Решение № 13190 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8419/2016 г.

Решение № 13190 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8419/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на РИОСВ - В., представлявано от директора, срещу Решение № 194/8.06.2016 г. по адм. дело № 182/2016 г., по описа на Административен съд - В. В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, т. е. че са налице касационните основания предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и уважаване на депозирания срещу същия жалба. По същество се твърди, че липсват предпоставките по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на административния орган. Законодателят не уреждал изрично отношенията свързани с понасяне на отговорност за разноски в хода на оспорване на наказателно постановление по реда на ЗАНН и АПК. Изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита не можело да се определи като пряка вреда от административна дейност. Ответната по жалбата страна твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на разноски в размер на 300 лв. представя пълномощно и списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт правилен. Предлага същият да бъде оставен в сила. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Д. П. К. срещу РИОСВ - В. за изплащане на сумата 751 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на отменено с влязло в законна сила решение на Наказателно постановление с № 18-360-ДТ/30.07.2015 г. на Директора на РИОСВ - В. В хода на първоинстанционното производство са събрани безспорни доказателства, че с Решение № 387/12.11.2015 г. постановено по дело № 943/2015 г. по описа на РС - В. е отменено описаното по-горе НП. Това решение е обжалвано пред административен съд - В., който с Решение № 49/23.02.2016 г. по КАНД № 656/2015 г. е потвърдил постановения от РС - В. съдебен акт. В хода на производството пред Районния съд и пред Административния съд жалбоподателката е направила разноски за упълномощаване на адвокат в размер на 370 лв. пред всяка от инстанциите, или същата за осъществяване на защита в съдебното производство по оспорване на НП е направила разноски в размер на 740 лв. Представени са и съответни разходни документи за заплатени такси за преписи от документи по двете дела в размер на 11 лв. Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен до сумата от 740 лв., за който разход са представени и доказателства за надлежното и своевременно изплащане под формата на адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в двете производства по оспорване на НП. Съдът е преценил, че сумата от 11 лв. не следва да бъде присъждана, тъй като същата е направен не във връзка с осъществяване на защита по оспорване на санкционния акт, а във връзка със снабдяване на документи, нужни за образуване на исковото производство, т. е. не е пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП. С решението си първоинстанционният съд е осъдил РИОСВ - В. да заплати на Козлева сумата 740 лв., като е отхвърлил иска в останалата му част до 751 лв., като неоснователен. Осъдил е ответникът в производството да заплати на ищцата и направените пред него разноски в размер на 305 лв., от които 10 лв. ДТ и 295 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването срещу акт подлежащ на оспорване и в законоустановените срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Представени са доказателства пред първоинстанционния съд за извършен разход в размер на 740 лв. представляващ заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна помощ и процесуално представителство в хода на производство по обжалване на НП с № 18-360-ДТ/30.07.2015 г. на Директор на РИОСВ - В. пред РС - В. и Административния съд в същия град. В хода на тези производства с влязло в сила решение НП е отменено. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от Козлева и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за нея, ако не беше издадено наказателно постановление № 18-360-ДТ/30.07.2015 г. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Правилно съдът е присъдил и претендираната върху сумата лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното и изплащане. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд В. следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изхода от спора, РИОСВ - В. следва да бъде осъдена да заплати на Д. П. К. съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение