Решение № 7510 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4071/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение № 7808 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12603/ 2025 г. по описа на Административен съд – София град. Според касатора първоинстанционният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, несъответствие с целта на закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против Решение № Ж – 991/ 29.10.2025 г., издадено от КЕВР. Ответникът – „Топлофикация София" ЕАД, чрез юрисконсулт С. Димитрова, в депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. София, [улица], чрез Г. К., Р. В. и К. К., изразяват становище за основателност на жалбата. Ответникът – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ненков, който поддържа касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, „Топлофикация София" ЕАД, в съдебно заседание редовно призован, се представлява от юрисконсулт Паргова, която оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците, К. и В., в съдебно заседание, редовно призовани, се явяват лично, не се представляват. Поддържат касационната жалба и се присъединяват към становището на юрисконсулт Ненков. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред АССГ е образувано по жалба от „Топлофикация София" ЕАД срещу Решение Ж - 991/ 29.10.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) са дадени на жалбоподателя следните задължителни указания: 1.В десетдневен срок от получаване на настоящото решение да заплати на жалбоподателите дължимата неустойка по чл. 39, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация“ ЕАД на клиенти в град София за недоставената топлинна енергия след изтичане на 48-часовия срок от спиране на топлоподаването в сградата, като в седемдневен срок след изпълнение на т.1 да уведоми КЕВР за предприетите действия. АССГ e анализирал събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, като в резултат е приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР е незаконосъобразно, отменил го е и върнал преписката за ново произнасяне. Съдът е изложил, че процесното решение е издадено, след като с Решение № 4938/ 13.05.2025 г. по адм. дело № 12035 от 2024 г. по описа на ВАС, е потвърдено Решение № 20914/ 23.10.2024г. по адм. дело № 3676/ 2024 г. на АССГ, с което е отменено Решение № Ж-165/ 27.02.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по т.2 от дадените задължителни, идентични с процесните, указания и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Съдът е продължил, че със Заповед № 3-Е-223/ 10.07.2025 г., изменена със Заповед № З-Е-257/ 12.08.2025 г. и Заповед № З-Е-278/ 11.09.2025 г., на председателя на КЕВР е сформирана работна група със задача да разгледа и анализира жалбата при спазване мотивите на съда. С оглед дадените от съда указания КЕВР е привлякла към административното производство и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (ЕРМ Запад). На 10.09.2025 г. КЕВР е изпратила до „Топлофикация София“ ЕАД и до „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД писма, с които на основание чл. 142, ал. 5 и чл. 144, ал. 1 от НЛДЕ е изискано представяне на актуална информация, след постановяване на посочените по-горе съдебни решения, свързана с поставените в жалбата възражения. На 17.09.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала своето становище по спора пред Комисията, а на 18.09.2025 г. е постъпило становище и от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. С оглед доказателствата по делото съдът е приел, че в изпълнение на Договор за рехабилитация на топлофикационната система на гр. София през 2006 г. е била подменена абонатната станция, захранваща сградата на [улица] гр. София, нова сграда. В абонатната станция е бил монтиран електромер от компетентното към онзи момент електроразпределително дружество „Електроразпределение-Столично“ ЕАД, като по този начин абонатната станция е била захранвана с електрическа енергия, необходима за осъществяване на топлоснабдяването на жилищната сграда до 18.11.2023 г., когато бил демонтиран електромерът, в резултат на което било преустановено електрозахранването на абонатната станция и прекъснато топлоснабдяването в жилищната сграда. Съдът е пресъздал отговорите на двете дружества. Съответно е изложил, че КЕВР се е позовала на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София (Общите условия), съгласно който, когато по вина на Продавача повредите в топлопреносната мрежа или абонатната станция не са отстранени в срок от 48 часа, той дължи неустойка в размер на стойността на недоставената топлинна енергия за периода на закъснението, като е приела, че абонатната станция е останала без електрозахранване, поради което клиентите на топлопреносното дружество са били лишени от услугите на същото по подписан между тях договор, а спирането на топлоподаването не е по вина на собствениците на съответната жилищна сграда. Посочил е, че според административния орган „Топлофикация София“ ЕАД е било длъжно да установи, че електрозахранването на абонатната станция е преустановено и да предприеме съответните действия по възстановяване на същото, поради което, като не е сторило това, дължи неустойка по чл. 39, ал. 1 от Общите условия. Същевременно съдът е отразил, че в решението се съдържа и становището на КЕВР, че причините, довели до спиране на топлоподаването, както и търговските взаимоотношения между „Топлофикация София“ ЕАД и „Електроразпределение Запад“ ЕАД, не попадат в обхвата на правомощията на Комисията. Съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от КЕВР като компетентен орган по смисъла на чл. 22 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 142 и сл. от НЛДЕ, в рамките на предоставените му правомощия за разрешаване на спорове съгласно ЗЕ и Наредбата, след изпълнение на предвидената процедура. За да отмени решението на КЕВР, съдът е съобразил, че в съдебните решения, в изпълнение на които е издадено обжалваното пред АССГ решение, на административния орган е указано изрично, че следва да обсъди дали демонтажът на електромера от трето за правоотношението лице може да се определи като повреда, която не е отстранена в рамките на 48 часа от възникването ѝ, но това не е направено в оспорения акт, като в него липсват каквито и да е съображения в тази насока. Съдът е изтъкнал, че в съдебните решения изрично е посочено, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София предвижда необходимост от установяване на два факта - повреда и вина като юридически факти и последвало бездействие от страна на продавача, осъществяването в действителността на които елементи е основанието за ангажиране отговорността на топлофикационното дружество. Според АССГ по тези елементи от фактическия състав на посочената разпоредба КЕВР не е взела отношение и не ги е изяснила в пълнота. Съдът е счел, че в административния акт е изяснен единият от двата елемента, а именно - наличието на вина, но че липсват каквито и да е аргументи от страна на административния орган, защо е приел, че в случая е налице повреда. На последно място, първоинстанционният съд е приел, че не са изложени мотиви от административния орган относно правомощията му да дава задължителни предписания по прилагане на текст от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” EАД на клиенти в град София, който текст от Общите условия урежда договорни отношения между дружеството и неговите клиенти. При така изложените съображения съдът е стигнал до извода, че оспореният акт страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, в резултат на което е отменил решението и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е правилно. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията, в които се определят конкретно посочени в правната норма параметри, вкл. отговорността при неизпълнение на задълженията на страните. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в административния акт липсват изложени обстоятелства, въз основа на които КЕВР е приела, че е осъществен фактическият състав на чл. 39, ал. 1 от Общите условия на дружеството, за да се изведе заключение за дължимост на неустойка от страна на „Топлофикация София“ ЕАД. В случая не са изпълнени дадените със съдебните решения указания в тяхната цялост. Административният орган е пресъздал становищата на „Топлофикация София“ ЕАД и на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, които сами по себе си са противоречиви. По делото е установено безспорно, че към сградата е имало абонатна станция още от 2006 г. и през същата година е свързана в общото електрическо табло с електромер, монтиран от компетентното тогава дружество, като по този начин абонатната станция е захранвана с електроенергия, необходима за осъществяване на топлоснабдяването на сградата. Установено е, че на 18.11.2023 г. от ЕРМ Запад е бил извършен демонтаж на електромера, в резултат на което действие е преустановено електрозахранването на абонатната станция. При тези факти формално изложеното от ЕРМ Запад, че няма данни в клиентската информационна система преди 2024 г. абонатната станция да е била присъединена към електроразпределителната мрежа, противоречи на фактите по делото. Вярно е, че в отделните съдебни решения са описани факти, свързани със снабдяването с електроенергия на жилищната сграда, както и че за абонатната станция не е била открита отделна партида за електромер, като действията за това са били извършени след спиране на електроподаването. Тези факти обаче не са обсъдени в тяхната взаимообвързаност. Не е взето предвид и не е обсъдено заявлението от собствениците на жилищната сграда на [улица]до Омбудсмана, с копие до КЕВР и до Топлофикация София ЕАД, в което е посочена първопричината за прекъсване на топлоснабдяването – посещение на служители на Електрохолд България ЕООД за подмяна на електромерите за метрологична проверка, при което е установено, че електромерът, който е монтиран, не е наличен в тяхната база данни, т.е. се налага откриване на партида, което е и последвало. Тези факти сочат на неуредени отношения между „Топлофикация София“ ЕАД и ЕРМ Запад, в резултат на което са пострадали собствениците на сградата. Липсата на задълбочена проверка по случая с оглед на това е довела до незаконосъобразен акт, както правилно е приел първоинстанционният съд. Касаторът възразява срещу извода на съда, че решението му не съдържа мотиви за компетентност по дадените предписания. Вярно е, че са изложени такива, те обаче не изпълняват условието за пълнота на фактическите и правни основания, доколкото в случая посочените от касатора основания за обвързаност на лицензията с Общите условия само принципно му дават право да издава задължителни указания/ предписания към операторите, но същите не са съобразени с конкретния случай. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му и да организират защитата си. В разпоредбата на чл. 39 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София" ЕАД е предвидено, че когато по вина на Продавача повредите в топлопреносната мрежа или абонатната станция не са отстранени в срок от 48 часа, то той дължи неустойка в размер на стойността на недоставената топлинна енергия за периода на закъснението. Правилен е изводът на съда, че липсват изложени мотиви за признака „повреда“, който е изискуем за приложението на разпоредбата, но неправилно съдът е счел, че административният орган е изяснил въпроса за вината. Двата признака следва да са налице кумулативно. От една страна, доказателства, че преустановяването на топлоподаването в обекта се дължи на повреда в топлопреносната мрежа или абонатната станция, нито са твърдени, нито са ангажирани. Административният орган следва да обоснове кое в случая представлява „повреда в топлопреносната мрежа“, в резултат на чии действия е последвало преустановяване на топлоподаването, демонтирането на електромера може ли да се определи като повреда и да се вмени във вина на топлофикационното дружество, възможно ли е било технически да продължи подаването на електроенергия до момента, в който бъде открита партида и поставен отделен електромер и други. Изследването на всички тези условия е необходимо за установяване отговорност за липсата на подадена електроенергия, а оттам и на топлоподаване, за да се направи извод кой следва да понесе тази отговорност и да заплати неустойка на заинтересованите лица. Освен това следва да бъде съобразено дали са били налице предпоставките на чл. 73, ал. 1 от Закона за енергетиката, че оператор на електропреносна мрежа, на топлопреносна мрежа, на газопреносна мрежа или оператор на съответната разпределителна мрежа може да разпореди временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ без предварително уведомяване на производителите и клиентите:1. при възникване или за предотвратяване на аварии; 2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора; 3. когато съществува опасност за целостта на електроенергийната система, топлоснабдителната или газотранспортната система; 4. при опасност от нанасяне на значителни материални щети на системата, съответно на мрежата или на клиентите; 5. при опасност от наднормени замърсявания на околната среда - по предложение на компетентните органи по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда; 6. при ограничаване доставките на природен газ по независещи от оператора на газопреносната мрежа обстоятелства; 7. при невъзможност за поддържане баланса между производство и потребление в електроенергийната система или възникване на отклонение от междусистемните графици за обмен със съседни оператори над допустимите граници, указани в правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и в правилата на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия); 8. в случаите по чл. 116, ал. 12 и чл. 117, ал. 13, когато присъединяването при временна схема на достъп създава рискове от претоварване на елементи на електропреносната система или от възникване на аварии и изпълнени ли са били условията на чл. 73, ал. 2 от ЗЕ, съгласно който операторите по ал. 1 са длъжни предварително да уведомят производителите и клиентите за времето и продължителността на прекъсването или ограничаването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране, предвид че няма данни топлофикационното дружество да е било уведомено за демонтажа на електромера и прекъсването на подаване на електроенергия, което влече прекъсване на топлоподаването, а за демонтирането на електромера дори не е бил съставен констативен протокол, като самото демонтиране е в отсъствие на представители на топлофикационното дружество. През 2025 г. е приета разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ЗЕ, съгласно която, в случай че продължителността на прекъсването или ограничението по ал. 1, т. 1 - 7 надхвърля общо 48 часа за период от 72 часа, операторите, но на електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, заплащат на засегнатите крайни клиенти неустойка за времето над 48 часа в размер, определен в общите условия по чл. 104а, като тази разпоредба се прилага във връзка с чл. 201 и сл. от ЗЕ. Като не е извършил необходимата проверка за фактите във връзка с относимите норми от Закона за енергетиката и НЛДЕ, административният орган е издал порочен акт, възприемайки безрезервно искането на собствениците за неустойка по чл. 39 от Общите условия. По отношение въпроса за вината, следва да се има предвид, че административният орган е приел, че собствениците нямат вина за липсата на топлоподаване. В процесния случай обаче, видно от данните по преписката, задължителното условие за дължимост на неустойка - „вина на продавача“, не е установено по безспорен начин. Напротив, демонтажът на електромера е извършен от трето за правоотношението лице, поради което липсва обосновка как този факт определя вината на продавача, за да се отправят към него съответните задължителни указания. Електромерът в абонатната станция е демонтиран от служители на електроразпределителното дружество, в отсъствие на служител на „Топлофикация София“ ЕАД, без за това да е съставен констативен протокол, както вече беше посочено. Спирането на топлоподаването е вследствие демонтиран електромер, установено още след подаване на жалбата от заинтересованите лица, след което са предприети незабавни действия от „Топлофикация София“ ЕАД, като на 30.11.2023 г. дружеството е получило Декларация от Общото събрание на етажната собственост, необходима за стартиране на процедура по откриване на партида на обект абонатна станция на съответния адрес, на 5.12.2023 г. е подадено Заявление за проучване условията за присъединяване на потребител от „Топлофикация София“ ЕАД в ЕРМ Запад, а след изпълнение на процедурата е сключен договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, монтиран е електромер и топлоподаването е възстановено. С оглед изложеното, правилно, решаващият състав е достигнал до извода, че относими към спора обстоятелства не са изяснени в достатъчна степен и липсата на мотиви по важни за решаването на спора въпроси води до немотивираност на акта, което от своя страна е пречка да бъде упражнен съдебен контрол за неговата законосъобразност. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна, с оглед на което правилно решението е отменено и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението. По горните съображения обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски, които са своевременно заявени и КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 51.13 евро/ 100 лв. (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/ сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,