Решение № 13659 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез юрк. Л. Димитров против решение 3758/17.05.2024 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело 2339/2023 г., с което е отменено решение 32-644793/24.11.2023 г. и Агенция Митници е осъдена за разноски В касационната жалба е посочено, че решението валидно, допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че последващият контрол на митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007025782R0/26.11.2020 г. е проведен съгласно чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, установени са "основателни съмнения" по смисъла на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за отхвърляне на декларираната договорна стойност на стоката и законосъобразно е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Н. С. Я. и "Лидикар" ООД, гр. Бургас, чрез адвокат Р. Василена оспорват касационната жалба като неоснователна и молят да се потвърди изцяло първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представени по делото писмено становище и писмени бележки. Претендират присъждане на съдебните разноски в касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 32-644793/24.11.2023 г. издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент (ЕС) 952/2013") е определена нова митническа стойност на стоката поставена под режим допускане до свободно обращение с МД с MRN 20BG001007025782R0/26.11.2020 г. - употребяван катастрофирал автомобил марка MAZDA, модел 6 GRAND TOURING, Бензин, бр. места: 5, първа рег. 20140101, Цвят BLUE, раб. обем 2500 куб.см, мощност: 184 HPSAE, ДВИГАТЕЛ - НЕ СЕ ЧЕТЕ, ШАСИ JM1GJ1W62E1129453 и на Н. С. Я. и Лидикар ООД, гр. Бургас като солидарни длъжници са установени и взети под отчет задължения за мито в размер на 750.67 лева и за ДДС в размер на 1 676.48 лева и лихви. Като фактически основания за издаване на оспорения акт са послужили основателни съмнения в декларираната договорна стойност по чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 в размер на 2 318 CAD, обосновани с несъответствието й с декларираната стойност на стоката при износа в размер на 8 289 CAD съгласно данните от износната декларация, предоставени от канадските митнически власти (Canada Border Services Agency) за автомобил 2014, MAZDA, модел 6 GRAND TOURING с VIN JM1GJ1W62E1129453. Новата митническа стойност е определена по метода на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС 952/2013) в размер на 10 420.93 лева въз основа на декларираната митническа стойност при 8 289 CAD х курс 1.25720 BGN/CAD, след като е прието, че не може да бъде определена по методите, предвидени в чл. 74 § 2 букви а) до г). За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за уведомяване на засегнатите лица по чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 и предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Констатирал е, че административното производство е образувано в рамките на срока по чл.103, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като съществено нарушение на процесуалните правила съдът е определил липсата на заповед по чл. 84в от ЗМ за провеждане на последващия митнически контрол. В мотивите на решението съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е приел, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи следва да установят наличието на основателни съмнения, че декларираната договорна стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките, както и основанията за прилагане на избрания метод за определяне на митническата стойност, е на митническия орган. В конкретния случай, според съда, приложената към писмото на канадските митнически власти извадка с обобщена информация от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, не може да послужи като доказателство, че именно декларираната при износа стойност е действителната цена на стоката, а не тази декларирана при вноса. Липсва информация за съдържанието на декларираната при износа стойност - дали съответства на продажната цена, включва ли налози, такси и данъци, поети от износителя за негова сметка. Не са представени документите съпътстващи износната митническа декларация. С тези мотиви съдът е обосновал извод, че митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките по чл. 140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На следващо място съдът е посочил, че митническият орган не е изпълнил задължението си да изчерпи последователното прилагане на методите, предвидени в чл. 74 §2 от буква а) до буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 и необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на основание чл. 74 § 3 от същия регламент. Според съда изложените в акта мотиви за отхвърляне на вторичните методи са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основното съображение на митническия орган за отхвърлянето им е липсата на информация относима към приложението на всеки от методите по § 2 на чл. 74. По делото липсват данни да е събирана такава информация и по какъв начин е извършена проверката за това. При издаването на акта митническият орган не е изяснил дори щетите по внесения катастрофирал автомобил, въз основа на които да изследва наличието на идентични или сходни стоки. Съдът е приел, че методът по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е приложен неправилно. Митническата стойност на автомобила е определена въз основа на информацията за декларираната износна стойност. Подобен подход, според съда, се явява недопустим на основание чл. 144 §2 от Регламента за изпълнение, съгласно който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че не са доказани и обосновани основания за изменение на декларираната договорна стойност на внесената стока и незаконосъобразно е определена митническа стойност по метода, посочен в чл. 74 §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и са установени задължения за мито и ДДС. Решението е правилно постановено. Не е налице посоченото в жалбата нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, определил е материалноправните предпоставки за определяне на митническа стойност при внос на стоки и законосъобразно е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, е в тежест на митническия орган. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че не са обосновани основателни съмнения в декларираната договорна стойност на стоката по смисъла чл. 140 от Регламента за изпълнение, тъй като липсват данни и доказателства какво включва декларираната стойност при износа (TOTAL_VALUE), посочена в справката на канадските митнически власти - продажна цена, налози и др. подобни. Законосъобразен е и изводът му, че оспореният административен акт не съдържа конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е констатирана липса на информация за периода от 21.01.2020 г. до 21.04.2020 г. за внос на идентични/сходни стоки, както и липса на данни относими за приложението на методите по § 2, б. в и б. г, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В тази връзка следва да се посочи, че по делото на л. 108 е приложена справка от МИС3А за периода от 12.10.2020 - 10.01.2021 г. за автомобили марка МАЗДА, модел 6, с код КН 87032390, катастрофирали, бензин, декларирани за допускане до свободно обращение по две митнически декларации от 20.10.2020 г.. и от 21.12.2020 г., които не са обсъдени при изключването на методите по чл. 74 § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 . Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно мотивите митническият орган е приложил този метод, като е взел предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските власти за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС в размер на 8 289 CAD х курс 1.25720 BGN/CAD или 10 420.93 лева. Очевидно е смесването на метода на договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, при който митническата стойност се определя въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при въвеждането й на митническата територия на Съюза с резервния метод по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, при който митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било налични данни от националната база данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74, § 2 и е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил акта, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Съображенията на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила не следва да бъдат споделени, тъй като са в противоречие с чл. 84, ал.2 във връзка с ал.1, т. 2 от ЗМ. В този смисъл е и решение по адм. дело 3273/2024 г. на Върховния административен съд, първо отделение и цитираната в него съдебна практика. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба. Неправилната преценка на първоинстанционния съд относно спазването на административнопроизводствените правила, не е засегнала изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта, на основание чл. 146, т. 4 АПК. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответниците по касация. На Н. С. Я. следва да се присъдят разноски в размер на 650 лева, представляващи платено по банков адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.06.2024 г. На Лидикар ООД следва да се присъдят разноски в размер на 720 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.06.2024 г. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение, тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на делото и на осъществената адвокатска защита в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,