Решение № 13207 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София против Решение 9882/25.06.2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. 10164/2022 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-22221921006534-091-001/01.07.2022 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА П-22221922170243-003-001/21.09.2022 г., издадени от органи по приходите възложител и ръководител на ревизията, държавни служители при ТД на НАП Велико Търново. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение, потвърждаване на РА и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Иванова. Страната представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба АЙСЛИН - 2002 ООД, ЕИК 175203204, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес] оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени от пълномощника му адв. Терзиева в хода на устните състезания. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221921006534-091-001/01.07.2022 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА П-22221922170243-003-001/21.09.2022 г., издадени от органи по приходите, държавни служители в ТД на НАП Велико Търново, в частта, потвърдена от директора на Дирекция ОДОП София с Решение 1499/19.09.2022 г. За да прогласи нищожността на РА като издаден от некомпетентни органи по приходите, съдът приема, че органите по приходите възложител и ръководител на ревизията са държавни служители в ТД на НАП Велико Търново, а компетентната ТД на НАП за производствата по ДОПК спрямо ревизираното дружество със седалище в гр. София е ТД на НАП София (чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК). Обосновава извод, че РА е издаден в нарушение на чл. 7, ал. 1 от кодекса от органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново. Излага мотиви за това, че макар по отношение на възложителя на ревизията и ревизиращите органи да не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК съгласно Заповед З-ЦУ-3287/08.11 2021 г., издадена от зам. изп. директор на НАП, оправомощен със Заповед ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. на изп. директор на НАП, на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК, то органът, възложил ревизията, е оправомощен по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от териториалния директор на ТД на НАП София, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция (в случая ТД на НАП Велико Търново). Допълнил е, че в случая не е представена по делото и заповед на изпълнителния директор на НАП, с която оправомощава заместник - изп. директор да делегира на директора на ТД на НАП София правомощия по определяне на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Според съда не е изпълнено и изискването на чл. 10, ал. 9 ЗНАП да се обоснове причината, която налага на органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново да се възлага извършване на ревизия на юридическо лице със седалище в София. За пълнота е посочил, че не са изпълнени предпоставките на чл. 10, ал. 8 от Закона за НАП, поради липсата на представени заповеди за командироване на служители от ТД на НАП - Велико Търново в ТД на НАП - София. Във връзка с противоречивата съдебна практика по прилагането на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП на основание чл. 124, ал. 1, т. 5 ЗСВ от ОС на колегиите на ВАС е прието Тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. по тълкувателно дело 2/2024 г. Според него не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Даденото с Тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. по тълкувателно дело 2/2024 г. задължително за съда тълкуване на приложимите законови норми обуславя и различно от постановеното от АССГ разрешаване на спорния по делото въпрос относно валидността на РА. В оспореното първоинстанционно решение не са изложени мотиви за съответствието на РА с приложимите материалноправните норми при установяването на задълженията за ДДС и корпоративен данък. Липсата на фактически установявания и на обосновани правни изводи на съда препятства възможността за извършването на касационна проверка на оспореното първоинстанционното решение за приложението на материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК. Според чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, при което съдът да извърши проверка за законосъобразността на акта съгласно дадените по-горе задължителни указания. Той дължи произнасяне и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение