Решение № 13269 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2012 г.

Решение № 13269 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Бенита" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Димитър Икономов" № 21, вх. Б, ет. 2, ап. 17, чрез юрк. Р. Дончева, против Решение № 2886 от 06.12.2011 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 2814 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 11-457-А от 24.01.2011 г. на зам. директора на ТД на НАП Варна, потвърдена с Решение № 496 от 11.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ "Запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него за срок от 1 месец". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване от страна на решаващия съд, че в оспорената ПАМ липсват фактически основания относно необходимостта на мярката и мотиви за срока на налагането й. Съдът не съобразил, че след инсталация на одобрената на 13.01.2011 г. нова версия на Електронна система с фискална памет/ЕСФП/, на 18.01.2011 г. /преди издаването на заповедта/ е осъществена връзка между процесната бензиностанция и НАП, което означава че е невъзможно продължаването на нарушението, още по-малко в резултат на което да настъпят значителни и трудно поправими вреди. Няма мотиви, при това и защо е наложен максималният срок на ПАМ. Съдът не е обсъдил оплакването за налагането на административно наказание в минимален размер и срок на ПАМ в максимален размер. Иска се отмяна на Решението и на ПАМ, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - териториалният директор на НАП Варна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Процесната ПАМ е мотивирана с извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС- поради неспазване на реда за въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства, както и по чл. 7, ал. 1 и 3 от Наредба № Н-18/2006 на МФ, относно монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП фискални устройства и работа на такива обекти без дистанционна връзка с НАП. Не е било спорно, че на 11.01.2011 г. при проверка са установени посочените нарушения в процесната бензиностанция, както и че на 18.01.2011 г. /преди издаването на процесната заповед/ нарушенията са преустановени, поради осъществяване на директна връзка с НАП на регистрираната ЕСФП. За да отхвърли жалбата против посочения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че доколкото административният орган действа при обвързана компетентност в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, без значение е, че към момента на заповедта за налагане на ПАМ нарушението е преустановено, в заповедта са изложени подробни мотиви относно максималния срок на мярката, поради което последната е законосъобразна. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно. От определението на ПАМ по чл. 22 ЗАНН се вижда, че такава мярка се налага за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Ясно е, че в случай като процесния наложената ПАМ не изпълнява посочените цели. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му като към същия момент административният орган-издател на акта следва да съобрази всички относими факти и обстоятелства. На още по-голямо основание, голословни са мотивите на административния акт за налагане на максималния предвиден в закона размер на мярката. При проверката от 11.01.2011 г. са установени отчетени продажби в определен размер, поради което липсват мотиви какви са значителните и трудно поправими вреди, които биха настъпили при неналагане на ПАМ. При това, като е отхвърлил жалбата против акта, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което процесната заповед бъде отменена. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 75 лв./д. такси/ + 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение