Решение № 7265 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2015 г.

Решение № 7265 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 1538 от 20.10.2015 г., постановено по адм. д. № 400/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за кампания 2012 г., изх. № 02-010-6500/1113 от 02.04.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта му, с която е удържана сумата от 1353.10 (хиляда триста петдесет и три лева и десет стотинки) лева, представляваща преизчислени санкции за бъдещ период по схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че с процесното уведомителното писмо правилно и законосъобразно е прихваната сумата от 1353.10 лв., като са посочени както фактическите, така и правните основания за упражняването на това правомощие. На следващо място се оспорват изводите на съда, че в конкретния случай Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е бил длъжен да издаде акт за установяване на публично държавно вземане. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Ответната страна - Й. И. С. оспорва жалбата, като намира решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че са на налице нарушения на материалноправните разпоредби, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че са не са налице касационни основания за отмяна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Й. И. С. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за кампания 2012 г., изх. № 02-010-6500/1113 от 02.04.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта му, с която е удържана сумата от 1353.10 лева, представляваща преизчислени санкции за бъдещ период наложени с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/9066 от 25.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът обаче е приел, че неправилно е приложен материалният закон. В случая административният орган е пропуснал да проведе производство по установяване на вземането си от земеделския производител и е пристъпил направо с процесния акт към удържане на суми. Това прихващане на суми е незаконосъобразно, не е в съответствие с разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006, тъй като не е установено с надлежен акт за установяване на публично държавно вземане, както по основание, така и по размер. Първоинстанционният съд е приел, че във всички случаи, в които земеделският стопанин е получил недължими суми по каквито и да е схеми и мерки, то ДФ "Земеделие следва да ги установи по надлежния ред с акт за установяване на публично държавно вземане по основание и по размер. Вече законоустановените дължими суми могат да бъдат предмет на прихващане при следващи оторизации, при спазване правото на ЕС за извършване на такова прихващане. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно която публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране. В настоящия случай липсва подобно публично държавно вземане предвид факта, че бенефициентът не е получил сумата, която е прихваната от неговото вземане, а тя представлява санкция за бъдещ период по смисъла на чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. В този смисъл липсват недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получени и неправомерно усвоени средства по европейски програми, поради което Акт за установяване на публично държавно вземане не следва да се издава, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Удържането на суми, представляващи санкции за бъдещ период, е предмет на регламентация в Регламент № 1122/2009 г., Регламент № 65/2011 г. във връзка с Регламент № 885/2006 г. Предвид факта, че първоинстанционният съд е отменил процесното уведомително писмо с мотива, че не е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане, съдът не е установил и изследвал всички релевантни за спора факти, като не е изложил и мотиви за друго допуснато нарушение, което да води до отмяна на оспорения акт. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания административен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, следва да се обосноват правни изводи въз основа на въведения предмет на спора, събраните по делото доказателства и в рамките на съдебния контрол на всички основания по чл. 146 АПК. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение