закупените стоки. Към фактурата не е приложен описа, както и липсват други съпътстващи документи.

По фактурираната доставка с фактура № 1000000213/28.05.2013 г. с предмет "интернет реклама" няма данни какво конкретно е било заданието и как е било изпълнено. РЛ не е успяло да докаже и дали и къде е използвана тази интернет реклама.

По фактура № 2000000177/31.05.2013 г. с предмет "консултантски услуги", правилно съдът е приел, че не са представени доказателства за конкретния вид на извършените услуги, наличието на кадрова обезпеченост на доставчика за тяхното извършване, стойността им, реалното им предоставяне.

Предвид тези обстоятелства и липсата на доказателства за реалност на доставката, съдът правилно е приел, че с РА не следва да бъде признато на получателя правото на данъчен кредит по фактури № 2000000176/29.05.2013 г., 1000000213/28.05.2013 г., 2000000177/31.05.2013 г., издадени от "Бизнесинфоконсулт" ЕООД.

По фактура № 2000000108/19.10.2012 г. с предмет "работен календар модел Еко - 1000 бр. при единична цена 4.50 лева" настоящият състав счита, че неправилно е отказано признаването на правото на данъчен кредит. В процесната фактура е записан видът на стоката, количеството, единичната и крайната цена. Фактурата е двустранно подписана, съдържа всички изискуеми от закона в чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС реквизити, като предметът й е достатъчно ясно определен. На лист 198 по делото, към фактурата е представен приемо-предавателен протокол от 19.10.2012 г., както и изготвена от доставчика оферта, с дата 15.10.2012 г., за изработката на фактурираната стока, приложена на лист 199 по делото. Стойността на фискалния бон и фактурата съответства на изготвената оферта. Тази фактура не е била коментирана от АССГ при постановяване на обжалваното решение. Предвид представените доказателства, от които може да се направи извод за реално осъществена доставка по процесната фактура, настоящият състав счита, че следва да бъде отменен РА в частта, в която е отказано на касатора правото на приспадане на данъчен кредит по фактура с номер 2000000108/19.10.2012 г. с предмет "работен календар модел Еко", издадена от "Бизнесинфоконсулт" ЕООД.

По изложените съображения, настоящият състав, намира, че обжалваното решение следва да бъде частично отменено и да бъде постановено ново, с което да се отмени РА в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактури № 7/24.10.2011 г., 12/25.10.2011 г., 17/27.10.2011 г., 36/07.11.2011 г., 33/04.11.2011 г., 39/09.11.2011 г., 43/11.11.2011 г., 63/25.11.2011 г., 66/28.11.2011 г., издадени от "К. Б." ЕООД и по фактура № 2000000108/19.10.2012 г., издадена от "Бизнесинфоконсулт" ЕООД. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Във връзка с разноските: Касаторът не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

С оглед частичното отхвърляне на жалбата на "ЕА 4" ЕООД срещу РА решението следва да се отмени в частта на присъдените на Дирекция "ОДОП" - гр. С. разноски за разликата над 2316,18 лева. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК НА Дирекция "ОДОП" гр. С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от жалбата на "ЕА 4" ЕООД в размер на 2316,18 лева за касационната инстанция.

Превид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,