Решение № 10713 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1625/2010 г.

Решение № 10713 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1625/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на началника на СГКК - Благоевград, срещу решение № 754 от 19.12.2009 г. по адм. д. № 566/2009 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № КД-14-01-148/4.06.2009 г. относно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, ЕКАТТЕ 04279, състоящо се в коригиране границата между поземлени имоти с идентификатори 04279.622.163 и 04279.622.164. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - Виолета Славеева Дюлгерова, Любомир Славеев Мишев и Наталия Славеева Шушкова, чрез процесуалния си представител адв. Богоева, молят решението да бъде оставено сила. Ответниците Даниела Владимирова Данчова, Илица Михайлова Милева, Галина Владимирова Михтарска, Венета Йорданова Цървишка и Любомир Йорданов Милев, не ангажират становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счете касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалвания административен акт, Административният съд е приел, че в случая се касае до изменение на кадастралния план, свързано с непълноти и грешки при отразяване границата между ПИ 04279.622.163 и 04279.622.164, но в атакуваната заповед не са описани фактическите обстоятелства, които налагат предприетото изменение, поради което същата е немотивирана. Счел е, че заповедта не съдържа правно основание за издаването й, т. к. единствената цитирана в нея разпоредба на 54, ал. 1 ЗКИР посочва органа, компетентен да издаде заповедта, а не е основанието, което следва да е налице за издаването на акта. Приел е, че при провеждане на процедурата за изменение на кадастралния план е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно не е изпълнено изискването на чл. 53, ал. 3 ЗКИР за изменението на плана да е дадено съгласието на заинтересуваните собственици. При тези данни съдът е счел обжалваната заповед за незаконосъобразна, т. к. жалбоподателите са заинтересовани страни по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР и е следвало да бъдат уведомени за производството за изменение на кадастъра и да подпишат акта за непълноти и грешки, което не е сторено. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. Законосъобразно Благоевградският административен съд е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИР непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същия член се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуваните собственици на ПИ 04279.622.163, каквото в случая е налице, е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересованите собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на кадастралния план и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадената в това производство заповед, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, т. к. това производство е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите и техните граници. По делото няма данни за влязло в сила съдебно решение по спор за собственост, което единствено дава възможност за издаване на заповедта за изменение на кадастъра в случай на неподписване от пряко заинтересуваните собственици. Ето защо, като е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради неконституирането на ответниците по касационната жалба (изключая заявителите Венета Йорданова Цървишка и Любомир Йорданов Милев) като участници в производството пред административния орган и поради неподписването на акта за непълноти и грешки от същите страни, съдът по същество е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Констатираният порок на процедурата е съществен и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, както правилно е приела решаващата инстанция. Ответниците в настоящото производство за изменение на кадастралния план и кадастралните регистри имат качеството на пряко заинтересовани собственици, чието материални права се засягат от изменението на плана, поради което административният орган е бил длъжен на това основание да спази законовото изискване за подписването на констативния акт за непълноти и грешки от всички собственици на засегнатите поземлени имоти. Верен е и изводът на Административния съд, че в заповедта на компетентния административен орган не са изложени фактически и правни основания за постановяването й. Доколкото разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, на която се е позовал началникът на СГКК Благоевград не съдържа материалноправни предпоставки, с чието наличие е свързана възможността за постановяване на заповед за промяна на одобрените кадастрална карта и кадастрален регистър, неизлагането на мотиви в административния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата им е самостоятелно и независимо основание за отмяната на акта, т. к. не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена проверка за материалната законосъобразност на акта. Фактическите основания за издаването на заповедта не могат да бъдат извлечени от съдържащите се в преписката документи, към акта липсва онагледяваща изменението одобрена графична част в мащаба на действащия регулационен план, а наличието на спор за материално право (какъвто съставлява спорът дали е приложена регулацията от 1998 г.) има правоизключващо правно действие досежно възможността за изменение на съществуващите кадастрална карта и кадастрален регистър. Липсата на влязло в сила решение по вещноправния спор между страните игнорира възможността за провеждане на процедура по допълване на кадастралната основа, респ. - наличието му би дало възможност за преодоляване на формалното процедурно изискване за подписването на акта за непълноти и грешки от пряко заинтересованите собственици. Съдът по същество правилно е обсъдил и основал съдебния акт на относимите доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт. Материалният закон е приложен правилно, като при осъществяване на правораздавателната дейност от страна на решаващата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и искането на ответниците Виолета Славеева Дюлгерова, Любомир Славеев Мишев и Наталия Славеева Шушкова за присъждане на разноски за касационното производство касаторът следва да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,