Решение № 1806 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4835/2012 г.

Решение № 1806 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4835/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Нина Райчева Антонова - Николова, като пълномощник на Лъчезар Емилов Стефанов срещу решение № 1040 от 27.02.2012 г. по адм. д. № 112/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кожухаров, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлен иска на Лъчезар Емилов Стефанов против Министерството на правосъдието за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 500 лева и 4500 лева за неимуществени вреди за периода от 11.01.2005 г. до 16.04.2009 г., претърпяни от бездействие на държавен съдебен изпълнител да поиска отмяна на принудителна административна мярка, наложена на основание чл. 7 б. "е" и чл. 8 от Закона за задграничните паспорти (отм.), по изпълнително дело № 3502/1006 г. по описа на Съдебно - изпълнителна служба при Софийски районен съд, IV отделение, 4 участък. Спорът е разгледан и решен при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното определение № 13383 от 19.10.2011 г. по адм. д. № 12565/2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Събрани са относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, и при изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото не е установено незаконосъобразно бездействие на административен орган или служител на сочения ответник, поради което не е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С резолюция от 11.05.2005 г. държавният съдебен изпълнител е разпоредил да се снеме паспортното ограничение на ищеца, а с протокол от 31.02005 г. изпълнителното дело е прекратено. Действията по съобщаване на това разпореждане на компетентния административен орган не са сред служебните задължения на държавния съдебен изпълнител. Същото е следвало да бъде съобщено от съответния съдебен служител в Софийския районен съд, който е самостоятелно юридическо лице. Основание за ангажиране отговорността на Министерството на правосъдието за бездействие да бъде съобщено разпореждането на държавния съдебен изпълнител от 11.01.2005 г. на компетентния административен орган не е налице. Наличието на незаконосъобразно бездействие от орган или длъжностно лице на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност не е установено, поради което правилно е прието, че е безпредметно изследването за съществуването на пряка и непосредствена причинна връзка между това бездействие и претърпяните вреди. Решението, с което е отхвърлена претенцията, като неоснователна и недоказана, е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на ответника за възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение