Решение № 14116 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2881/2018 г.

Решение № 14116 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2881/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационни жалби, подадени от Сметната палата на Република България и от Главния архитект на Столична община, против Решение № 7742/14.12.2017 г., постановено по административно дело № 10859/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е обявена за нищожна виза за инвестиционно проучване и проектиране № САГ17-ГР00-800/2017 г. на Главния архитект на Столична община. В касационните жалби са развити доводи за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния. На проведеното по делото заседание, касационните жалбоподатели се представляват от процесуални представител, които поддържат жалбите и молят да бъдат уважени касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът С. Лазаров се явява лично, като оспорва касационните жалби и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмено. Останалите ответни страни – Е. Толедо, Д. Мешулам, П. Брант, Министерство на икономиката, Агенция за устойчиво енергийно развитие, Сдружение "Съюз на българските филмови дейци" и И. Зелински, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е виза за проучване и проектиране на обект – преустройство на покрив – тераса и приобщаването й към съществуваща зала в сградата на Сметната палата, находяща се в УПИ VII-"за административна сграда", кв. 17, м. "ГГЦ Зона – Г-14", при спазване на параметрите за устройствената зона "Ц2" – зона за стария градски център и без промяна на кота корниз на съществуващата сграда. Визата е издадена от Главния архитект на Столична община, с посочено в нея правно основание - чл. 140, ал. 3 ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ и чл. 140, ал. 4 ЗУТ. По допустимостта на подадената пред административния съд жалба, същият е изложил подробни и аргументирани мотиви, които се споделят от настоящия състав. Правилно е прието, че оспорващият е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗУТ, тъй като се легитимира като съсобственик на сградата, в това число и на идеалните й части въз основа на надлежни документи, удостоверяващи вещното му право, които следва да бъдат зачетени, въпреки, че това право не е отразено в кадастъра. Съдът е обявил за нищожна издадената виза, приемайки, че е лишена от предмет, тъй като се касае за промяна на предназначението на покрив – тераса и преустройство на съществуваща сграда, тоест разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ била неприложима в случая. Този извод е неправилен. Видно от съдържанието на самата виза в нейната графична част е, че така нареченото "преустройство на покрив – тераса и приобщаването й към съществуваща зала в сградата", ще бъде извършено чрез увеличаване обема на застрояване на сградата във вертикално и в хоризонтално отношение, отразен в червен защрихован цвят върху покрива й. С този нов обем се променя силуетът на сградата и новопредвиденото строителство представлява едновременно надстройка на деветия етаж, както и пристройка към вече изградената върху терасата зала. Независимо, че с нея не се променя кота корниз на сградата, както и параметрите на плана за застрояване, същата попада под хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Тази разпоредба допуска конкретното застрояване в имота да се определи с виза, когато се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при "пристрояване и надстрояване" на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. Предвид на изложените мотиви, съдът неправилно е приел, че издадената виза се явява нищожна, като лишена от предмет. Решението е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, и тъй като в него не се съдържат мотиви относно законосъобразността на визата на основанията по чл. 146 АПК, то делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по искания на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,