Решение № 11357 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3863/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. Д. против Решение 6997/27.02.2025г., постановено по адм. дело 1676/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което съдът е осъдил Дирекция за национален строителен контрол да заплати на касатора обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., причинени от незаконно принудително изпълнение на Заповед ДК-19-С-01/21.01.2016 г. на началника на РОНСК-София, ведно със законната лихва за забава от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. В касационната жалба са изложени оплаквания, че решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция до пълния предявен размер е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно съдът е приел настъпването на неимуществените вреди, изразяващи се в породени у ищеца чувства на безизходица, безсилие и гняв, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното принудително изпълнение на Заповед ДК-19-С-01/21.01.2016 г., но неправилно е прието, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между твърдените здравословни увреждания на ищеца и незаконното принудително изпълнение. Твърди, че претендираният размер на обезщетението не съответства на вида на увреждането и неговия интензитет. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), редовно призован, представлява се от процесуален представител. Моли съда да отхвърли касационната жалба и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение, Административен съд София-град /АССГ/ е осъдил Дирекция за национален строителен контрол да заплати на И. Д. Д. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия по принудително изпълнение на служители на ответника, изразяващи се в спиране на електрозахранването на собствен на ищеца имот, находяш се в гр. София, [улица], ведно със законната лихва за забава от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 150 000 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С договор от 15.08.1997 г. се установява, че между ищеца и кооператорите в ЕС Коджабашев е постигнато споразумение, по силата на което последните дават съгласието си ищецът да построи свое жилище като извърши надстрояване на съществуващата четириетажна жилищна сграда на кооперацията. С Нотариален акт за собственост И. Д. Д. е признат за собственик на новопостроения недвижим имот, находящ се в гр.София, [улица], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата. Със Заповед ДК-19-С-01/21.01.2016г. на началника на РОНСК-София, на основание чл.178, ал.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е забранено ползването на недвижимия имот, като в срок до 17.02.2016г. е наредено прекъсване на доставянето до него на ел.енергия и вода. След влизане в сила на заповедта от началника на РОНКС-София е насрочена дата на ефективно изпълнение 21.07.2017 г., на която е прекъснато ел.захранването на строежа. За процесния апартамент е издадена и Заповед ДК-02-С-2/25.07.2019г. на началника на РДНСК-София, с която на основание чл.225, ал.1 ЗУТ е наредено премахването на тухлените зидове, с които е обособена като тераса част от дневната на апартамента, която заповед ищецът изпълнил доброволно. По молба на ищеца, ел.захранването на процесния апартамент е възстановено на 23.07.2021г. и не е преустановявано до м.май 2023г. През м.март 2023г., собственик в етажната собственост подава в РДНСК-София молба за предприемане на действия по изпълнение на заповедта за забрана ползване, тъй като, в нарушение на тази заповед, строежът се ползвал по предназначение. В резултат, с писмо изх. С12-1608-00-547/02.05.2023г. на началника на РДНСК-София до представителите на Електроразпределителни мрежи запад ЕАД, на експлоатационното дружество е указано в срок до 09.05.2023г. да прекъсне захранването с ел.енергия. С Постановление изх. С12-1608-00-946/03.08.2023г., началникът на РДНСК-София като орган по изпълнението, е отказал прекратяване на производството по изпълнение на Заповед ДК-19-С-01/21.01.2016 г. Постановлението е обжалвано от ищеца по реда на чл.294 и сл. АПК и с Решение 5491/31.08.2023г., постановено по адм.д. 7848/2023г. по описа на Административен съд София-град съдът е отменил същото и е прекратил производството по изпълнение на заповедта за забрана ползването. Видно от мотивите на съдебния акт, е прието, че 5-годишната давност по чл.285, ал.1 АПК е изтекла на 11.07.2022 г. Захранването на процесния апартамент с ел.енергия е възстановено на 15.09.2023 г. Въз основа на горното АССГ е установил, че в периода от 12.05.2023 г. до 15.09.2023 г. имотът на ищеца незаконосъобразно е бил с прекъснато ел.захранване. От правна страна, първоинстанционният съд е приел, че поради изтичане на 5-годишната давност по чл. 285, ал.1 АПК за изпълнение на Заповед ДК-19-С-01/21.01.2016 г. на 11.07.2022 г., безспорно са налице незаконосъобразни действия от страна на служителите на Дирекция за национален строителен контрол по спиране на ел. захранването на процесния имот. Относно останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ неимуществени вреди и причинна връзка с незаконосъобразните действия, съдът е приел, че ищецът по делото, поради изпълнението на процесната заповед е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на стрес, безизходица, безсилие и гняв. Съдът не е кредитирал твърденията на ищеца, че спирането на електрозахранването на имота му е довело до негови здравословни проблеми артериална хипертония. Съдът е счел за справедливо и е определил обезщетение за причинените на ищеца вреди в размер на 5 000 лв., като за разликата до предявения пълен размер на иска от 150 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е правилно, с изключение на частта му относно размера на присъденото обезщетение. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон трябва да са налице всички изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е спорно по делото, че в периода от 12.05.2023 г. до 15.09.2023 г. имотът на касатора е бил с прекъснато ел.захранване, в резултат на предприето принудително изпълнение от служители на ДНСК на Заповед ДК-19-С-01/21.01.2016 г. на началника на РОНСК-София. Спирането на ел.захранването е без правно основание поради изтичане на давността за изпълнение на процесната заповед още на 11.07.2022г. Установено е, че ищецът е претърпял лично неимуществени вреди, изразяващи се в безизходица, безсилие и гняв, които са в пряка причинна връзка с принудителното изпълнение, предприето в изпълнение на процесната заповед. Настоящият касационен състав споделя изводите на решаващия състав на АССГ, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявените искове са доказани по основание. Настоящият състав намира за правилни също и изводите на първоинстанционния съд, че не е доказана причинно-следствена връзка между спирането на електрозахранването на имота на ищеца и сочените здравословни проблеми на същия, изразяващи се в артериална хипертония. В тази връзка, касационната инстанция напълно споделя мотивите на административния съд, поради което не следва да ги повтаря, а на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК препраща към тях. Относно размера на обезщетението: Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно. Следва да се извърши преценка на вида и интензитета на неблагоприятното въздействие от незаконосъобразния акт или действие, както и продължителността на периода от време, в който ищецът търпи болки и страдания, изразяващи се в ограничаване на свободното ползване на имота, уронване на достойнството му и поставянето на него и семейството му в унизителни условия на живот, стрес, тревога, възмущение, гняв и безсилие. При определяне на размера на дължимото се обезщетение, съдът не е отчел, че лишаването на домакинството от достъп до електроенергия неизбежно води до сериозни неудобства и невъзможност за осигуряване на елементарни условия за живот и комфорт на касатора и неговото семейство, т.е. именно незаконосъобразното действие на ответника е довело до физически и психически дискомфорт за касатора и близките му. Настоящата касационна инстанция намира, че установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение в по-голям от присъдения размер и приема, че обезщетение в размер на 15 000 лв. кореспондира на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. От друга страна, размерът на обезщетението обаче не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, поради което исковата претенция над сумата от 15 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева следва да бъде отхвърлена, като в тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сумата от 5 000 лв. се явява неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която иска е отхвърлен до размер от 15 000 лв. Върху посочената главница се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направено от касатора искане за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, следва ответникът да бъде осъден да му заплати разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 876 лева, изчислени съразмерно уважената част от иска. В полза на ответника Дирекция за национален строителен контрол следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение,