Решение № 2775 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2015 г.

Решение № 2775 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Русев Георгиев против решение № 7272 от 28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 7110/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - полицейски орган при 06 РУП - СДВР, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Иван Русев Георгиев против заповед № 2036/15.06.2014 г., издадена от полицейски при 06 РУП - СДВР, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР (отм.). В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като в същата не е посочено фактическото основание за постановяването й. В административният акт изрично е отбелязано, че лицето се задържа за престъпление по чл. 329 НК, което несъмнено сочи за наличие на хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Освен това по делото е представена и докладна записка от полицейския орган, в която подробно са описани фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Твърдението в касационната жалба, че тази докладна записка е с дата след извършеното задържане, е неоснователно. Видно от докладната записка е, че същата е изготвена на 15.06.2014 г., когато е издадена заповедта и е резолирана на същата дата. Фактът, че на докладната записка е поставен входящ номер на следващия ден, не обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт. Съгласно ТР № 16/75 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта, което в случая е сторено. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касаторка са били налице материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за 24 часа", а именно данни за извършено престъпление по чл. 329 НК. Именно наличието на такива данни е дало основание на полицейския служител да издаде заповедта. Ето защо доводите в касационната жалба, че спрямо жалбоподателя не са били налице данни за извършено престъпление са неоснователни. Доводите на касатора, че не са налице конкретни данни за извършено от него престъпление са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. Твърдението, че по време на задържането не са извършени процесуално-следствени действия, които да обосноват задържането, са неоснователни. В случая заповедта е издадена с цел да се предотврати извършването на престъпление. Преди задържането му жалбоподателят е бил предупреден с протокол, издаден по надлежния ред да не нарушава обществения ред и законите на Република България, но независимо от това същият е продължил да следва санкционираното от органите поведение. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е указал доказателствената тежест на страните, проверил е оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд София - град решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,