Решение № 1502 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5243/2014 г.

Решение № 1502 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5243/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Трилан" ООД, гр. София, срещу решение № 764 от 12.02.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 9373/2012 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 211111580 от 28.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, относно увеличен финансов резултат на основание чл. 70, ал. 1 ЗКПО за 2008 г. и 2009 г. поради непризнато пренасяне на данъчна загуба за 2005 г. в размер на 9030.15 лв. и в частта, с която е осъдено да заплати по сметка на АССГ възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че е декларирал възникналата през 2005 г. данъчна загуба в срока по чл. 70, ал. 1 ЗКПО през 2007 г., чрез посочването й в ГДД, когато внесъл дължимия корпоративен данък в цялост, а законосъобразно приспаднал загубата през 2008 г. и 2009 г., поради което следва да му бъде признато право на приспадане. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и по същество на спора да отмени РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София оспорва жалбата. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 2141111580 от 28.02.2012 г. на ТД на НАП гр. София с предмет на ревизията установяване на корпоративен данък за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2009 г. на касатора не е признато право на приспадане през 2008 г. и 2009 г. на данъчна загуба, формирана през 2005 г. Изложени са мотиви, че лицето не е упражнило правото си на избор като не е приспаднало съответната част през 2007 г., поради което не е възникнало основание по чл. 70, ал. 1 ЗКПО. Установени са задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 1343.18 лв., лихва за забава в размер на 622.30 лв. и за 2009 г. в размер на 428.79 лв. и лихва за забава в размер на 244.72 лв. За да отхвърли оспорването на РА в тази му част, административният съд е възприел изводите на ревизиращите органи, че лицето е следвало да приспадне данъчната загуба през 2007 г., която е първата година с формирана данъчна печалба и след като не е сторило това, правото му на приспадане е преклудирано. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формулирал спорния материално правен въпрос относно приложението на чл. 70, ал. 1 ЗКПО, на който е дадено решение при правилно приложение на закона. Не е спорно по делото, че през 2005 г. касаторът формирал данъчна загуба в размер на 9030.15 лв., която не е пренесъл и не приспаднал до 31.12.2006 г. Данъчната загуба била включена в ГДД за 2007 г., когато лицето формирало положителен финансов резултат, но не била приспадната. За 2007 г. корпоративен данък бил заплатен в пълен размер. Лицето претендира реално приспадане на загубата през 2008 г. и 2009 г., което правилно не е признато от ревизиращите органи. На основание § 22 от ПЗР на ЗКПО загубите, формирани след 1 януари 2002 г., подлежащи на пренасяне и неприспаднати до 31 декември 2006 г. по реда на глава четвърта от отменения ЗКПО, се приспадат по реда на глава единадесета от действащия от 1.01.2007 г. ЗКПО. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗКПО когато данъчно задължено лице /ДЗЛ/ е избрало да пренася данъчна загуба, тя задължително се пренася през първата година, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат последователно до изчерпването й през следващите 5 години. След като ДЗЛ е упражнило правото си на избор относно това дали да пренася данъчна загуба, т. е. избрало е да пренася данъчна загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години след реализирането й. Правото на избор се упражнява чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Т. е. данъчно задълженото лице избира дали да упражни правото да пренесе данъчната загуба, но моментът на приспадане не е по избор, а е точно определен в изречение първо на чл. 70, ал. 2 ЗКПО. Ако лицето не пренесе данъчната загуба в този момент, то губи правото си на приспадане. От разпоредбите става ясно, че срокът е преклузивен и ако не се упражни правото в определения от закона момент, то се погасява. За тази цел не е достатъчно посочването на загубата в ГДД за 2007 г. Необходимо е същата да е участвала в определяне на финансовия резултат за 2007 г. След като това не е сторено, правилно приходните органи са отказали правото на приспадане през следващите данъчни периоди 2008 г. и 2009 г. поради нарушение на императивните разпоредби на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО за задължително последователно пренасяне до изчерпването й през следващите 5 години от първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето формира положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Тълкуването на разпоредбите налага извод, че данъчно задълженото лице не може да определя периода и размера на загубата, която да пренася. В контекста на конкретния спор са неоснователни възраженията на лицето, че е упражнило правото си на приспадане през 2007, т., тъй като не е взело предвид данъчната загуба при определяне на резултата за същия период. Като е достигнал до идентични правни изводи, административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не е допуснато визираното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. С обжалваното решение съдът е осъдил касатора да довнесе по сметката на съда за вещи лица сумата от 200 лв., представляваща допълнително възнаграждение за вещо лице по приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Определеният от съда първоначален депозит за допълнителна ССЕ в размер на 100 лв. е завишен на 360 лв. съобразно посочената от вещото лице сума в справка-декларация към експертизата /л. 288 от делото/. Поради внасяне от касатора на допълнителен депозит в размер на 60 лв. същият е осъден с решението да заплати разликата от 200 лв., което е правилно, доколкото същият е останал задължен за разноски. Размерът на депозита за вещо лице се определя съгласно чл. 75 ГПК с оглед извършената работа и направените от вещото лице разноски, а не съобразно материалния интерес от оспорването, поради което оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни. Вещото лице е декларирало по изискуемия начин /със справки-декларации към заключенията/ размер на възнаграждението, който правилно е възприет от първоинстанционния съд. Оспорването на този размер едва с касационната жалба е недопустимо. От друга страна е неоснователно и в хода на първоинстанционното производство съобразно чл. 77 ГПК. Общо определеният депозит за основна ССЕ в размер на 450.00 лв. и за допълнителна ССЕ от 360 лв., дължим от жалбоподателя съобразно разпределението на доказателствената жест в процеса, е съобразен с представени от вещото лице справки-декларации и правилно е присъден в тежест на касатора. Последният не обжалва решението в осъдителната част за присъдените му разноски в тежест на Дирекция "ОДОП" гр. София. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение,