Решение № 1093 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 485/2015 г.

Решение № 1093 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 485/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Венецков Васев против решение № 163 от 12.11.2014 г. по адм. дело № 271/2014 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Васев против заповед № РД-15-0159/15.08.2014 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), а жалбата в частта, в която е поискано възстановяване на Васев на заеманата длъжност е оставена без разглеждане и производството в тази част е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови ново съдебно решение по същество, с което административният акт да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като на дирекцията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Кюстендил е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Административният акт е постановен от компетентен орган (съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол началникът на дирекцията е орган по назначаването на държавните служители в нейната администрация), при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е в писмена форма, подписана е от органа - издател и в нея са посочени фактическото и правно основание за постановяването й. По същество това са мотивите, обосноваващи взетото от административния орган решение. Срокът за изпитване, предвиден в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е в полза на органа по назначаването, поради което последният не е длъжен да излага допълнителни съображения за причините, поради които упражнява правото си да прекрати служебното правоотношение със служителя по реда на цитирания текст. Ето защо изводите на първоинстанционния съд за липсата на формални нарушения в заповедта следва да бъдат споделени, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл - приети за неоснователни. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направен и извода, че заповед № РД-15-0159/15.08.2014 г. на началника на ДНСК, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, е издадена в съответствие с условията, предвидени в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служител, назначен за първи път на държавна служба, в едногодишен срок от датата на встъпване в длъжност. В случая жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба на длъжност "главен експерт" в отдел "Вътрешен контрол, регистър консултанти" на дирекция "Оперативна дейност и контрол" в ДНСК, считано от 4.02.2014 г., при условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. (заповед № РД-15-0027/3.02.2014 г., декларация от 31.01.2014 г.). С последващи заповеди жалбоподателят е преназначаван на различни длъжности в дирекцията, като считано от 16.06.2014 г. е преназначен на длъжност началник на Регионален отдел "Национален строителен контрол" Кюстендил в Регионална дирекция за национален строителен контрол "Югозападен район" при ДНСК (заповед № РД-15-0100/10.06.2014 г. На 15.08.2014 г. е постановена заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, с която служебното правоотношение на Васев е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - в едногодишен срок от назначението. С оглед установените факти правилно е прието, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон. Жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба, а заповедта е издадена в едногодишен срок от възникване на правоотношението. Поради това правилно съдът приема, че условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, съдът постановява акт в съответствие с материалния закон. Доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, тъй като нормите на чл. 103 и чл. 107 от ЗДСл не предвиждат предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение с характера на включените в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл съдържа самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител. Нормата предоставя право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с държавен служител в едногодишен срок от първото назначаване на държавна служба. Прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е правомощие на органа по назначаването, който е овластен да направи преценка в този смисъл. Тази преценка е по целесъобразност и не се обосновава от качествата, проявени от служителя в конкурса за заемане на длъжността, поради което възраженията на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни. В частта, в която искането на жалбоподателя за възстановяване на предишната длъжност е оставено без разглеждане, решението също е законосъобразно. Възстановяването на длъжност е правна последица от отмяната на акта за прекратяване на служебното правоотношение, която се реализира след изпълнение на предвидените в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл предпоставки. Ето защо изрично произнасяне на съда в този смисъл е недопустимо. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол надзор сумата 340.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,