Решение № 1543 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3081/2020 г.

Решение № 1543 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3081/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 175 от АПК. Образувано е по постъпила молба от Д. Димов от [населено място], [община], [област], подадена чрез пълномощниците адв. В. Томов и С. Тинчев, с която на основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 10498/30.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3081/2020 г. на ВАС, в частта му за разноските. Сочи се, че в съдебния акт са присъдени разноските, сторени само пред касационната инстанция в размер на 500 лева, като е пропуснато да се присъдят разноските, направени пред първоинстанционния съд, в размер на 670 лева. Алтернативно се настоява за поправка на очевидна фактическа грешка в същия смисъл. Ответникът по молбата – директорът на ТП на НОИ - Смолян, чрез пълномощника си старши юрисконсулт А. Петкова, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, в настоящия състав на шесто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Относно депозираното искане за изменение на решението по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК: Искането изхожда от надлежна страна, но е процесуално недопустимо за разглеждане по същество, по следните съображения: Решение № 10498/30.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3081/2020 г., Върховният административен съд, чието изменение в частта му разноските се иска, е окончателен съдебен акт. Съгласно чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно реда за изчисляване на срокове, установен в нормата на чл. 60, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. С оглед изложеното и като съобрази датата на постановяване на решението на касационната инстанция – 30.07.2020 г. и датата на подаване на молбата по чл. 248 от ГПК – по пощата на 06.11.2020 г., настоящият състав намира, че последната е депозирана след посочения преклузивен едномесечен срок за това, изтекъл по правилото на чл. 60. ал. 3 във вр. с ал. 6 от ГПК на 31.08.2020 г. (понеделник – първия присъствен ден, при положение че срокът е следвало да изтече на 30.08.2020 г. – неделя, неприсъствен ден). С изтичането на срока правото да се иска било то изменение, било то допълване, на съдебния акт в частта за разноските се преклудира. Горното обуславя извод досежно наличието на абсолютна процесуална пречка по отношение допустимостта на искането за изменение на решението в частта му за разноските, поради което съдът следва да го остави без разглеждане и да прекрати съдебното производство в тази му част. По искането с правно основание чл. 175 от АПК (неточно в молбата е цитирано правно основание по чл. 247 от ГПК, при наличието на изрична уредба в АПК). Искането с правно основание чл. 175 от АПК е подадена от надлежна страна и доколкото не е обвързано със срок, е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. За да е налице явна фактическа грешка, следва да има несъответствие между формираната действителна, истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението. В случая не сме изправени пред подобна хипотеза, не се установява да е налице писмена грешка и/или грешка в пресмятанията, и/или друга подобна очевидна неточност по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, а чрез наведени доводи за допусната очевидна фактическа грешка, се прави опит за изменение на решението с депозиране на искане, след изтичане на предвидения регламентиран срок. Не е налице противоречие между истинската воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Волята на съда по казуса е ясно изразена и молбата е неоснователна. Или не са налице и основания за допускане на исканата поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10498/30.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3081/2020 г. на ВАС, поради което и искането следва да се На основание чл. 175, ал. 2 от АПК, настоящото решение в тази му част, не подлежи на обжалване. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,