Решение № 8200 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9904/2019 г.

Решение № 8200 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9904/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Несебър против решение № 1169/24 юни 2019 г., постановено по адм. д. № 605/2019 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Черкас против заповед № 239 от 19 февруари 2019 г. на заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" на Община Несебър, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "камина с пергола", изграден в собствения на на жалбоподателя и на О. Жукова недвижим имот - обект с идентификатор 11538.502.208. 1, намиращ се в поземлен имот 11538.502.208 по КККР на гр. С. Влас, община Несебър. Съдът е прогласил нищожността на процесната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Процесната заповед е издадена при липса на компетентност - основание по чл. 146, т. 1 АПК. Не са нарушени съдопроизводствените правила. Решаващият съд, предвид изискването на чл. 9, ал. 2 АПК е събрал изискуемите доказателства, дал е съответните указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест. Представеното доказателство за компетентност от административния орган не сочи, предвид изискването на нормата на чл. 170, ал. 1 АПК, изпълнение на законовите изисквания за издаването на акта. Представеното допълнително удостоверение не променя извода, че не е налице компетентност за издаване на акта. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни и този съд ги споделя като препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2, предл посл. АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответниците в това производство следва да се присъдят разноски, които обаче този съд не присъжда, тъй като въпреки направеното искане за посочения в отговора към касационната жалба размер от 600 лв, доказателства за реално направени разноски по делото не се представят. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав