Решение № 14477 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2012 г.

Решение № 14477 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Сдружение "Зелени Балкани" със седалище гр. Пловдив, представлявано от Николай Стоянов, чл. на Управителния съвет, против решение № 7800/01.06.12 г., постановено от тричленен състав на II-ро отделение по адм. д. № 16133/11 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Министерски съвет на Реп. България, представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, юрк. Демирев, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Ответникът, министър на околната среда и водите, представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, юрк. Тонева, и в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение в същия смисъл - за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Оспорени в първоинстанционното производство са разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата/, издадена по делегация на чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. Оспорващият е твърдял, че посочените разпоредби са в противоречие с текста на чл. 31 ЗБР. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Първоинстанционният тричленен състав на Върховния административен съд е приел липсата на противоречие на оспорените разпоредби от Наредбата с чл. 31 ЗБР. В мотивите на решението доказателствата са обсъдени в съвкупност с доводите на страните, възприет е извод за съответствието на чл. 31 ЗБР с чл. 6, ал. 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, че оспорените разпоредби на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата са в насока покриване изискванията на ЕК. Отчетено е закриването от 12.01.12 г. на висяща наказателна процедура срещу България поради съответствие на действащото законодателство с Директива 92/43/ЕИО, постигнато с изменението на чл. 31 ЗБР и оспорените чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, в сила съответно от 30.09.10 г. и от 15.10.10 г. При липсата на конкретизация на оплакванията за противоречие на оспорените разпоредби от Наредбата с чл. 31 ЗБР, съдебният състав е констатирал, че същите не съдържат различен регламент по отношение един и същ предмет и затова между тях не е налице противоречие. Решението е правилно, постановено при липса на касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Предпоставка за успешно оспорване на подзаконови норми е установяване противоречието им с разпоредби на нормативен акт от по-висока категория. С разпоредбата на чл. 31 ЗБР в националното законодателство е транспониран текста на чл. 6, ал. 3 от Директива 92/43/ЕИО. Нормата визира детайлно различните хипотези на процедиране на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения несвързани непосредствено или необходими за управление на защитени зони, които самостоятелно или във взаимодействие с други такива могат да окажат значително отрицателно въздействие върху тези зони. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата изчерпателно /т. 1- 3/ сочи видовете планове, програми и пр., които подлежат на оценка за съответствие по реда на глава втора или трета. Оспорената разпоредба на ал. 2 регулира планове, програми, проекти пр. извън обхвата на тези по ал. 1, за които, в зависимост от конкретния случай, компетентният орган преценява начина на процедиране и уведомява възложителя в 14 дневен срок. Следва да се посочи, че в хипотезиса на правната норма не може да бъде включен всеки казус от обективната действителност, предвид което вменената възможност в ал. 2 компетентният административен орган да прецени характера на инициативата и степента, в която тя би могла засегне отрицателно защитената зона, на плоскостта дали да се извърши или не оценка за съвместимост, не сочи на противоречие със законовата норма. Това важи с пълно основание и по отношение текста на ал. 3 съгласно който за преценката по ал. 2 възложителят уведомява компетентния да издаде решение в процедурата по оценка за съответствие орган чрез уведомление съгласно приложение № 1 към чл. 10, ал. 1. В контекста на изложеното, доводите за противоречие на оспорените ал. 2 и ал. 3 на чл. 2 от Наредбата с чл. 31 ЗБР, визират по-скоро непълнота, а не незаконосъобразност на подзаконовите разпоредби. Изложеното определя касационната жалба неоснователна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на II-ро колегия,