Решение № 7627 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13326/2009 г.

Решение № 7627 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13326/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. Образувано е по жалба на Стоян Стоянов, в качеството му на управител на "Пантера" ЕООД срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 23 от 14.09.2009 г., издаден от председателя на Съвета за електронни медии, с който е определено задължение на дружеството в размер на 8 000.00 лв., от които 2 000.00 лв. платени, представляващи годишни регистрационни такси за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2008 г., на основание чл. 102 от ЗРТ, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, ведно със законната лихва до окончателното плащане на сумата. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени оспорения акт, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна по жалбата - съветът за електронни медии оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Веселина Петрова. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, при наличие на правен интерес, а разгледана по същество е неоснователна. От представената административна преписка се установява, че дружеството - жалбоподател е регистриран телевизионен оператор, т. е. лице, което създава и предоставя за разпространение чрез кабелни електронни съобщителни мрежи и/или сателит телевизионна програма, съгласно решение № 15-00-93 от 30.05.2002 г. на председателя на СЕМ. Последното е издадено на основание чл. 32, ал. 1, т. 16, във връзка с § 53 от ПЗР на ЗРТ, т. е. е извършена служебна регистрация на телевизионен оператор, който притежава лицензия за осъществяване на телевизионна дейност чрез кабел или сателит (стр. 34 от съдебното досие). С решение № 102 от 28.04.2009 г. на СЕМ е тя е заличена служебно, на основание § 34, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ЗРТ (уведомление затова на стр. 18 от съдебното досие). Между страните няма спор, че дружеството - жалбоподател не е заплащало годишни регистрационни такси, като те са му определени по основание и размер с обжалвания акт, за посочения в него период. По делото няма спор относно спазване на изискванията по изготвяне на докладна записка до председателя на СЕМ изх. № 30-05-5 от 27.05.2009 г., в която е посочен размерът на възникнали и изискуеми задължения за регистрирани телевизионни и радио оператори, които не са изпълнени доброволно в срок. От протокол № 45 от 8.09.2009 г. се установява, че Съветът за електронни медии е взел решение да се издаде АУПДВ на оператори, посочени в докладната записка, между които е и жалбоподателят - "Пантера" ЕООД. С уведомление изх. № 13-00-28 от 11.06.2009 г. той е уведомен за взетото решение и дължимия размер такси по чл. 12, ал. 1, т. 2 от цитираната тарифа за програмата за 2007 г. и за 2008 г. и че има възможност да даде обяснения и да заплати доброволно сумите в 14-дневен срок, след което ще му бъде издаден АУПДВ. На 17.07.2009 г. са депозирани обяснения пред СЕМ от него. В последствие на 14.09.2009 г. е издаден обжалваният АУПДВ, на основание чл. 32, т. 18, във връзка с чл. 102 от ЗРТ, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ТТРТД, чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ДОПК, с който на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер на 8 000,00 лв., от които 2 000.00 лв. платени, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, като размерът е уточнен по периоди, съобразен с фиксирания размер на таксата в чл. 12, ал. 1, т. 2 от тарифата. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение достига до следните правни изводи: Таксите за радио- и телевизионна дейност представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, понеже са установени по основание със закон. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публично държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като ал. 2 на същия чл. посочва, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на АУПДВ и орган за издаване на акта, то се установява по основание и размер по реда на АПК от ръководителя на съответната администрация. Като се има предвид, че основанието за събиране на таксите за радио- и телевизионна дейност е ЗРТ, а чл. 32, ал. 1, т. 1 от този закон оправомощава СЕМ да осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон, то следва, че СЕМ е органът, който издава АУПДВ за дължими такси за радио- и телевизионна дейност, неплатени при неспазване изискванията на закона. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от закона средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор за негова лицензирана програма, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Размерът е изчислен в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ТТРТ. Прави се възражение, че жалбоподателят като лицензиран телевизионен оператор не е осъществявал дейност по притежаваната от него лицензия. Това възражение е неоснователно, понеже съгласно индивидуална лицензия за телевизионна дейност № 342-00075 от 20.04.2000 г., служебно пререгистриран с решение № 15-00-93 от 30.05.2002 г. на СЕМ, "Пантера" ЕООД е лицензиран телевизионен оператор, с право да създава и разпространява телевизионна програма с местен обхват. Ако операторът не е извършвал дейността, за която е лицензиран, е следвало да поиска съгласно чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗРТ предсрочно прекратяване на лицензията, което става с решение на СЕМ. Действително дружеството е подало заявление вх. № 19-00-565 от 26.09.2009 г. при СЕМ, като с решение № 102 от 28.04.2009 г. е заличена регистрацията му, както и на програмата, но на основание § 34, ал. 6 от ПЗР на ЗИДЗРТ (обн., ДВ, бр. 14/2009 г.). В ЗРТ, така и в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. Съгласно чл. 12, ал. 4 от ТТРТД "в случаите, когато регистрацията за радио- и телевизионна дейност е прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на прекратяване на регистрацията от Съвета за електронни медии". Следва да се посочи, че СЕМ осъществява надзор върху дейността на всички радио- и телевизионни оператори. Той не е задължен от закона да следи на коя точно дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя точно дата спира да излъчва програмата. Критерий за осъществяването на дейност е наличието на лицензия или регистрация. Началният и крайният момент на периода, през който се дължи такса, могат да бъдат определени точно единствено по датата на издаване на лицензия и по датата на решението за прекратяване на лицензията. Таксата се дължи до момента на прекратяване или отнемане на лицензията (по аргумент от чл. 12, ал. 4 от Тарифата за ТТРТД). В случая прекратяването на лицензията е извършено с посочения акт. Другото възражение е за неправилно определеният размер на задължението за лихва. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е събрано като доказателствено средство. Чрез нея жалбоподателят оспорва размера на задължението за лихва, като се опитва да докаже, че той не е правилно определен. В мотивната и разпоредителната част на административния акт не е формирано това акцесорно задължение за лихва по размер чрез цифри, а е конкретизирано правното му основание, а именно на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и ПМС № 72 от 8.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. То се явява дължимо от деня, следващ този, в който изтича срокът за доброволно плащане, за което по делото има данни - уведомление изх. № 13-00-28 от 11.06.2009 г. (стр. 13 и стр. 14 от съдебното досие). По делото има също данни, че е налице доброволно частично изпълнение на задължението за главница, поради което задължението за лихва по размер ще бъде определено при започване на изпълнението по реда на глава Двадесет и първа "Изпълнение" от ДОПК. Обжалваният акт е законосъобразен, поради което оспорването му следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на делото на ответната страна следва да бъдат присъдени съдебни разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение