Решение № 15519 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5379/2018 г.

Решение № 15519 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5379/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Красна поляна" при Столична община /СО/, против решение № 1774 от 19.03.2018 г. по адм. дело № 4340/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отменена Заповед №РКП17-РД48-20/19.04.2017 г. на кмета на р-н "Красна поляна", СО, издадена на основание чл. 65, ал. 2, вр. ал. 1 Закона за общинската собственост /ЗОС/. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като недопустимо и неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: В. Д., чрез пълномощника му - адв. М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и недопустимост на обжалваното решение, и алтернативно становище за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспорената заповед от 19.04.2017 г. на кмета на р-н "Красна поляна", СО, е наредено изземване на общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [адрес], от жалбоподателя В. Д. и членовете на семейството му, поради държането му без основание. Посочено е, че В. Д. е с прекратено наемно правоотношение, на основание Заповед от 01.03.2017 г. на същия кмет, с който е отменена заповед за настаняване от 20.07.1993 г. в това жилище и договора за наем - прекратен. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, е приел, че оспорената от Д. заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 34 и чл. 35 АПК, предвид неуведомяването му за образуваното административно производство и нарушено в тази връзка право на защита. Освен това е приел, че заповедта нарушава основни принципи на административния процес по чл. 6, 12 и 13 от АПК, но най-вече принципа на съразмерност, оставяйки без жилище семейството на жалбоподателя, който е незрящ - инвалид първа група с чужда помощ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, съдът е приложил правилно закона. Оспорената заповед на кмета на р-н "Красна поляна", СО, е издадена на основание чл. 65, ал. 2, вр. ал. 1 ЗОС, в хипотезата на изземване на общински жилищен имот от лице, което го държи без правно основание - прекратен договор за наем. Не е било спорно, че ответникът В. Д. и членовете на негово семейство са били настанени в процесното общинско жилище през 1993 г., на основание заповед за настаняване и сключен договор за наем от 21.07.1993 г. Спорно е доколко този договор за наем е бил прекратен, като условие за изземване на имота. В тази връзка по делото е установено, че с писмо от 19.12.2016 г. до В. Д., същият е уведомен, че дължи суми за неизплатен наем в размер на 3078. 51 лв. за п-да 2009-2016 г., както и суми към "Софийска вода" АД, в размер на 940 лв., които следва да заплати, иначе следва прекратяване на наемните правоотношения. С Констативен акт № 25/18.03.2017 г. на р-н "Красна поляна", СО, е установено, че посочените задължения не са заплатени от Д.. Следва издаване на Заповед от 01.03.2017 г. на кмета на р-н "Красна поляна", СО, с която на основание чл. 46, ал. 2 ЗОС е отменена настанителна заповед за процесното жилище от 1993 г. и е прекратен сключения договор за наем на Д. и членовете на семейството му за същото жилище. Към административната преписка липсват доказателства за уведомяване на Д. за издаденото Писмо от 19.12.2016 г. и за съставения КА № 25/18.03.2017 г., и двете на р-н "Красна поляна". Писмото към адм. д. № 4340/2017 г. на АССГ /стр. 37/, се различава от писмото към адм. д. № 4171/2017 г. АССГ / по повод искането за спиране/, по изписаните две имена на свидетели, на гърба на първото и дата, от които не става ясно какво удостоверяват. Противоречиви са и данните по връчване на Заповедта от 01.03.2017 г. Към второто дело / за спиране/ е приложено копие от заповедта с обратна разписка за връчването й на Д., от която е видно, че заповедта не е връчена. Копието от същата заповед, приложено към адм. д. № 4340/2017 г. /стр. 36 е оформена, че е връчена на Д., при отказ, удостоверено с двама свидетели на 07.03.2017 г. При тези данни правилни са изводите на съда, че правните последици на заповедта от 01.03.2017 г. относно прекратяване на договора за наем за процесното жилище, не са възникнали в патримониума на Д. и неговото семейство, поради това, че същата не му е връчена, което препятства влизането й в сила. Връчването при отказ правилно не е кредитирано от съда, предвид противоречието му с оформената обратна разписка и липсата на други доказателства, че това е друг опит за връчване на тази заповед преди процесното изземване. При липсата на прекратено наемно правоотношение, жилището не се държи от ответника Д. без правно основание, като условие по чл. 65, ал. 1 ЗОС за издаване на заповедта. Като несъответна на чл. 65, ал. 1 ЗОС заповедта е отменена правилно. Правилни са и другите изводи на съда, досежно наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. Липсата на данни за спазена процедура по чл. 34 и 35 АПК от страна на органа, е винаги основание за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Споделят се и изводите на съда за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Не е преценено, че издаденият акт засяга правата на ответника и членовете на неговото семейство на обитаване на жилище, които доминират над обществения интерес от изземване на същото, предвид здравословното състояние на Д. и съпругата му - първият инвалид първа група с чужда помощ, а втората трудоустроена от ТЕЛК, поради сериозно заболяване. Изземването би им причинило вреди, явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Предвид изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от оспорване на заповедта, с оглед събаряне на целият жилищен блок, вкл. и процесния апартамент. Правният интерес от оспорване на всеки адм. акт се преценява към момента на издаване на акта, а при искане за нищожност - към момента на подаване на жалбата. В случая към момента на издаване на акта жилището е съществувало, поради което жалбата има предмет и за подателят й съществува правен интерес от оспорване, като негов адресат. Неоснователно е и оплакването, че не е нарушен принципа на съразмерност, тъй като на оспорващия е предоставено друго жилище, видно от Споразумение от 08.09.2017 г. Споразумението /стр. 34 е последващо на издадения акт, поради което не отстранява допуснатото нарушение. При този резултат и съобразно направеното искане, на ответника Д. се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева, заплатен адвокатски хонорар, видно от договора за правна защита и съдействие с адв. М.. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение