Решение № 3632 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3231/2015 г.

ВАСV отделение30.03.2016 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 19.01.2015 г., постановено по административно дело № 609/2014 г. от Административен съд Монтана. ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на Асен Каталинов Методиев от гр. Лом, ул. "Първи май" № 7 сума в размер на 600 (шестстотин) лева представляваща деловодни разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3632 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3231/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП) срещу решение № 17 от 19.01.2015 г., постановено по административно дело № 609/2014 г. от Административен съд Монтана, с което е отменена негова Заповед № ЧР-2-79/7.11.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Асен Каталинов Методиев в представено писмено възражение и чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № ЧР-2-79/7.11.2014 г. на Изпълнителния директор на АСП, с която е прекратено служебното правоотношение с Методиев за заеманата от него длъжност "директор" на Дирекция "Социално подпомагане" Лом, обл. Монтана на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и присъда на Ломския районен съд от 5.11.2014 г., по нох дело № 273/2013 г. поради осъждането му на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че в случая не са изпълнени законовите изисквания за постановяване на административния акт, тъй като цитираната в заповедта присъда към момента на издаването не е била влязла в сила. От представените в касационната производство доказателства се установява, че същата е отменена и производството е върнато на Районна прокуратура Лом. За да е налице хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо наличие на осъждане на служителя с влязла в сила присъда. Този извод следва безсъмнено от презумпцията за невиновност предвиден в разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България предвиждаща, че обвиняемите се смятат за невинни до установяване на противното с влязла в сила присъда, развит съответно в разпоредбата на чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс. С оглед на това обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че постановяване на присъда от първоинстанционен съд, която не е влязла в сила присъда, не обосновава извод за налично осъждане на лицето, при което не са налице предпоставките на чл. 103, ал. 1, т. 5 ЗДСл послужил като основание за издаване на заповедта. Предвид изложената настоящият състав намира, че решението, което е валидно и допустимо е правилно и следва бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК АСП следва да бъде осъдена да заплати на Методиев направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

2