Решение № 6349 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2017 г.

Решение № 6349 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на М. С. И. срещу решение № 8366/28.12.2016 г., постановено по адм. дело № 8991/2016 г. на Административен съд София – град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – Директор на ТП на НОИ София – град не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно, поради което счита, че следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което административният акт да бъде отменен и преписката върната на органа с указания по правилното прилагане на закона. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на М. С. И. срещу решение № 104021225/19.08.2016 г. на директора на Териториално поделение София-град на Национален осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане № 19354/1.08.2016 г., с което длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО не е приело за трудова злополука претърпяното от И. на 31.07.2015 г. здравословно увреждане. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че предмет на спора е заключението, направено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, възприето с решението на директора на ТП на НОИ София-град, че претърпяното увреждане не е станало с лице, осигурено за всички осигурени социални рискове. След анализ на съвкупния доказателствен материал решаващият съд установява, че М. С. И. е започнала курс за професионално обучение към Международна школа "И." по професията "помощник готвач" от 25.05.2015 г. На 31.07.2015 г. е била на производствена практика в заведение (ресторант) "Х.", собственост на фирма [фирма], като при придвижване по стълбище в ресторант "Х." по повод изпълнение на възложена задача, М. И. се подхлъзва на мокър участък от стълбищната площадка, при което пада и получава счупване в областта на левия глезен. Установява се също, че практиката е част от обучението и се провежда във връзка със сключен Договор за сътрудничество за практическо обучение за придобиване на професионална квалификация между Фондация "Е. за преквалификация и нови работни места" и [фирма] от 1.06.2015 г. По делото не са представени доказателства за съществуване на трудово правоотношение с М. И., както и че лицето е осигурено по чл. 4, ал. 1 КСО. Обоснован е извод, съобразно който от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства не се установява обстоятелството, че към датата на настъпване на злополуката на жалбоподателката е издаден болничен лист. Решаващият съд извежда, че приложените епикризи и фактури са индиция за временна неработоспособност, но не установяват началната и крайната дата на временната неработоспособност, обстоятелство, което се съблюдава и като конститутивен признак. Съотнасяйки релевантната правна уредба към предмета на спора, решаващият съд намира, че правилно и законосъобразно длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО въз основа на данните в досието за трудова злополука е приело, че претърпяното от М. С. И. на 31.07.2015 г. здравословно увреждане не следва да се квалифицира като трудова злополука при условията на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като не е налице вторият елемент на разпоредбата - злополуката да е станала с осигурено лице. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в разрез с принципите по чл. 7 АПК и чл. 10 ГПК – при липса на обективно и пълно установяване на фактите от значение за правилното разрешаване на спора и в несъответствие с материалния закон. Установимо от Договора за сътрудничество за практическо обучение за придобиване на професионална квалификация между Фондация "Е. за преквалификация и нови работни места" и [фирма] от 1.06.2015 г. е, че касаторът е лице, обучавано чрез работа. Обучението чрез работа е регламентирано в чл. 17а на Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), която разпоредба е приета и публикувана в ДВ бр. 61/2014 г. Съгласно чл. 17а, ал. 1 от ЗПОО, обучението чрез работа (дуално обучение) е специфична форма на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация, което се организира въз основа на партньорство, включително въз основа на договор между институциите по чл. 5, ал. 4 и един или няколко работодатели. Съобразно новелата на чл. 17а, ал. 2 ЗПОО дуалното обучение се организира и осъществява в съответствие с този закон, Кодекса на труда (КТ) и Наредба № 1/8.09.2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа. Трудовата злополука е настъпила на 31.07.2015 г., тоест преди приемане на Наредба № 1/8.09.2015 г., обнародвана в ДВ бр. 70/11.09.2015 г. Предвид гореизложеното, съгласно разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 от ЗПОО приложими в случая са нормите на чл. 230 и сл. КТ. Уредбата не предвижда възможност правоотношението между обучаващия се по дуална система и работодателя да се урежда по друг начин, освен по реда на КТ, където в чл. 230 е регламентиран трудовия договор с условие за обучение по време на работа. Именно към тази разпоредба препраща и по-късно приетата Наредба № 1/8.09.2015 г. в чл. 9, ал. 7, 8, 9 и 10, както и в чл. 10. От доказателствата, приети с административната преписка се установява, че жалбоподателката е работила, считано от 25.05.2015 г. до деня на злополуката – 31.07.2015 г. по 8 часа дневно, на сменен режим /л. 41 срещу дневно възнаграждение от 15 лв., заплащано на два пъти месечно, инструктирана е за безопасност на труда /л. 38 и л. 40/. Отношенията на И. с [фирма] са били като по трудов договор с условие за обучение по време на работа. В тази връзка, необосновано и в противоречие със закона съдът и административният орган са приели, че касаторът не е била осигурено лице и по тази причина злополуката не може да се квалифицира като трудова. Трудовата злополука е осигурен социален риск (чл. 1, т. 1, предл. 2-ро КСО) и предполага съществуването на осигурително правоотношение, в което се включват: а) задължение за осигуряване, което възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО и продължава до прекратяването й (чл. 10 КСО); б) корелативните на това задължение права на парични обезщетения, парични помощи и пенсии (чл. 11 КСО). Травматичната злополука е настъпила внезапно по време, когато лицето е изпълнявало трудовите си функции. Злополуката е причинила временна неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза: състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи, в случая поради злополука. Състоянието на временната неработоспособност е удостоверено с медицинските документи, издадени от болничното заведение – Епикриза от УМБАЛСМ [фирма]. Ирелевантно към обективното състояние на временна неработоспособност е обстоятелството, че на жалбоподателя не е бил издаден болничен лист и не е бил разрешен отпуск за временна неработоспособност. Установените факти попадат в хипотезиса на чл. 55, ал. 1 от КСО и квалифицират станалата злополука като трудова: внезапно увреждане на здравето на подлежащо на осигуряване лице, настъпило през работно време при извършване на възложената от предприятието работа и причинило временна неработоспособност. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София-град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде уважена, като административната преписка бъде изпратена на административния орган за издаване на ново разпореждане съобразно дадените с настоящето решение задължителни указания. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сума в размер на 500 лева (петстотин лева) – възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,