Решение № 7808 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на С. И. И. от гр. София, чрез адв. Каналиев, срещу Решение 27416 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело 4103/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед РСЛ24-РД-09-147 от 28.03.2024г. на Кмета на Район Слатина на Столична Община(СО), с която е отказано компенсиране разходите по заявление на И. рег. РСЛ24-ГР94-815 от 01.03.2024г. за периода 01.01.2024г. 29.02.2024г. Касаторът претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Кмет на Район Слатина на СО, чрез гл. юриск. Дъбов, намира така подадената касационна жалба за недопустима, като просрочена, респ. и за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима(като непросрочена), подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на И., първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, материално е законосъобразен, а също така и съобразен и с целта на закона. Административният орган правилно е отказал търсеното компенсиране на разходи с единствен мотив, че детето се обучава в детски кооператив, което не е частна детска градина с яслена група или частна детска ясла. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за необосновани. От установената фактическа обстановка е видно, че касационният жалбоподател, като баща на детето И., род. [дата на раждане], е входирал на 01.03.2024г. до ответника по касация първо заявление(по образец), с което е декларирал определени обстоятелства, с оглед установяване правата си да получи средства за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на детето си, което не е било прието в общинска детски ясла или яслена групи в общинска или държавна детски градини, поради липса на свободни места, а отделно е подал (също по образец) искане за компенсиране на извършените и поети от него разходи за учебната [заличен текст]. за периода януари-февруари 2024г., направени за престоя на И. в [заличен текст]. В тази връзка следва да се посочи, че уредбата, при чието прилагане е следвало да се разреши казуса районният кмет, е дадена с Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места(по-надолу само Наредбата), в която от една страна са уредени условията за компенсиране(чл.3 от същата), а последващо(чл.4 от същата) и допустимите за компенсиране разходи. Именно и поради това търсещите установяване и компенсиране на разходите лица, подават отделно и заявление(Приложение към чл.7 ал.1 от Наредбата), и искане(Приложение към чл.10 ал.1 от Наредбата). В отговор на първото компетентният орган следва да установи правата на лицето, което го е сезирало, респ. когато не са налице условията по чл.3 от Наредбата за издаде отказ по чл.7 ал.4 от същата, който може да се обжалва по реда на АПК. Едва след като извърши тази преценка(по заявлението), органът извършва последващо и преценката по чл.4, като с акта си по чл.9 ал.2 от Наредбата следва да посочи дали има допустими разходи за съответния период или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи. В разглеждания случай от фактическите и правни основания за издаване на акта(чл.59 ал.2,т.4 АПК) обаче не се установяват ясни изводи на упълномощения орган във връзка с преценката по чл.3(по всичките посочени там пет точки) от Наредбата, която предхожда и е условие за тази по чл.4 от Наредбата, а освен това всъщност в оспорения акт никъде не се сочи приложимата Наредба. В заповедта се визира само ПМС 13 от 29.01.2024г., но същото съдържа член единствен . Или ответникът по касация не е посочил ясно и точно дори правното основание за приетото от него административно решение. Отделно е формиран извод, че отказът е постановен във връзка с не отговаряне на изискванията за кумулативно наличие на предпоставките по чл.4 ал.2,т.1 и т.2 от цитираното ПМС. Дори да се приеме, че се има предвид приетата с ПМС-то Наредба, то неясно е какво се има предвид с сочената кумулативност , тъй като т.1 и т.2 представляват самостоятелни хипотези за допустимост на търсеното компенсиране. Така констатираното нарушение на административнопроизводствените правила се приема в случая за съществено, тъй като от една страна ограничава надлежното и свободно упражняване на правото на защита на адресата на акта, а от друга препятства проверката от съда на приложението на материалния закон от административния орган. Отделно липсата на посочване на относимите правни основания, води и до неяснота дали оспореният отказ е постановен на основание чл.7, ал.4 или на основание чл.9, ал.2, дори да се приеме, че са от Наредбата. Наведеното от органа твърдение, че посещаваният от детето център не е ясла или детска градина с яслена група, не се установява по несъмнен начин. Т.е. налице е и нарушение на чл.35 АПК без преди това да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая, още повече, че в преписката се намира и писмо на Районния Кмет до Директора на Дирекция Здравеопазване към СО, с което се очаква становището на сезирания орган по повод посещавания от детето родителски кооператив [заличен текст], с датата 28.03.2024г. денят, в който е издаден и самият неблагоприятен административен акт. С оглед нормативно установеното изискване за мотивиране на акта се налага изводът, че от органа следва да се изложат конкретни съображения за неговото издаване както фактически, така и правни. Освен конкретни, развитите съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право и хипотезата на приложимата правна норма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща както възможността за упражняване на контрол за законосъобразност върху същия, така и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Изискването за мотивиране на акта е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Съдът не може и не следва да замества мотивите, фактическите и правни основания за издаване на административния акт, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би нарушил един от основните принципи в административния процес принцип за равенство на страните, прогласен в чл. 8 АПК(така Решение 294 от 13.01.2025г. по адм. дело 8274/2024г. по описа на ВАС, касаещо заявлението за компенсиране разходите за същото дете, но за предходните два месеца). От своя страна административният съдия, след като не е констатирал това, е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил жалбата на И., при наличие на касационно основание по чл.209, т.3 АПК, което обосновава и отмяната му. Вместо него следва да се постанови друго, с което се отмени решението на ответника по касация, с което е отказано компенсиране разходите по заявление на И. с рег. РСЛ24-ГР94-815 от 01.03.2024г. за периода 01.01. 29.02.2024г., като незаконосъобразно, а преписката се изпрати на същия орган за ново произнасяне, съобразно изложените мотиви. По разноските. С оглед изхода от спора, разноски се дължат на касационният жалбоподател за двете инстанции, които се констатираха да са в размер на общо 80 лева(10 лева платена ДТ пред АССГ и 70 лева ДТ за касационно обжалване). Разноски се дължат и адв. Каналиев, с оглед представения за всяка инстанция договор за безплатна правна защита и съдействие, а именно възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от Закона за адвока­ту­рата и Наредба 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа при условията на чл.8 ал.3 от същата Наредба в размер на общо 2 000 лева или по 1 000 лева за инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение