Решение № 3217 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2012 г.

Решение № 3217 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Черпоков против решение № 652/16.03.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 2458/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 131100363/21.04.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 731 от 2.08.2011 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер 1613,20 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради което се иска отмяната му. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно не е възприел твърдението за нищожност на РА, поради това, че издалият го орган по приходите е участвал в екипа извършвал ревизията и съставил ревизионния доклад. Налице е неправилно определяне на достигнат оборот за облагаеми сделки по ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив чрез процесуалния си представител по делото в писмено становище оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Претендира разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. С ревизионния акт, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд на жалбоподателя са начислени задължения за ДДС в размер на 45 515,48 лв. и лихви в размер на 12 644,75 лв. за периода от м. 11.2007 г. - м. 12.2009 г. Данъкът е начислен на осн. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС въз основа на констатациите, направени от органа по приходите, че от 31.10.2007 г. жалбоподателят е достигнал задължителния оборот за регистрация по ЗДДС, който е поддържал до м. 1.01.2010 г., когато са отпаднали основанията за задължителна регистрация. Установено е, че лицето е земеделски производител с регистрация като такъв от 21.03.2005 г. Въз основа на подадените ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и изготвените от лицето справки е установено, че то е регистрирало оборот от дейността му като земеделски производител в размер, надхвърлящ минималния за задължителната регистрация по ЗДДС. Установено е, че лицето не се е регистрирало по ЗДДС към този момент. Поради липсата на други представени документи в хода на ревизията за реализирани приходи, освен ГДД по ЗДДФЛ, приходните органи приели декларираните данни по годишните данъчни декларации. Не е възприето за основателно искането за разделяне на доходите от продажба на 7 човека, поради несъответствие с посочените в ГДД данни. Конкретните стойности на облагаем оборот по месеци са определени от органа по приходите чрез представената от жалбоподателя справка. Съдът с обосновани мотиви е отговорил на всички възражения на оспорващият като по доводите за нищожност на РА е анализирал всички заповеди за възлагане на ревизията, компетентността на лицата, извършили ревизията и издали съответните актове, при което е направил извод, че оспорения акт е валиден като издаден от компетентен орган и в необходимата форма. Изложени са мотиви и за това, че органът по приходите е спазил материално-правните разпоредби при издаване на акта и определяне на задълженията. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя срещу РА приемайки, че данните в РА почиват на данните от ГДД, подавани от самия него, като последните доколкото установяват неизгодни за него факти се приемат като доказателства. В мотивите на решението е отчетено, че от ревизираното лице не са били подавани коригиращи декларации, с които да са поправени евентуално допуснати грешки при подаването им. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че реализираните доходи следва да бъдат разделени между 7 лица, които фактически са извършвали дейността. Според съда това твърдение не е доказано нито чрез разпитаните свидетели, нито с назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. прието е от съда, че чрез показанията на свидетелите не може да се опровергае съдържанието на ГДД за процесните години, още повече, че същите са дадени от близки роднини на жалбоподателя. По отношение довода на жалбоподателя, че доходът е следвало да се раздели между съпрузите като съпружеска имуществена общност, съдът е отхвърлил този довод с мотива, че дори да се приеме, че са налице извършвани действия на обикновено управление с вещ - съпружеска имуществена общност, за нуждите на данъчното облагане това е доход реализиран само от единия съпруг, при положение, че същият е деклариран в пълния му размер в подадените ГДД като реализиран единствено и само от него. Решението е правилно. Неоснователно се поддържа от касатора, че РА е нищожен поради липса на материална компетентност на лицата възложили и извършили ревизията, както и от лицето, издало процесния РА. Във връзка с това възражение първоинстанционният съд е направил последователен анализ на всички заповеди за възлагане на ревизията, заповеди за определяне на компетентния орган и длъжностите на лицата, участвали в ревизията. От данните, съдържащи се в заповедите, приложени по преписката, съдът е извел извод, че ревизията е възложена от компетентен орган по приходите, същата е извършена от екип от надлежно оправомощени компетентни органи по приходите, както и РА е издаден също от компетентен орган по приходите, в необходимата форма, поради което актът е валиден и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. От доказателствата, приложени по делото се установява, че Людмила Петрова Царкова на длъжност началник Сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии по силата на т. 6 от заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, изменена с негова заповед № РД-09-139/17.02.2010 г., като нейното име фигурира в Приложение 1 към нея. Няма законна пречка участвалия при извършването на ревизията, да издаде ревизионния акт. Неоснователно е и оплакването на касатора, че законът не допуска издателя на ревизионния доклад и на ревизионния акт да бъдат едно и също лице - възражение по чл. 119 ДОПК. Правилно съдът е посочил, че в закона такава забрана не съществува. Неоснователни са възраженията на касатора за противоречие на решението с материалния закон. Тези доводи са били обсъдени подробно от първоинстанционния съд, като съображенията на съда са изложени в мотивите на съдебното решение. Изводите на съда се основават на обективно установена фактическа обстановка, поради което са обосновани и правилни. Въз основа на тях правилно е приложен материалния закон - чл. 102, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Съдът е направил правилна преценка на представените по делото ГДД на жалбоподателя, в това число и относно доказателствената им сила за изявленията в тях. Съдържанието на декларациите обосновава констатациите в РД и РА. Декларациите представляват частни удостоверителни документи, подписани от касатора, ползващи се с материална доказателствена сила относно фактите, неизгодни за него. Обоснован е аргументът на съда, че ако доходите са били придобити не само от ревизираното лице, а и от неговите роднини, то той е могъл да подаде коригиращи данъчни декларации, в които да отрази тези обстоятелства. По аналогични съображения правилно съдът е счел за неоснователна поддържана тезата на ревизираното лице, че доходите му следва да се счетат наполовина спрямо декларираните в подадените от Димитър Черпоков ГДД за ревизираните периоди поради това, че ползваните земеделски земи били съпружеска имуществена общност, земеделските дейности били извършвани съвместно със съпругата му и същите се явявали общи. Дейността на регистрирания земеделски производител има за цел формиране на приходи от реализираната селскостопанска продукция, които са декларирани по надлежния ред чрез подаване на ГДД от името на Димитър Черпоков. Както бе посочено по-горе, в случай, че е трябвало да бъде намален размера на декларираните доходи от реализация на продукцията от картофи, посочени в подадените декларации, то Черпоков е трябвало да се възползва в определения от закона срок за поправка на подадените от него ГДД. Съдържанието на подадените ГДД не е опровергано нито от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, нито от разпитаните свидетели. В експертизата, вещото лице е работило с варианти, при което обосновано съдът е възприел този, който се основава на данните, предоставени със справките, изготвени от ревизираното лице. Правилно съдът е преценил доказателствената стойност на показанията, дадени от разпитаните по делото свидетели, като е отбелязал, че последните са близки роднини на касатора и чрез тях не би могло да се опровергае съдържанието на изходящ от страната частен документ. Жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване на констатациите в РА, поради което основателно административният съд е преценил жалбата му като недоказана, а оттам и като неоснователна. Не се установиха поддържаните касационни основания от касатора, поради което обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,