Решение № 8333 от 9.8.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение09.08.2023 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 59/05.01.2023г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 7865/22 година.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Първа инвестиционна банка АД с [ЕИК], с адрес на седалището и управлението гр. София, [улица], разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране ( КЕВР) против Решение 59/05.01.2023г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 7865/22 година. С обжалваното решение е отменено по жалба на Първа Инвестиционна Банка АД, Решение Ж-342/21.07.2022г. на КЕВР и делото е върнато на КЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона, като е определен 60 дневен срок за произнасяне с административен акт. Със същото решение КЕВР е осъдена да заплати на банката 200 лева разноски за производството, включващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за съдебното производство. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна, както и постановяване на съдебно решение по същество, с което да се потвърди решението на КЕВР. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът Първа инвестиционна банка АД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Ответникът Електроразпределение Север АД не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Енерго Про Продажби АД не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. По основателността на касационната жалба приема следното: Предмет на жалбата пред административния съд е Решение Ж-342/21.07.22г. на КЕВР, с което, в производство по реда на чл.22, ал.1 от Закона за енергетиката, Комисията се е произнесла по жалба на Първа инвестиционна банка АД срещу Електроразпределение Север АД и Енерго Про Продажби АД, като е преценила жалбата за неоснователна и е прекратила административното производство, образувано по нея. Административният съд е установил от фактическа страна, че оплакването на банката пред КЕВР е свързано с тълкуването на чл.102а, ал.5 от ПТЕЕ, тъй като на банката било отказано присъединяване към електроразпределителната мрежа, поради наличието на задължения, натрупани от предходния собственик на обекта, спрямо който доставчикът на електрическа енергия е депозирал възражение за присъединяване на ПИБ АД. Съдът е приел, че по фактите не се спори между страните и те са следните: банката е закупила на публична продана чрез постановление за възлагане, недвижим имот, находящ се в гр. Варна, [улица]. Влязла е във владението на имота на 23.02.22г., а на следващия ден 24.02.22г. е заявила смяна три партиди в имота и е подписала договор за доставка на електрическа енергия с Енерго Про Продажби АД от доставчик последна инстанция. На 28.02.22г. Електроразпределение Север АД е съставило три броя констативни протоколи за обекта, като в един от тях е записано, че електромерът е спрян дистанционно. Лицензиантът е уведомил ПИБ АД, че е постъпило мотивирано становище от доставчика на електроенергия за обекта, за който са налице неплатени задължения от стария собственик. Административният съд е квалифицирал спора като правен, който се свежда до въпроса- следва ли новият собственик на един обект, за да се присъедини към електропреносната мрежа в страната, първо да погаси задълженията на стария собственик на същия обект към доставчика на електроенергия или може да сключи договор с друг доставчик на електроенергия на свободния пазар. За да отговори на този въпрос, административният съд е тълкувал приложимите разпоредби чл.102а от Правилата за търговия с електрическа енергия и принципите, заложени в чл.24 и чл.25 от Закона за енергетиката. Приел е, че с чл.102а, ал.5 ПТЕЕ се нарушава принципа за равнопоставеност, посочен в чл.23, т.5 и чл.24, ал.1, т.2 ЗЕ. Също така, съдът е приел, че прилагането на чл.102а, ал.5 ПТЕЕ създава неконкурентна среда с другите кредитори на същия длъжник, както и ограничение в правата на новия собственик за пълноценно използване на имота си. Приел е, че чл.102а, ал.5 ПТЕЕ е в явно противоречие с нормативен акт от по-горна степен като ЗЕ, поради което КЕВР следва да се съобрази с това при новото разглеждане на преписката и при необходимост да предприеме необходимите според закона действия в тази насока. Съдът е преценил като незаконосъобразно решението на КЕВР и е постановил обжалвания резултат. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като правило като краен резултат, но по мотиви, различаващи се от изложените в обжалваното решение. Административният съд недопустимо е направил инцидентен контрол за законосъобразност на разпоредба от подзаконов нормативен акт. Засегнатото лице /засегнатите лица от разпоредбата на чл.102а, ал.5 разполагат със законовата възможност, предоставена им от чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, да я оспорят по съдебен ред. Недопустимо е обаче, съдът, който е сезиран с конкретен спор, изискващ приложението й, да преценява нейната законосъобразност инцидентно. Съдът разполага по силата на чл. 15, ал.3 от Закона за нормативните актове с възможността да приложи разпоредба от нормативен акт от по-висока степен, когато такава съществува, за да регулира конкретните отношения и може да замести противоречащата й от по-ниска степен, но случаят не е такъв. Съдът е преценил съответствието на разпоредбата от ПТЕЕ с принципи, установени в Закона за енергетиката, които са ръководно начало, но не регулират конкретно възникнали отношения. Решението на КЕВР е незаконосъобразно по други причини. Комисията не конституирала в производството пред нея, респективно не е съобразила становището на още един участник в процедурата, а именно старият доставчик на електрическа енергия за въпросния имот, който е Енергоинвестмънт АД, което дружество е подало възражението. Също така, в решението на КЕВР само е констатирано подаденото възражение, без да са изложени съображения от Комисията, доколко то отговаря на изискването на приложимата разпоредба, да е мотивирано. За да се приложи разпоредбата на чл. 102а, ал.5 ПТЕЕ трябва да няма мотивирано възражение от настоящия доставчик на обекта. В конкретния случай, КЕВР не е обосновала, защо приема, че възражението на Енергоинвестмънт АД е мотивирано, а е следвало да направи това. Въз основа именно на съображенията на КЕВР по този въпрос, каквито в случая липсват, съдът може да извърши контрол за законосъобразността и правилността на решението на административния орган. Комисията следва отново да разгледа преписката като събере становище по жалбата и от дружеството, подало възражението и изложи съображения по мотивираността на възражението му. С оглед изхода на спора в касационната инстанция и своевременно направеното искане от страна на банката, КЕВР следва да заплати на ПИБ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав