Решение № 12817 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 792/2016 г.

Решение № 12817 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 792/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., подадена чрез юрисконсулт М. В. против решение № 554/04.12.2015 г. по адм. дело № 727/2015 г. на Административен съд П. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД в редакцията след изменението на ЗСПД - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването на заповедта. Ответната по касационната жалба страна - Г. Д. не е изразила становище във връзка с оплакванията. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 554/04.12.2015 г. по адм. дело № 727/2015 г. Административен съд П. е отменил заповед № СП-02-С-1819/30.07.2015 г. на директор Дирекция "Социално подпомагане" П. и е върнал преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П. за ново произнасяне по молба-декларация на Г. М. Д. с вх. № СП-02-С-1819/17.07.2015 г. за получаване на еднократна парична помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД, съобразно мотивите на съда. За да постанови този съдебен акт административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е, че към момента на подаването на молбата за отпускане на еднократна помощ за дете по чл. 8в от ЗСПД майката е отговаряла на условията за получаването на такава помощ и измененията в разпоредбата на чл. 8в /ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г./ нямат обратно действие. Решението е правилно. По делото е установено, че с молба-декларация вх. № СП-02-Г-1819/17.07.2015 г. Г. Д. е направила искане за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете, като майка - студентка, учаща в редовна форма на обучение. Записването й в Академията е станало на 17.07.2015 г. Към молбата е приложила уверение № 1992/16.07.2015 г. от СА "Д. Ц." - Свищов и удостоверение за раждане на детето Л. Р. Д., родено на хх.хх.2015 г. С писмо от 21.07.2015 г. Д. е уведомена, че срокът за произнасяне по молбата се удължава с един месец, тъй като е необходимо да се изиска информация от СА "Д. А. Ценов" гр. С. относно обстоятелството, кога е записана като студентка. С писмо № 67-0082/21.07.2015 г. директорът на Д "СП" - П. е поискал информация от СА "Д. Ц." - Свищов", дали Г. Д. е записана като студентка в редовна форма на обучение и към настоящия момент обучава ли се в редовна форма на обучение. От получения отговор № 67-0082/30.07.2015 г. от СА "Д. Ц." - Свищов е видно, че Д. е записана като студентка редовна форма на обучение за учебната 2015 г. - 2016 г., в първи курс, специалност "Икономика на търговията" ОКС "Бакалавър" с факултетен № 156042. На 30.07.2015 г. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - П. е издал оспорената Заповед № СП-02-С-1819, с която, на основание чл. 8в, т. 3 от ЗСПД е отказал отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД за детето Л. Д. с мотива, че майката към момента на раждането на детето не е била записана като студентка в редовна форма на обучение, а записването й като студентка е станало след раждането на детето. Първоинстанционният съд не е споделил така изложените мотиви от административния орган. Изложени са съображения, че измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28.07.2015 г. нямат обратно действие и към момента на подаване на заявлението за отпускане на еднократната помощ за дете майката е отговаряла на изискванията на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД за получаване на помощта. Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита този извод за законосъобразен, а постановеното въз основа на него решение за правилно. В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД- редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 1.01.2009 г./ е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете, независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. В настоящия случай спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали са приложими изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията обн., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., при положение, че Д. е подала молбата преди тази дата. При безспорна и правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. С разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г. В случая при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция - Обн. ДВ, бр. 23/2009 г. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от 17.07.2015 г. Законосъобразни и обосновани са изводите на административния съд, че правопораждащите за Г. Д. факти са се осъществели при действието на старата редакция на чл. 8в ЗСПД, както и че правото е упражнено чрез молба-декларация при действието на стария закон. Материалноправните норми имат действие занапред. Нормата на чл. 8в ЗСПД след изменението й (ДВ бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. Изложените в обратната насока доводи от страна на касатора не могат да бъдат възприети. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите, до които е достигнал административния съд и приема, че не е налице претендираното от жалбоподателя неточно приложение на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение