Решение № 1285 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2012 г.

Решение № 1285 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново, против решение № 133/27.03.2012 г., постановено по адм. дело № 522/2011 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, в частта с която е отменен Ревизионен акт № 110900267/11.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Ловеч, потвърден с Решение № 510/23.11.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 06.2007 г., м. 07.2007 г. и от м. 09.2007 г. до м. 04.2009 г. на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 38 000.00 лева и са начислени лихви общо в размер на 7 091.69 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - "Месокомбинат Ловеч" АД оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. В писмен отговор от пълномощника адв. Дюлгерова, се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: Решението, предмет на настоящото производство е постановено след като първоначалното решение на АС - гр. В. Търново е било отменено с решение № 7661/01.06.2011 г. по адм. дело № 9775/2010 г. на Върховния административен съд. С решението на ВАС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - гр. В. Търново, при спазване на задължителните указания, дадени от касационната инстанция, а именно обсъждане на представените пред касационната инстанция доказателства, които са от значение за решаване на делото и целят установяване на твърденията на касатора досежно следните спорни обстоятелства: дали управлението на търговското дружество от председателя на съвета на директорите в процесния случай съставлява услуга по смисъла на чл. 8 ЗДДС; дали престирането от председателя на СД представлява осъществяване на определено действие, насочено към постигане на конкретен резултат, който има стойност, т. е. оценим е в пари; дали дейността на председателя на СД е обвързана с постигането на определени резултати; дали дължимостта на възнаграждението на председателя на СД зависи от това дали са осъществявани определени действия, свързани с управлението на дружеството. За да постанови сега обжалваното решение административният съд е приел, че в хода на съдебното производство от приетите по делото заключения по основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, изготвените от страна на холдинговото дружество инвестиционни програми, анализи, маркетингови проучвания, програми за развитие, одобрени и приети от съвета на директорите на жалбоподателя и други доказателства е доказана реална престация на услугата, представляваща участие на "Бони холдинг" АД в управлението на дъщерното дружество "Месокомбинат Ловеч" АД в качеството на председател на съвета на директорите му. Оттук първоинстанционния съд е извел извода, че е налице право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя, доколкото последният действително е получил оспорените услуги по облагаема доставка. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. При повторното разглеждане на делото съдът изцяло е съобразил дадените в отменителната част на решението на ВАС конкретни задължителни указания във връзка със спорните обстоятелства по делото. В изпълнение указанията на касационната инстанция и по искане на жалбоподателя при повторното разглеждане на делото пред първоинстанционният съд са приети и основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, както и други писмени доказателства. Всички тези относими по делото доказателства са били обсъдени от съда всестранно и в съвкупност едни с други, в резултат на което съдът е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи относно наличието на реални доставки по спорните фактури. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК