Решение № 3452 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ф. Х. Х., гражданка на Ирак, против Решение 3848 от 26.09.2024 г., постановено по адм. дело 812/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Ф. Х. Х., не се явява и не се представлява. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният и подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ф. Х. Х., гражданка на Ирак, срещу Решение 8553 от 13.08.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденката е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че изложените от жалбоподателката причини за напускане на страната й по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденката статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установил е, че от изнесената от чужденката бежанска история е видно, че същата не е била лично преследвана в родината си поради нейната етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение, като не се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова преследване в страната й на произход в някоя от хипотезите по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Установил е, че самата търсеща закрила е посочила като конкретен повод за напускането на Ирак нападение срещу нея и близките й от друго семейство по личен повод, който не е релевантен към производството за предоставяне на международна закрила. С оглед изложената в проведено с молителката интервю причина да търси закрила в България, а именно стремежът й да отиде в Германия, съдът е приел, че по отношение чужденката не са налице основания за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е заключил, че спрямо касаторката не се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденката не е била принудена да напусне държавата си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е приел, че в разглеждания случай чужденката не навежда като причина за напускане на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Според АС- Хасково нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, визираща наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденката като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, не намира приложение в конкретния случай. С оглед на представената справка от Дирекция Международна дейност при ДАБ относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Република Ирак съдът е направил извод, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Ирак, поради което е заключил, че доколкото в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Ирак следва да е изключително, каквото то не е. В тази връзка е приел, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя за такова с характера въоръжен конфликт, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с решение от 17.02.2007 г. по д. С-465/2007 г., съответно не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. При осъществения касационен контрол не се установяване наличието на което и да било основание по чл.209, т.3, което да съставлява основание за отмяната му. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд Хасково, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Обосновано съдът е заключил, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно Административен съд - Хасково, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Няма данни и липсват твърдения от чужденката за проявен спрямо нея акт на преследване от страна на официалните власти в Ирак. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещата закрила е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и тя не твърди да е била обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. Видно от доказателствата по делото, чужденката не съобщава да е била заплашвана или преследвана. Правилен е изводът на АС-Хасково, че посочената причина да търси закрила в България, а именно стремежът й да отиде в Германия, не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените факти от Ф. Х. Х. не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейната политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Жалбоподателката не навежда твърдения за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и за риск от бъдещо такова. Не се установява в страната й по произход жалбоподателката да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо нея, за да се обоснове извод, че спрямо нея са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденката на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Ф. Х. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните и твърденията, съдържащи се в интервюто на чужденката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателката е била принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. От представените справки за актуалното положение в страната по произход, съпоставени с личната бежанска история на лицето, в разглеждания случай, не се установява чужденката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Ирак и бежанската история на жалбоподателката сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденката да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуална справка вх. МД-02-110 от 29.11.2024 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденката срещу отказа да й бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Ирак понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидатката за статут в страната й на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение