Решение № 12780 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2013 г.

Решение № 12780 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, чл. 48 ЗДДФЛ Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 2300/21.12.2012 г., постановено по адм. дело № 2578/2011 г. по описа на Бургаския административен съд, с което по жалба на Диню Кръстев Георгиев от гр. Бургас е отменен РА № 02-00-900678/22.07.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД № 10-229/24.09.2009 г. на директора на същата дирекция за определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 23 966,27 лв. и лихви 4 319,41 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал изслушаните заключения на съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи, както и че мотивите на решението на съда са противоречиви относно приетата справедлива стойност на получените от Диню Георгиев активи. Касаторът се оплаква, че съдът неправилно е приспаднал разходите за придобиване на обектите по фактура № 1033/05.12.2006 г., издадена на Георгиев от "Янков - 79" ЕООД, като в тази връзка цитира решение по адм. дело № 4907/2011 г. на ВАС, I отделение относно облагането на брата на Георгиев за придобиването на апартаментите. В останалата част на касационната жалба подробно са изложени оплаквания, свързани с кредитираните от съда експертизи. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Диню Георгиев и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 066 лв. Ответникът по касационната жалба Диню Кръстев Георгиев от гр. Бургас, редовно призован не се е явил и не е изпратил свой представител и не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователно поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд, I отделение. Първоначално с решение № 135/4.02.2011 г., постановено по адм. дело № 1420/2009 г. на Бургаския административен съд е отменен частично посоченият по-горе ревизионен акт за определения на Диню Георгиев данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 16 648,41 лв. и за лихви за разликата над 2 982,62 лв., а в останалата част до пълния размер на данъка и съответните лихви жалбата е отхвърлена. При касационното обжалване състав на ВАС, I отделение е бил сезиран с две касационни жалби - от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") и от Диню Кръстев Георгиев. Съдът е отменил изцяло обжалваното съдебно решение и е върнал делото за ново разглеждане с указания за правилното определяне на данъчната основа за облагане на данъка, като се има предвид, че ревизията е била проведена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, като съдът изрично е посочил, че няма разпоредба в закона, която да разпорежда изваждането от данъчната основа направените разходи за живот. Касационният съдебен състав е приел, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ и изключване от данъчната основа на приходите от първия продаден апартамент през 2007 г., тъй като според тази разпоредба в приложимата й към 2007 г. редакция тя не се прилага за доходите от стопанска дейност като търговец по ТЗ, включително и за едноличните търговци. Освен това касационната инстанция е приела, че в обжалваното пред нея съдебно решение липсват мотиви за правнорелевантните факти. Изложено е от съда, че липсват мотиви в съдебното решение на първоинстанционния съд защо след като ревизираното лице се облага като търговец не е приложен СС-16 "Дълготрайни материални активи" и т. нар "справедлива цена", която трябва да се определи чрез един от методите по Наредба № Н-9/2006 г. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е отменил изцяло ревизионния акт за определения на Диню Георгиев данък по чл. 48 ЗДДФЛ. За да постанови този резултат съдът е приел, че с нотар. акт № 9/24.11.2003 г. Диню Георгиев, брат му Георги Георгиев и Атанас Атанасов са придобили право на собственост върху УПИ I-305 в кв. 4101 в к. к. "Слънчев бряг - запад", Община Несебър. при квоти: за Диню Георгиев и Георги Георгиев по 45 %, а за Атанас Атанасов - 55%. Установено е от съда, че впоследствие на 11.07.2005 г. собствениците на имота са учредили право на строеж на "Янков - 79" ЕООД за построяване на жилищна сграда със задължение за строителя да обезщети собствениците на имота с апартаменти. Съдът въз основа на доказателствата е установил, че през 2007 г. братята Диню Георгиев и Георги Георгиев са продали 5 бр. апартаменти от същата сграда на други физически лица, като в ГДД, подадена на 25.04.2008 г. Диню Георгиев е декларирал продажбата само на два от апартаментите, което от приходните органи е възприето като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът е констатирал, че ревизията е определила пазарна цена на обектите. В съдебното производство са назначени съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, които са се произнесли по справедливата цена на процесните имоти. Съдът въз основа на указанията в отменителното решение на първата касационна съдебна инстанция е за прилагане на СС-16, според който справедлива стойност на получения актив е цената, равна на сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи да осъществяват сделка и на практика това е продажна, борсова или пазарна цена. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е използвала метода на увеличената стойност и метода на сравнимите, неконтролирани цени, като са взети усреднени стойности от двата метода, като за кв. м. застроена площ е приета цена от 1 095,37 лв., с изключение по нотариален акт № 184/3.12.2007 г., в която цената е 1 301,61 лв. Назначената от съда съдебно-икономическа експертиза за определяне на данъчната основа е определила, че в нея влизат, както стойността на обектите, така и другите установени приходи в общ размер от 4 249,86 лв., представляваща доходи от управление и контрол, получена след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, определена по реда на чл. 122 ДОПК. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по фактическата обстановка по делото, която правилно е установено. Няма спор и относно начинът на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК. Установено е по безспорен начин, че през 2003 г. ответникът по касационната жалба Диню Георгиев, неговия брат Георги Георгиев и Атанас Атанасов са придобили право на собственост върху УПИ № I-305 в кв. 41010 по плана на к. к. "Слънчев бряг - запад", Община Несебър, а през 2005 г. собствениците на този имот са учредили право на строеж на "Янков - 79" ЕООД за построяване на многоетажна жилищна сграда, като въз основа на това право, собствениците на имота е трябвало да бъдат обезщетени с общо 14 бр. обекта от новопостроената сграда. След построяване на сградата ответникът по касация и неговия брат са продали 5 бр. апартамента, оформени с нотариални актове, всичките съставени през 2007 г. Приходните органи са установили, че в ГДД Диню Георгиев е декларирал доходи от продажба само от два от продадените с брат му апартаменти, а за останалите три не е подал декларация и поради тази причина ревизията е извършена по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Основно оплакване, визирано в касационната жалба е относно определянето на т. нар. "справедлива цена" по СС-16 (съгласно указанията в отменителното решение на ВАС, I отделение) на продадените през 2007 г. апартаменти от ответника и неговия брат за определяне на дохода, който е придобил и който подлежи на облагане. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на съдебните експертизи, които са определили справедливата цена като вещото лице е използвало два метода - на увеличената стойност и на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и съобразно констатираното в допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза. Според него средната цена за кв. м застроена площ е 1 095,37 лв., с изключение цената по нотар. акт № 184803.12.2007 г., която е в размер на 1 301,61 лв. Данъчната основа на облагане правилно е определена и в този смисъл настоящата касационна инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд в тази насока. Решението на съда е съобразено с указанията на първата отменителна касационна инстанция за съобразяване със СС-16, респ. "справедлива цена". Изложените оплаквания в касационната жалба за неправилно определяне на данъчната основа, представляват оспорване на съдебно-икономическата експертиза, което е недопустимо и затова и касационният състав няма да отговаря на тези оплаквания. В първоинстанционното съдебно производство касаторът е имал процесуалната възможност да оспори заключението на експертизата, да поиска допълнителна, респ. тройна експертиза и като не е направил това, не може този процесуален пропуск да санира в настоящето касационно производство. Съдът правилно е преценил доказателства, точно е приложил материалния закон, имайки предвид, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 ДОПК и при стриктно изпълнение указанията на отменителното решение на първата касационна инстанция. Предвид гореизложеното ВАС, I отделение в настоящия си съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено, не подлежи на отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2300/21.12.2012 г., постановено по адм. дело № 2578/2011 г. по описа на Бургаския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.