Решение № 4256 от 20.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АЛПИ-2010" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стамболийски, [улица]подадена чрез процесуалния му представител адв. Янков срещу Решение 1319 от 06.07.2022 г., постановено по адм. дело 749/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решението е отхвърлено оспорването на "АЛПИ-2010" ООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-С968-0039885 от 08.03.2021 г., издадена от Началника на отдел Оперативни дейности София, в Главна Дирекция Фискален контрол при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с която е наложена принудителна административна мярка - "Запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр. София, [улица], стопанисван от дружеството "АЛПИ-2010" ООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1, б. "г" ЗДДС, чл. 187, ал. 4, предл.3 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Наведени са доводи, че дружеството "АЛПИ-2010" ООД не е извършило нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Твърди се, че същото е изпълнило задължението си за предаване на НАП на данни, даващи възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива. Въз основа на горното се иска отмяна на решението и постановяване на решение по същество за отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Началника отдел Оперативни дейности София, в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП в отговор чрез юрк. Ипократова оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ФК-С968-0039885 от 08.03.2021 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - София, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Запечатване на търговски обект, находяща се в гр. София, [улица], стопанисван от дружеството "АЛПИ-2010" ООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1, б. "г" ЗДДС, чл. 187, ал. 4, предл.3 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. От фактическа страна е установено, че при извършена проверка на търговски обект- бензиностанция, находяща се в гр. София, [улица], стопанисван от "АЛПИ-2010" ООД, е констатирано, че обектът представлява бензиностанция, разполагаща с четири резервоара, две бензиноколонки и дванадесет пистолета за зареждане. Всеки един от резервоарите разполага с отделно свидетелство за калибриране, т.е. представляват самостоятелни обекти, подлежащи на регист­рация и контрол. Установено е, че само три от четирите резервоара разполагат с нивомерни сонди, както следва: резервоар 1 - нивомерна сонда 1: VISY STICK, S/57324; резервоар 2 - нивомерна сонда 2: VISY STICK, S/55914; резервоар 3 - нивомерна сонда 3: VISY STICK, S/55585, всички те свързани към нивомерна система FAFNIR, S/10206, съгласно данните от ЕСФП - Блокова схема от 30.09.2019 г. резервоар 4 е неактивен и не разполага с нивомерна сонда, нито е свързан към нивомерната система. Към дата­та на извършената проверка от страна на органите по приходите, дружеството не е регистрирало и подало данни към НАП за този резервоар. Или, установява се извършване на нарушението по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка сер. АА 0039885/24.02.2021 г., към който са приложени събраните доказателства. За да наложи ПАМ и забрана за достъп до стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект за срок от 30 дни с посочената заповед, административният орган е приел, че дружеството е извършило нарушение като не спазило задължението си по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка чл. 118, ал. 6 ЗДДС. В запо­ведта са изложени и мотиви относно продължителността на срока, а именно че нарушението е повторно по смисъла на § 1 т. 35 ДР на ЗДДС, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП 550105- F 553588/04.12.2020 г., с което дружеството е било наказано за същото по вид нарушение по чл. 118, ал. 6 ЗДДС в същия търговски обект, влязло в законна сила на 19.02.2021 г. В хода на съдебното производство по искане на дружеството е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, като от заключението на вещото лице е установило, че резервоар 2 и 4 са свързани помежду си като скачени съдове чрез тръбна връзка, свързваща долната/най-ниска/ част на резервоарите с монтиран спирателен кран, който начин на свързване и диаметъра на тръбната връзка позволява течност­та/дизеловото гориво/ при постъпване в единия съд свободно да преминава в другия, като общият обем/вместимост/ на резервоарите е равен на сбора от полезните обеми на двата резервоара. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и е мотивирана. Административният съд е анализирал приложимата материалноправна разпоредба и доказателствата по делото и е стигнал до извод за правилно приложение на материалния закон. Според мотивите на решението от събраните по делото доказателства, се установява извършването на нарушението, като безспорно е установено, че резервоар 4 е неактивен и не разполага с нивомерна сонда, нито е свързан към нивомерната система. Съдът е приел, че заключението на вещото лице по приетата приета по делото СТЕ не води до извод в обратната насока, като е прието че задължението на търговеца по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е по отношение на всеки отделен резервоар, а не за търговския обект като цяло. Наред с това административният съд е счел, че независимо дали резервоар 4 е бил "скачен" с другия резервоар, е създадена възможност за "изкривяване" на информацията за наличните коли­чества горива в даден период от време, като е посочено, че е достатъчно, че съгласно заключението по СТЕ, в долната част на резервоарите е монти­ран спирателен кран, т.е. по всяко едно време двата резервоара могат да функ­цио­нират както заедно - като скачени съдове, така и поотделно. На следващо място е прието, че в заповедта са изложени конкретни съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение с оглед спазване принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и целта на закона, в конкретиката на казуса. Така мотивиран Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "АЛПИ-2010" ООД срещу оспорената ЗПАМ. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. На основание чл. 186. ал.1, т.1 , б. г ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. По чл. 118, ал.6 ЗДДС, всяко лице по ал. 1 (всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице), извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. По чл.3, ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от министъра на финансите, по законова делегация на ал.4, т.1 на чл. 118 от ЗДДС, всяко лице по ал. 2 (лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход) е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. При извършената проверка от приходните органи е констатирано нарушаване именно на задължението за предаване на НАП на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, като в конкретния случай е установено, че не е еднократно. Спорен и пред настоящата касационна инстанция е въпроса дали санкционираното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. На първо място настоящият касационен състав счита изводите на административният съд за извършено нарушение на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за правилни. В търговския обект са установени като налични четири броя цилиндрични резервоари за съхранение на светли горива, прикрепени към земната повърхност и номерирани от 1 до 4. Безспорно е установено, че на резервоар 4 не е била поставена нивомерна система и не е бил свързан с ЕСФП, а това обстоятелство несъмнено представлява нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредбата. Правилно административният съд е съобразил, че заключението на вещото лице по приетата СТЕ, установяващо, че резервоар 2 и резервоар 4 са свързани помежду си като скачени съдове, както и че зареждането и извеждането на гориво става единствено и само през резервоар 2, не променя факта, че те са два самостоятелни резервоара, като съобразно приложимата норма всеки един от тях подлежи на свързване към нивомерната система. Въз основа на изложеното настоящият касационен състав счита изложените в тази насока възражения на касатора за неоснователни. На следващо място настоящият състав споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които заповедта е мотивирана и обоснована съобразно налагането на максималния срок за запечат­ване на обекта - 30 дни, като е съобразен безспорния факт, че нарушението е извършено в условие на повторност. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ответника по касация в размер на 200 лева на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение