Решение № 2328 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5483/2014 г.

Решение № 2328 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5483/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив против решение № 572 от 28.02.2014 на Административен съд, гр. Пловдив постановено по адм. дело № 2530/2012, в частта в която е отменен издаденият на Дидан ООД, гр. Пазарджик ревизионен акт № 13120943 от 09.05.2012 г. на орган по приходите потвърден с решение № 815 от 10.07.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението град Пловдив, относно установените задължения по ЗДДС от отказ на право на данъчен кредит в общ размер от 63763.10 лева и съответните лихви за данъчни периоди 01.01.2007 г. до 31.10.2011 г. по доставки от Агро трейд 04 ЕООД, Мулти грейн ЕООД, Автостил 13 ЕООД, Камарел ЕООД Агрокомерс ЕООД и Ник - 97 АД. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно наличието на реално осъществени доставки на стоки от посочените доставчици, като направени в противоречие с събраните по делото доказателствата, процесуалния и материалния закон. Счита за необосновано позоваването на практиката на СЕС по дела С-78/12 и С-18/13. В касационната жалба са изложени подробни съображения за недоказана реалност на доставките, поради недоказан произход на стоката, съхраняване и транспортиране, както и на възможността доставчиците да осъществят доставките. Счита, че фактът на плащането по фактурите по банков път не е достатъчен да обоснове право на данъчен кредит. Извършването на последващи доставки от ревизираното лице е ирелевантно за претендираното право. Твърди, че в решението не е направен анализ на констатациите в ревизионния акт, включително и на разминаването между датите на фактурите към ревизираното лице и тези към предходните доставчици. Искането е за отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.. Ответникът - Дидан ООД, чрез процесуалния си представител адв. Борисов оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Дидан ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 65 555.10 лева и съответните лихви, по фактури, издадени от Агро трейд 04 ЕООД, Мулти грейн ЕООД, Автостил 13 ЕООД, Камарел ЕООД, Агрокомерс ЕООД и Ник - 97 АД. Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 63763.10 лева и съответните лихви по фактурите, издадени от посочените доставчици и е отхвърлил жалбата на Дидан ООД в частта на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 138 от 18.12.2009 г., издадена от "Автостил 13" ЕООД в размер на 1792,00 лева и съответните лихви. Решението се обжалва с касационна жалба от директора на дирекция ОДОП град Пловдив, в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит. В останалата част, в която жалбата е отхвърлена, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно. За да отмени установените задължения по ЗДДС, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установяват доставки на стоки по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. В тази връзка съдът се е позовал на т. 33 от решение на Съда на ЕС от 18 юли 2013 г. по дело C-78/12 ("Евита-К" ЕООД срещу Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", София) според което съгласно постоянната практика на Съда понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. С оглед на това тълкуване, в решението е прието, че за да се направи позитивен извод за наличието на процесните доставки и съответно на правото, породено от тяхното осъществяване, следва да се установи: физическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прехвърлени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на последния, да се разпорежда с тях като собственик; заплащането на цената и дължимия ДДС от получателя на доставчика; издаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред. Въз основа на направения анализ на събраните по делото доказателства по отношение изпълнението на преките доставки и тези за извършените от Дидан ООД последващи доставки, съдът е приел за доказан факта, че всички процесни стоки са съществували като фактическа наличност, били са във владение на ревизираното лице и са прехвърлени на последващи приобретатели, които са овластени да се разпореждат с тях като собственици. По отношение на процесните доставки, съдът е обосновал извод, че представените по делото документи съдържат напълно идентични данни по отношение сключените търговски сделки между "Дидан" ООД и неговите преки доставчици; издаването на процесните фактури, тяхното надлежно осчетоводяване, включително на дължимия косвен данък като задължение към бюджета; начинът, транспортните средства и конкретният превозвач осъществил транспорта на стоките; мястото, от където стоките са вдигнати и мястото, където стоките са доставени, изрични изявления на доставчиците, че са предали стоките във владение на жалбоподателя, както и относно предходните доставчици, от които са получили стоките. По тези съображения, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 71 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Агро трейд 04 ЕООД, Мулти грейн ЕООД, Автостил 13 ЕООД, Камарел ЕООД Агрокомерс ЕООД и Ник 97 ЕООД, с изключение на доставката по фактура № 138/18.12.2009 г., издадена от "Автостил 13" ЕООД с ДДС в размер на 1792,00 лева, за която е установено, че стоката не е доставена от предходния доставчик. Решението е правилно. Доводите в касационната жалба по същество повтарят мотивите на решение № 815/10.07.2012 г., с което е потвърден ревизионния акт от директора на дирекция ОУИ гр. Пловдив. Материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и сл. от ЗДДС. Даденото от първоинстанционния съд тълкуване на материалния закон и изложените в мотивите на решението съображения относно материалноправните предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит принципно се споделят от настоящия състав. Правилно съдът при тълкуването на понятието "доставка на стока" се е позовал на дефиницията на това понятие, дадена в разпоредбата на чл. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и на решението на СЕС по дело С-78/12. В тази връзка правилно съдът е съсредоточил фактическите си установявания и правни изводи във връзка с основния факт, пораждащ възникването на правото на данъчен кредит, а именно действителното осъществяване на фактурираните доставки на ечемик, царевица, пшеница, амониева селитра от страна на преките доставки. Неоснователен е доводът на директора на дирекция ОДОП, че съдът е дал предимство на факта на плащането по банков път по процесните доставки, при обосноваване на изводите за реалното им осъществяване. Съдът е обсъдил подробно съдържанието на събраните по делото писмени доказателства относно фактите по предаване и транспорт на процесните стоки от преките доставчици до ревизираното лице - констативни и приемо - предавателни протоколи, кантарни бележки, пътно - прехвърлителни бележки, товарителници. Съдът е констатирал, че автентичността на тези документи, които са представени от преките доставчици и от Дидан ООД в хода на ревизията не е оспорена от страна на приходната администрация и правилно ги е ценил във връзка с останалите доказателства по делото. По фактурите, издадени от Агро трейд 04 ЕООД, съдът е установил, че представените констативен протокол, три броя товарителници са подписани от доставчика за изпращач, от Дидан ООД за получател и от съответния превозвач - Бобо 5 и Синове ООД и ЕТ Стил - Стоянка Петрова и че от тези документи се установява предаване и получаване на 76,200т. ечемик. Количеството зърно по превозните документи съответства на фактурираното съгласно данните от издадената фактура и данъчно - кредитно известие към нея. При наличието на преки доказателства за предаване и транспорт на стоката, обстоятелството, че предходният доставчик не е открит при насрещната проверка, е ирелевантно. Аргументът на органите по приходите и на касационния жалбоподател, че прекият доставчик не разполага с фактури за платен наем на клетка за съхранение на зърно в гр. Враца, наета по силата на договор от 21.06.2010 г., сключен с "Булпрот" ЕООД е неотносим към факта на ползването й. Обстоятелството, че е ползвал такава клетка, като не изпълнил задължението си за заплащане на наем е потвърдено при извършената насрещна проверка на наемодателя. С оглед на изложеното, правилно съдът е приел, че доставката на стока от Агро трейд 04 ООД, е осъществена. По доставките от Мулти Грейн ЕООД изводът за предаване и получаване на царевица, между страните по преките доставки е основан на данните от представените в хода на ревизията 11 броя пътно - прехвърлителни бележки, 11 бр. товарителници, писмени обяснения на прекия доставчик. По тези доставки липсва подписан от страните констативен протокол за осъществен транспорт подобно на доставките от останалите дружества, както и приемо - предавателен протокол за доставката на фактурираните количества стоки. Съгласно представените пътно - прехвърлителни бележки и товарителници стоката е предадена и приета от посочения в тях превозвач - ЕТ Дар - Даринка Великова. В хода на ревизията е установено, че транспортът е за сметка на Дидан ООД, като дружеството е представило и фактури за транспорт на 200т царевица, издадени от ЕТ Дар - Даринка Великова. Аргументът на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит, че превозвачът не разполага с МПС, с които да осъществи превоза е опроверган от представените в съдебното производство свидетелства за регистрация на товарни автомобили с регистрационни номера, съответстващи на тези, описани в товарителниците, от които е отразено, че са собственост на търговеца - превозвач. С оглед на изложеното, правилно съдът е приел, че предаването и получаването на стоката по фактурите, издадени от Мулти Грейн ЕООД е доказано. Аналогични са фактическите установявания в решението и по отношение на доставките на пшеница от Автостил 13 ЕООД (без тези по фактура № 138/18.12.2009 г.). Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че доставките на стоки са доказани от представените по делото констативни протоколи, кантарни бележки, товарителници, които са ценени във връзка със заключението на вещото лице относно извършените последващи доставки от ревизираното дружество. Единствените възражения на касатора за липса на реални доставки по тези фактури се основават на недоказан произход на стоката, фактурирана на Дидан ООД от Автостил 13 ЕООД, тъй като фактура № 416/14.12.2009 г. която документира предходната доставка от Агроком инвест ЕООД е анулирана и на обстоятелството, че прекият доставчик не е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Първото обстоятелство е взето предвид от съда, който го е приел за относимо към доставката по фактура № 138/18.12.2009 г. и в тази част, жалбата е отхвърлена като неоснователна. При наличието на неоспорени от касатора писмени доказателства за предаване на стоката между страните по пряката доставка, само от обстоятелството, че прекият доставчик не е подал ГДД не следва извод за липса на доставки. Предаването и получаването на царевица по фактура от 62/02.09.2008 г. издадена от Камарел ЕООД е установена от представените в хода на ревизията приемо - предавателен протокол от 02.09.2008 г., кантарни бележки № 36 и № 37 от 01.01.2008 г. и товарителници за автомобилен превоз от 01.09.2008 г., извършен от Автофактор ЕООД за сметка на получателя. В заключението на вещото лице е констатирано, че за превоза са издадени фактури от превозвача. Възраженията в касационната жалба за неправилност на решението в тази част, са свързани с нередовности при осъществяването на предходните доставки - между "Камарел" ЕООД и Растителна защита ЕООД, както и между Растителна защита ЕООД и ЕТ Иван Иванов - Еко. При ревизията е констатирано, че фактурата, издадена от едноличния търговец към предходния доставчик е от 30.07.2008 г., а фактурата към прекия доставчик е от по- ранна дата 24.07.2008 г. При наличието на доказателства за предаване на стоката между Камарел ЕООД и ревизираното лице Дидан ЕООД, това обстоятелство е неотносимо към реалното осъществяване на пряката доставка, стоката по която е доставена на 02.09.2008 г. По делото е установено, че стоката е натоварена в склада на предходния доставчик - Растителна защита ЕООД на 01.09.2008 г., когато последният е разполагал с тези стоки съгласно цитираните от касатора доказателства. По делото няма данни, че кантарна бележка от 14.10.2008 г. касае процесната стока, тъй като съдържа данни за други лица и превозни средства. По доставките от Агрокомерс ЕООД съдът е обсъдил подробно събраните при ревизията констативни протоколи, кантарни бележки, товарителници относно изпълнението на доставките по процесните фактури на следните стоки: царевица, пшеница, ечемик и амониева селитра. Касационният жалбоподател твърди, че не е доказан произхода на стоките, наличието на стоките към момента на фактурирането им на Дидан ООД, както и транспортирането и предаването им. Тези твърдения са в противоречие с представените при насрещната проверка на прекия доставчик доказателства към всяка от процесните фактури - констативен протокол, кантарни бележки, товарителници, подробно описани в ПИНП. По доставките от Ник - 97 АД на амониева селитра с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 8000 лева за данъчен период м. 09.2010 г. За предаване на стоките по тези доставки са представени товарителници за автомобилен превоз на стоки, подписани от изпращач - прекия доставчик, получател - ревизираното лице и превозвач ЕТ Стил Стоянка Петрова, с автомобил РВ 48 44 по маршрут от с. Маноле до с. Ягодово и превозвач ЕТ Васка Нанчева - Трансдиминед. Според констатациите в ревизионния доклад ревизираното лице е представило фактури са извършения превоз от посочените лица. По изложените съображения изводите на съда, че са доказани доставките на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тълкуван във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО се подкрепят от събраните при ревизията писмени доказателства - договори, констативни протоколи, кантарни бележки и товарителници. Основните аргументи на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит, които се поддържат и в касационната жалба са свързани с недоказан произход на стоката, липса на собствена складова база и регистрирани трудови договори от преките доставчици. При наличието на конкретни доказателства за предаване, транспорт и получаване на стоката между страните по преките доставки, както и данни за извършени тези обстоятелства не могат да обосноват извод за недоказана реалност на доставките. С оглед на изложеното и след извършване на дължимата проверка по чл. 218 АПК, настоящият състав намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане, на дружеството - ответник се дължат разноски за касационното производство в размер на 1180 лева, платено адвокатска възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.01.2015 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,