Решение № 173 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6136/2014 г.

Решение № 173 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6136/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. № 23542/20.08.2014 г., подадена от адвокат С. М. - процесуален представител на ответника по исковата молба И. Щ. Д. от [населено място], област П., против въззивно решение № 1445/15.07.2014 г. по гр. д. № 467/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г. о., ХIV-ти състав, с което е потвърдено /неправилно отбелязано "оставя в сила"/ решение № 6/09.01.2014 г. по гр. д. № 323/2012 г. по описа на Първомайския районен съд, II-ри състав. С определение № 1458/16.12.2014 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1445/15.07.2014 г. по гр. д. № 467/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г. о., ХIV-ти състав, по въпроса "За необходимостта от задължително изслушване на родителите при спорове относно родителските права, съгласно чл. 59, ал. 6 СК?". Въззивната инстанция е приела, че спорът по делото е относно упражняването на родителските права, че същите са предоставени на майката, която пребивава в Република Ф., поради което режимът на лични отношения следва да бъде съобразен с този факт, и поради което контактите на бащата с детето са определени за периода от 01.07.-01.08. и 01.12. - 01.01., тъй като е невъзможно с оглед отдалечеността на държаните същият да бъде определен по реда, по който се определя, когато детето пребивава постоянно в България. Върховният касационен съд, състав на IV г. о, намира следното: По въпроса за изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, e налице практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 21/30.01.2014 г. по гр. д. № 5451/2013 г. на IV г. о., решение № 269/31.10.2011 г. по гр. д. № 1420/2010 г., III г. о., решение № 40/15.02.2012 г. по гр. д. № 522/2011 г., III г. о. и решение № 129/19.06.2013 г. по гр. д. № 1119/2012 г., III г. о., решение № 116/16.04.2014 г. по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., и други. Даденото в тези решения обвързващо тълкуване е идентично и по отмененото, и по действащото законодателство, тъй като разпоредбата на чл. 59, ал. 6 изр. 1 СК възпроизвежда изискването по чл. 106, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.). Поради това при дела, при които разрешава спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и режимът на лични отношения, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не. Изискването е въведено за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителският им капацитет. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд. В противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, при което това нарушение да бъде отстранено. В касационната жалба против въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, във връзка с поставения въпрос, се навежда оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила за изслушване на родителите, като този пропуск не е отстранен във въззивното производство. Навеждат се и оплаквания относно предоставянето на родителските права, извеждането на детето, извън пределите на страната, определяне режима на лични контакти и издръжката. Моли се за отмяна на въззивното решение връщане делото на въззивния съд, евентуално за пререшаване на спора в полза на касационния жалбоподател. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката - адв. М., която депозира писмена защита и претендира присъждането на разноски. Ответницата по касационната жалба Е. И. Ц., посредством процесуалния си представител - адв. Х. В., е депозирала отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация поддържа становището си, изразено в отговора по чл. 287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответницата по касационната жалба, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмената й защита на касационния жалбоподател и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно. Предвид отговора на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. При решаването на въпроса за режима на лични контакти между малолетното дете и родителя, на който не е предоставено упражняване на родителските права, съдът е бил длъжен да изслуша лично родителите, съгласно чл. 59, ал. 6 СК, да добие лични впечатления от тях и да формира становище за горепосочения режим на лични контакти. Първоинстанционният съд е пропуснал да изслуша родителите, а във въззивното производство този пропуск не е отстранен, което е рефлектирало върху правилността на обжалваното решение. Съгласно установената обвързваща практика, това е съществено процесуално нарушение, което налага решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в посочената част. При новото разглеждане съдът трябва да изслуша родителите в открито съдебно заседание /чл. 59, ал. 6 СК/, както и да се съберат други доказателства, с оглед наведеното във въззивната жалба и предвид изискванията на чл. 1 от Закона за закрила на детето. С оглед направените искания и от двете страни за присъждане на разноски такива следва да се присъдят с второто въззивно решение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.