Решение № 9077 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5662/2014 г.

Решение № 9077 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5662/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 3072 от 5.03.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение по адм. д. № 6128/2013 г. Искането е подадено от "Булдабе - 13" ООД, чрез адв. Маргарита Чечова. С искането са изложени доводи, че след обявяване на делото за решаване е постановено решение от 13.02.2014 г. по дело № С-18/13, с което СЕС е дал задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО. Твърди се, че задължителното тълкуване на общностното право е ново обстоятелство, което е от съществено значение за спора, което не е взето предвид от решаващия състав. По тези доводи е направено искане за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по искането за отмяна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", представляван в производството от юрк. Бакалова, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е му е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение № 3072 от 5.03.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение по адм. д. № 6128/2013 г. е отменено решение № 2004 от 26.03.2013 г.решение № 2004 от 26.03.2013 г., постановено по адм . дело № 9580/2012 г. Административен съд, София град, в частта, в която е отменен издаденият на "Булдабе - 13" ООД ревизионен акт № 2031107937 от 8.05.2012 г., проправен с ревизионен акт № 1240937 от 11.07.2012 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърдени с решение № 1958/13.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" ("ОУИ") при ТД на НАП - София относно отказа на правото на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2007 г. в размер на 1400 лева по фактура № 106/12.12.2007 г., издадена от "И. Х. М. Груп" ЕООД, в размер на 2400 лева по фактура № 521/10.12.2007 г., издадена от "Трансгруп 2007" ЕООД, в размер на 6600 лева по фактури № 19/17.12.2007 г. и № 23/18.12.2007 г., издадени от "Транс строй плюс" ЕООД и в размер на 1600 лева по фактура № 25/14.12.2007 г., издадена от "Б. О. П. 2007" ЕООД; за данъчен период м. 03.2008 г. в размер на 15 740 лева по фактури № 705/10.03.2008 г. и № 707/11.03.2008 г., издадени от "Трансгруп 2007" ЕООД и в размер на 4260 лева по фактура № 45/6.03.2008 г., издадена от "Б. О. П. 2007" ЕООД; за данъчен период м. 05.2008 г. в размер на 16 400 лева по фактури № 68/23.05.2008 г. и № 70/26.05.2008 г., издадени от "Б. О. П. 2007" ЕООД и за данъчен период м. 07.2008 г. в размер на 2540 лева по фактура № 120/10.07.2008 г., издадена от "Б. О. П. 2007" ЕООД, ведно със съответните лихви върху посочените суми и вместо него постановява е постановен акт по същество на спора, с който е отхвърлена жалбата на "Булдабе - 13" ООД, град София против ревизионен акт № 2031107937 от 8.05.2012 г., проправен с ревизионен акт № 1240937 от 11.07.2012 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърдени с решение № 1958/13.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" ("ОУИ") при ТД на НАП - София, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2007 г. в размер на 1400 лева по фактура № 106/12.12.2007 г., издадена от "И. Х. М. Груп" ЕООД, в размер на 2400 лева по фактура № 521/10.12.2007 г., издадена от "Трансгруп 2007" ЕООД, в размер на 6600 лева по фактури № 19/17.12.2007 г. и № 23/18.12.2007 г., издадени от "Транс строй плюс" ЕООД и в размер на 1600 лева по фактура № 25/14.12.2007 г., издадена от "Б. О. П. 2007" ЕООД; за данъчен период м. 03.2008 г. в размер на 15 740 лева по фактури № 705/10.03.2008 г. и № 707/11.03.2008 г., издадени от "Трансгруп 2007" ЕООД и в размер на 4260 лева по фактура № 45/6.03.2008 г., издадена от "Б. О. П. 2007" ЕООД; за данъчен период м. 05.2008 г. в размер на 16 400 лева по фактури № 68/23.05.2008 г. и № 70/26.05.2008 г., издадени от "Б. О. П. 2007" ЕООД и за данъчен период м. 07.2008 г. в размер на 2540 лева по фактура № 120/10.07.2008 г., издадена от "Б. О. П. 2007" ЕООД, ведно със съответните лихви. В останалата част обжалваното решение на първоинстанционния съд е оставено в сила. Искането за отмяна е на решението, в частта с която е отменено решението на Административен съд София-град и по същество на спора е постановено решение, с което е отхвърлено оспорването. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Чл. 239, т. 1 от АПК брани страната от такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Решението на СЕС, на което искателят се позовава, а и други подобни решения, цитирани в искането за отмяна, съдържат тълкувателни заключения относно норми на Директива 2006/112/ЕО, дадени във връзка с преюдициални запитвания. Това тълкуване не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. В конкретния случай, цитираното решение на СЕС е постановено преди постановяване на съдебното решение, поради което и на това основание това обстоятелство не е ново, а е съществувало и е било общо известен факт преди постановяване на касационното решение. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на Закона за данък върху добавена стойност, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции на държави - членки на Европейския съюз, са задължителни за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но те не съставляват основания за отмяна. Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в действащо към настоящия момент национално законодателство. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно.