Решение № 8579 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7742/2017 г.

Решение № 8579 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7742/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Общински съвет Г., чрез пълномощника адв. Даскалова, срещу решение № 44 от 25.05.2017 г. по адм. д. № 76/2017 г. на Административен съд - Г. с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което първоначалната жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендират се разноски. Ответникът - Прокурор при Окръжна прокуратура - Г., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 185 и сл. от АПК, е отменена Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на Община Г., приета с Решение № 23 от 17.03.2005 г. на ОбС- Г., в частта й досежно чл. 68, ал. 2 и чл. 71, ал. 1 от Наредбата, като незаконосъобразна със същото решение е осъден ОС- Г. да заплати на Окръжна прокуратура Г. сумата 20 лв., представляваща направени разноски по делото. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. Обоснован е изводът на съда, че в чл. 68, ал. 2 от Наредбата е посочено, че "Право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост при влязъл в сила ПУП, предвиждащ надстрояване или пристрояване, се учредява от Кмета без търг или конкурс на собственика на сградата, както и на собственици на жилища в сгради - етажна собственост, или на техни сдружения без разрешение на Общинския съвет, по пазарни цени, определени от оценител на имоти". Така, с посочените разпоредби от Наредбата кмета на общината получава правото еднолично и самостоятелно да учредява "Право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена върху имот- частна общинска собственост при влязъл в сила ПУП", без търг или конкурс на собственика на сградата, както и на собственици на жилища в сгради - етажна собственост, или на техни сдружения без разрешение на Общинския съвет, по пазарни цени, определени от оценител. В този контекст, законосъобразен се явява извода на административния съд, че делегираните по силата на Наредбата права се явяват в противоречие с нормата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС съгласно която "Право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда - частна общинска собственост, или на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява при условията и по реда на чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗОС". В чл. 37, ал. 1 е предвидено че "Право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план". Следва да бъде споделен извода на решаващия съд, че при сравнение на текстовете на двата нормативни акта, уреждащи една и съща правна материя, се установява, че ЗОС представлява горестоящ акт спрямо приетата от О. Г. Н. и предвижда подобни отношения да се уреждат след наличие на решение на общинския съвет. За разлика от така уредената материя, както правилно е приел и съдът, протестираният текст от Наредбата предвижда в подобни случаи единствено Заповед на Кмета, без да изисква Решение на Общинския съвет. Разпоредбата на Наредбата, приета с Решение на О. Г. се явява в противоречие с предвиденото в ЗОС, като същото е недопустимо съобразно разпоредбите на ЗНА, конкретно чл. 15, ал. 3 от същия. В чл. 16 от ЗНА е предвидено, че държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен. В случая редът за разпореждане с имот, части от имот или учредяване на права по отношение на същия - частна общинска собственост предвиден в ЗОС изисква решение на общинския съвет с цел гарантиране на прозрачно и ефикасно управление на общинското имущество. Както е посочил и първоинстанционният съд, за разлика от така предвидения ред за разпореждане в закона, Наредбата игнорира задължителното решение на общинския съвет, при което се предоставят изключителни права на кмета на общината за подобни вид правни действия. По тези съображения правилно съдът е приел, че приетите разпоредби на чл. 68, ал. 2 от оспорената Наредба противоречат на текстове от акт от по-горна степен, а именно ЗОС. В този смисъл същите са незаконосъобразни. Настоящият състав споделя и съобразеното от административния съд противоречие в текстовете на чл. 71, ал. 1 от Наредбата чл. 38, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС. В текста на Закона, както е посочено по-горе е предвидена възможност за разпореждане с цитираните имоти, както и части от такива и вещни права по отношение на същите да става след наличие на решение на Общинския съвет. В чл. 71, ал. 1 от Наредбата е предвидено че "Правото на надстрояване и пристрояване върху нежилищни сгради, собственост на физически или юридически лица, построени върху имоти- частна общинска собственост, се учредява от Кмета без решение на Общинския съвет на собственика на обекта, в случаите когато надстрояването или пристрояването не води до обособяване на самостоятелен обект". Така установеното противоречие между текстовете на протестираната Наредба и ЗОС, а именно чл. 71, ал. 1 от Наредбата и чл. 38, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС, уреждащи идентична правна материя правилно е довел решаващия съд до извод до незаконосъобразност на оспорения текст от Наредбата по посочените по-горе доводи, а именно противоречие на същия с такъв от по-висшестоящ нормативен акт, което и е обусловило отмяна като незаконосъобразен на протестирания текст на чл. 71, ал. 1 от Наредбата. При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат. По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение