Решение № 2855 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11117/2024 г.

ВАСВторо отделение19.03.2025 г.докладчик т Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6376/16 юли 2024 г., постановено по адм. д. 215/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА А. И. Р. с [ЕГН], С. А. Р. с [ЕГН] и А. И. Ш. с [ЕГН], солидарно да заплатят на Община Кричим сумата в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. Р., С. А. Р. и А. И. Ш., всички от гр. Кричим, чрез процесуален представител адв. И. Атанасов, против решение 6376/16 юли 2024 г., постановено по адм. д. 215/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с правно основание чл. 292 АПК, подадена от наследодателя на С. А. Р., А. И. Р. и А. И. Ш. И. А. Р. /починал в хода на първоинстанционното производство, срещу кмета на Община Кричим, с искане да бъде признато за установено, че влязлата в сила заповед РД-02-09-353/21 септември 2017 г. на зам. кмета на Община Кричим, с която на И. А. Р., наследодател на ищците, е наредено премахване на незаконен строеж "Масивен навес", находящ се на улична регулационна линия в УПИ X 641 и УПИ XI - 641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, попадащ съответно изцяло и частично в ПИ с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, зад масивна ограда, свързан с жилищна сграда с идентификатор 39921.501.457. 1 по КККР на гр. Кричим, одобрени със Заповед РД-18-13/09 февруари 2009 г. на ИД на АГКК, гр. София, с административен адрес: гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, не подлежи на изпълнение, поради фактическа невъзможност за изпълнение чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК. Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 292, ал. 1 АПК. Твърди се наличие на реална опасност от изпълнението да бъде засегната и значително повредена съществуващата жилищната сграда в имота, която не е предмет на разпореждането за премахване, до степен, че тя да стане негодна за живеене, тъй като процесната навес е конструктивно свързан с нея, като този въпрос не е изследван преди издаване на заповедта за премахването му, както и че премахването на навеса би могло да доведе до свлачищни процеси на земни маси и улицата да пропадне в имота на задълженото лице. Към исковата молба се представя и изготвено след издаването на заповедта за премахване конструктивно становище от независими специалисти, в което е посочено, че изпълнението е невъзможно да се случи, тъй като има риск от нарушаване устойчивостта на съществуващата жилищна сграда, което становище според ищците представлява ново доказателство, което обосновава извод за недължимост на изпълнението. Твърдят наличие на още едно конструктивно становище, изготвено по възлагане на Община Кричим след издаване на изпълнителното основание, чиито констатации и изводи съвпадат напълно с констатациите по становището, което те представят. Претендира се и установяването, че поради промяна в собствеността, въпреки наличието на възникналото изпълнително основание, то е престанало да съществува. За да отхвърли така предявеният установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК, във връзка с чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, съдът е приел, че не са доказани нови обстоятелства, които да са възникнали именно след оспорването и след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж и които да водят до отпадане на това задължение, като твърдяната конструктивна свързаност на процесната масивен навес със съществуващата в имота жилищната сграда, е била налична и към момента на издаване, съответно оспорване, на заповедта и не би могла да се промени впоследствие. Според първоинстанционният съд неотносими към предмета на спора са и представените от касаторите становище от инж. Кривошапков и инж. Енева и конструктивна експертиза и становище от инж. Чулев, доколкото същите обосновават факти, които не са такива настъпили след издаването на изпълнителното основание по смисъла на чл. 292 АПК. Конструктивното становище от месец август 2019 г., изготвено от инж. Кривошапков и инж. Енева, е съставено след влизане в сила на заповедта за премахване на строежа, но същото не създава нови факти, а само отразява факти, които не са нови, т. е. не са настъпили след изпълнителното основание. Новосъздадените доказателствени средства, съдържащи информация за факти, осъществени (възникнали) преди изпълнителното основание, не могат да обуславят основателност на иск по чл. 292 АПК тези релевантни факти са преклудирани с влизането в сила на изпълнителното основание и новосъздадените доказателства за тях могат да бъдат обсъдени единствено с оглед евентуална отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Според съда позоваването на обстоятелство по чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК е относимо към искане за прекратяване на изпълнителното производство и не би могло да обоснове извод за основателност на предявения иск по чл. 292 от АПК. Прието е от съда още, че прехвърлянето на собствеността, не обосновава извод за настъпили след издаване на изпълнителното основание факти, сочещи на фактическата невъзможност за изпълнение на задължението , тъй като не са факти, относими към законосъобразността на изпълнителното основание, които са настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Искът по чл. 292 от АПК може да се подаде преди, по време или след осъществяване на изпълнението. По съществото си той е отрицателен установителен иск и предпоставките за неговата допустимост са: да има образувано изпълнително производство въз основа на влязло в сила изпълнително основание; длъжникът по това изпълнително производство да претендира настъпването на нови факти, настъпили след влизането в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението, вменено с изпълнителното основание; искът да е насочен срещу взискателя по изпълнителното основание и да е налице правен интерес за ищеца. В настоящия случай основният довод, както в първоначално подадения иск, така и в касационната жалба е, че не е възможно изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на процесния масивен навес, тъй като това би довело до повреждане и нарушаване на конструктивната цялост на съществуващата в имота жилищна сграда, както и че премахването на навеса би могло да доведе до свлачищни процеси на земни маси и улицата да пропадне в имота на задълженото лице. Правилно съдът е приел, че тези обстоятелства са съществували и към момента на разглеждане по същество на жалбата срещу заповедта за премахване на незаконния строеж, поради което не съставляват "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 292 АПК. Твърденията за конструктивна свързаност на процесния строеж с жилищната сграда не съставляват ново обстоятелство, тъй като те са били налице към момента на оспорване законосъобразността на заповед РД-02-09-353/21 септември 2017 г. на зам. кмета на Община Кричим. Правилен е и изводът на съда за неотносимост към предмета на спора на представените от ищците експертни становища, доколкото същите обосновават факти, които не са такива настъпили след издаването на изпълнителното основание по смисъла на чл. 292 АПК и не обосновават пряка опасност за съществуването на жилищната сграда, гарантирано от професионалното извършване действията по премахване на процесния незаконен строеж, което се презумира. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че касаторите не сочат нови факти и обстоятелства, които да са възникнали след влизане в сила на изпълнителното основание и които да водят до отпадане, или до непреодолима пречка за осъществяване на изпълнението. Останалите възражения на касаторите са такива свързани със законосъобразността на предхождащата изпълнителното производство заповед за премахване на процесния незаконен строеж, която е влязла в сила и са неотносими към настоящото производство. Представеният по делото нотариален акт 164, том II, рег. 1834, нот. дело 331/2022 г., съгласно който касаторите С. Р. и А. Ш. са продали през месец юни 2022 г., след подаване на иска по чл. 292 АПК, своите идеални части от имот с идентификатор 39921.501.457 и сграда с идентификатор 39921.501.457.1 на касатора А. Р., също не обосновава извод за настъпили след издаване на изпълнителното основание факти, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение по отношение на тези двама касатори, доколкото това следва да са факти относими към законосъобразността на изпълнителното основание, които са настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 274 от АПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, само ако е започнало срещу лица, които са извън тези посочени в чл. 274, ал. 2 АПК, какъвто не е настоящия случай. Както и правилно е приел административният съд, разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, на която се позовават касаторите, предвижда хипотези на прекратяване на изпълнителното производство от органа по изпълнението, но не обосновава извод за основателност на предявения иск по чл. 292 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника в това производство следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 05 февруари 2025 г. и списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав