Решение № 4189 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез гл.юрк. И. Зарева, против Решение 7730/20.12.2021 г. постановено по адм. дело 6544/2021 г. по описа на Административен съд Софияград, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/4821#2 от 30.04.2020 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ Земеделие). Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че неправилно е прието от съда, че е налице форсмажорно обстоятелство и финансовата помощ не следва да се възстановява. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и потвърждаване на процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Ематия ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С Определение от 15.05.2023 г. производството по настоящото дело е било спряно до постановяване на решение по дело С-656/22 на Съда на Европейския съюз, като към настоящия момент има произнасяне на СЕС, обективирано в Решение от 18 януари 2024 година. С Решението СЕС е приел, че 1) Член 47, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с Регламент (ЕО) 434/2007 на Комисията от 20 април 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че прекратяването от общинска администрация на договор за наем или аренда на земеделска земя, сключен за срок от пет години с бенефициера на земеделска помощ, отпусната по програми за развитие на селските райони на държава членка, за чието финансиране е допринесъл Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи запазването на такъв договор, може да представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство по смисъла на член 47, параграф 1, когато прекратяването представлява външно, необичайно и непредвидимо за този бенефициер събитие, и той е взел всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе съответния договор за наем в съответствие с въведените нови изисквания, отчуждаване на стопанството по смисъла на посочения член 47, параграф 1, буква в), когато прекратяването представлява лишаваща от собственост мярка, която лишава посочения бенефициер от правата да използва наетите земеделски земи и да получава доходите от тях; 2) Член 45, параграф 4 от Регламент 1974/2006, изменен с Регламент (ЕО) 434/2007, трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към положение, при което невъзможността бенефициерът на земеделска помощ да продължи да спазва поетите от него задължения, произтича от прекратяването от общинска администрация на договора за наем или аренда на земеделска земя, сключен за срок от пет години с този бенефициер, което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания а именно бенефициерът да притежава животновъден обект и да регистрира в компетентните национални органи определен брой селскостопански животни чието спазване е условие за запазването на такъв договор. С Определение от 23.01.2024 г. производството по настоящото дело е било възобновено. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ 01-2600/4821#2 от 30.04.2020 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който ЕМАТИЯ ЕООД е изключено от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 8037,77 лева, представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., за кампании 2012г., 2013г. и 2014г., 2015г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5 предложение първо във връзка с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП. От фактическа страна административният съд е приел, че през 2014г. жалбоподателят е придобил дружеството от друг собственик. Посочил е, че през 2015 г. била изменена разпоредбата на чл. 37и от ЗСПЗЗ, съгласно която били задължени всички наематели на общински и държавни пасища да придобият животни. Преди придобиването на дружеството същото е имало сключени договори с ДФ Земеделие по мярка 212 - HP 2 със срок на действие 5 години. След изменението на закона през 2015 г. жалбоподателят не успял да си купи животни, тъй като му трябвало още време. Към 01.02.2016 г. не фигурирал с регистрирани животни и общината му съобщила, че прекратява договора за наетите пасбища с него, а той известил ДФ Земеделие. С писмо с изх. 01-2600/4821 от 15.08.2019 г., ДФ Земеделие РА уведомила кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото било посочено, че при извършването на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП било установено, че за кампания 2016г., кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 212, регламентирана в Наредба 11 от 03.04.2008 г. С неподаването на заявление за подпомагане за кампания 2016г. били нарушени изискванията на чл. 4. ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане били длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко 5 последователни години от първото компенсаторно плащане. В писмото било посочено правното основание на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., съгласно което кандидатът следвала да бъде изключена от подпомагане по мярка 212 и следвало да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката. Посочено било също, че по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" изплатените суми по години били както следва: - първа година от ангажимента -подадено заявление с УИН: 22/070512/46776 за кампания 2012, изплатена сума 7369.26 лв.; - втора година от ангажимента подадено заявление с УИН: 22/440613/53360 за кампания 2013, изплатена сума 8025.54 лв.; - трета година от ангажимента - подадено, заявление с УИН: 22/260514/55366 за кампания 2014, изплатена сума 8966.08 лв.; - четвърта годи от ангажимента - подадено заявление с УИН: 22/010615/59371 за кампания 2015, изплатена сума 7790.18 лв. Така в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., бенефициентът следвало да възстанови 8037.77 лв., което представлявало 25 % от получената субсидия по мярката, тъй като прекратил участието си по мярка 212 след четвъртата година от поетия ангажимент. С писмото била предоставена възможност за доброволно възстановяване на недължимо платената сума или за представяне на допълнителна информация - становище или възражение в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК. С писмо с вх. 01-2600/4821 от 28.08.2019 г., кандидатът възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. След разглеждане на допълнително представената информация ДФ Земеделие не приела направените възражения за основателни. Административният орган е изложил мотиви, че в приложимото национално законодателство било заложено изискване към земеделските стопани след поемане на многогодишния ангажимент по съответната мярка да декларират и стопанисват площи в дадения необлагодетелстван район за период от 5 години, като не било задължително тези площи да са едни и същи. Заявяването от кандидата на други площи, попадащи в териториалния обхват на районите с ограничения, различни от планинските - НР2, не възпрепятствало изпълнението на многогодишния ангажимент. При невъзможност за деклариране на площи в съответния необлагодетелстван район, с които да бъде изпълнен поетия ангажимент същият можело да бъде прехвърлен на друго лице при спазване на изискванията на чл. 14 ал. 4 от НАРЕДБА 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Последвало издаването на оспорения АУПДВ 01-2600/4821#2 от 30.04.2020 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който ЕМАТИЯ ЕООД е изключено от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 8037,77 лева, представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. за кампании 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Съдът е съобразил прекратяването на агроекологичния ангажимент поради неспазване изискването на чл. 4, ал. 1, т.2 и 3 от Наредба 11/03.04.2008 г., както и императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1, т.4 задължаваща земеделския стопанин при прекратен многогодишен ангажимент да възстанови получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент - в случая след четвъртата година от поетия ангажимент - 25 %. Съдът е изтъкнал, че възстановяване на полученото не е дължимо при наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства съгласно чл. 15 от Наредба 11/03.04.2008 г. , за които и в срока по чл. 15, ал.2 от същия подзаконов акт е уведомин ДФЗ. Той се е позовал на приетото изменение на ЗСПЗЗ, в сила от 05.08.2016г., ДВ, бр.61 от 2015г., съгласно §15 от което ползвателите, сключили договори за аренда на пасища, мери и ливади от държавния или общинския поземлен фонд преди 24.02.2015г. са длъжни в срок до 01.02.2016т. за приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал.1 и 4. Съгласно последната посочена разпоредба, пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни. Така настъпилата законодателна промяна, според решаващия състав е форсмажорно и/или изключително обстоятелство, което не зависи от волята на земеделския стопанин и по никакъв начин не е могло да бъде предотвратено от него, поради което и на основание чл. 15 от Наредба 11 не се изисква частично възстановяване на получената финансова помощ. Това е мотивирало и крайният извод, че установеното с оспорения АУПДВ публично вземане е недължимо, с оглед на което обжалваният акт следва да бъде отменен. Касационната инстанция намира решението за валидно и допустимо и правилно. В процесния случай, основният спорен въпрос по делото е свързан с наличието или липсата на предпоставките на чл. 15 от Наредба 11/03.04.2008г., а именно в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Съобразно изискването, възникнало с § 15, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ, ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Съгласно чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл.24а, ал.2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл.37в, ал.3, т.2. Съгласно §15, ал. 3 договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция Земеделие. В случая според т. 48 от решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-656/22 г., от съображение 37 и член 47, параграф 1 от Регламент 1974/2006 следва, че списъкът, посочен в последната разпоредба, не е изчерпателен и че поради това понятието непреодолима сила или понятието извънредни обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба може да обхваща хипотези, които не са включени в този списък. Така според конкретните обстоятелства поведението на публичните органи също може да представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство (вж. в този смисъл решение от 7 декември 1993 г., Huygen и др., C-12/92, EU:C:1993:914, т. 31). Съгласно т. 47 непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа (решения от 17 декември 2015 г., Szemerey, C-330/14, EU:C:2015:826, т. 58, от 16 февруари 2023 г., Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, C-343/21, EU:C:2023:111, т. 58, и от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry, C-169/22, EU:C:2023:638, т. 39). С оглед данните по делото, следва да се прецени по-специално дали срокът, предвиден за съобразяване с новите изисквания, въведени с изменението на член 37и от ЗСПЗЗ, е бил достатъчно дълъг, а също така дали, за да изпълни тези нови изисквания ЕМАТИЯ ЕООД е имало реална възможност да придобие животновъден обект и да регистрира в компетентните органи изисквания брой животни. Същото се отнася и за въпроса дали за да спази ангажиментите си, е имало възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство общини, и дали му е било възможно да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярка от частни физически и юридически лица (арг. т. 51 от решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-656 от 2022 г.) На първо място срокът до 01.02.2016 г., предвиден с §15, ал. 1 ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ, сам по себе си следва да се определи като достатъчно дълъг за предприемане на действия съобразно новите нормативни изисквания, но и да се съобрази, че за дружеството не е била налице реална възможност да стори това. По делото липсват данни, че освен с възстановяване и поддържане на затревени площи земеделецът се е занимавал и с животновъдство, за да се приеме, че е било възможно той да предприеме изискуемата се мярка, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе договора за аренда в съответствие с новите нормативни изисквания. На второ място, не са налице каквито и да е данни, че дружеството е имало възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство от държавния поземлен фонд или че е можело да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярката от частни физически и юридически лица. С уведомително писмо от 19.02.2016г. дружеството уведомява ДФ Земеделие, че поради възникнали форсмажорни обстоятелства то не може да изпълнява до край поетия петгодишен агроекологичен ангажимент, тъй като е налице едностранно прекратяване на договорите за наем на общински мери и пасища от ОПФ на община Димитровград, сключени през 2012г. за срок от пет години. В случая от страна на жалбоподателя е изпълнено и условието по чл. 15, ал.2 от Наредба 11от 03.04.2008 г. за уведомяване на ДФЗ за настъпилите форсмажорни или изключителни обстоятелства. Горното налага извод, че изменението на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания в член 37и от ЗСПЗЗ, чието спазване е условие за продължаване на действието на договор за наем, както и прекратяването му от наемодателя представляват от гледна точка на ЕМАТИЯ ЕООД външни, необичайни и непредвидими събития, спрямо които вземането на всички възможни мерки за привеждане в съответствие би наложило прекомерна жертва от негова страна. В случая е налице непреодолима сила или извънредно обстоятелство, което изключва да се изисква частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. За настъпването на това обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът, земеделският стопанин е съобщил на компетентния орган. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,