Решение № 4319 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1351/2009 г.

Решение № 4319 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1351/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Радка Петрова Виткова е подала искане за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила решение № 12757 от 25.11.2008 г. по адм. дело № 5235/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Ответникът - началникът на Столична РДНСК и заинтересованите страни Тихомир Василев Динков и кметът на Столична община не са взели становище. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение, е отменил решение № 12 от 11.02.2008 г. по адм. дело № 1211/2007 г. на Административен съд - София-град и е постановил ново решение по съществото на спора, с което е отхвърлил жалбата на Радка Петрова Виткова срещу заповед № ДК-04-76/2.08.2006 г. на началника на Столична РДНСК, с която е оставен в сила отказ № АС-6600-162/28.02.2006 г. на главния архитект на Столична община - район "Сердика" за узаконяване на строеж "масивна едноетажна сграда-барака", находящ се в съсобствен УПИ II-1275, кв. 30, м. "Орландовци". Приел е за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че производството за узаконяване е започнало по инициатива на административния орган в противоречие с нормата на § 184, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, съгласно която производството за узаконяване започва по заявление на заинтересованото лице. Счел е за установено от доказателствата по делото, че производството по узаконяване е започнало по молба на възложителя, макар и неприложена по делото. За безспорно е прието обстоятелството, че за извършване на строежа не е налице съгласие на съсобствениците, изразено в заявление до кмета на общината с нотариална заверка на подписите, както и че липсват строителни книжа, поради строежът е незаконен. За да е налице основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 5 АПК е необходимо страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от представеното пълномощно пред касационната инстанция и от протокола от съдебно заседание от 30.09.2008 г. молителката е била редовно призована за съдебното заседание и е била представлявана пред съда от адвокат Иво Милчев. Същата е надлежно представлявана от пълномощник и правото й на участие в делото и на процесуална защита е упражнено по реда, предвиден в закона. Ето защо, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. В случая молителката твърди, че е налице посоченото правно основание, тъй като влязлото в сила решение е постановено като съдът е основал решението си на доказателство по делото, което не е представено, а именно подадено от нея заявление за започване на производството за узаконяване на строежа. Върховният административен съд, петчленен състав, счита, че молителката прави доводи за непълнота на доказателствата и необоснованост, а не за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна, нито основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. АПК. Оплакванията в искането за отмяна следва да се квалифицират като такива за неправилност на решението поради необоснованост - основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 АПК. Тези оплаквания не подлежат на разглеждане в извънредното извънинстанционно производство за отмяна, а представляват основания за отмяна в производството по реда на касационното обжалване, където предмет на спора е правилността на съдебното решение. В случая решението е влязло в сила и оплакванията за неправилност са недопустими. Предвид горното, искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед този изход на делото и направеното с възражението от 29.12.2008 г. искане от заинтересованата страна Тихомир Василев Динков за присъждане на разноски в производството за отмяна, на основание чл. 143, ал. 4, във връзка с чл. 249 АПК молителката Радка Петрова Виткова следва да бъде осъдена да заплати на Тихомир Василев Динков разноски по делото за възнаграждение на един адвокат в размер на 350 лева. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,