Решение № 1826 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4067/2016 г.

Решение № 1826 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4067/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Директора на ОД (Областна дирекция) на Д. фонд " Земеделие" - П., чрез процесуален представител юрк. Гърова, срещу Решение № 390 от 19.02.2016 г. по адм. дело № 1252/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е обявена за нищожна Заповед № 03-160-РД/33 от 05.02.2013 г. на Директора на О. Д. "Земеделие" - гр. П. на Д. Ф. "Земеделие". Касационният жалбоподател счита така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - К. М. Б., чрез своя процесуален представител оспорва жалбата, като моли съдебното решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна и решението на АС П. следва да бъде отменено. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С Решение № 390 от 19.02.2016 г. по адм. дело № 1252/2015 г. по описа на Административен съд - П., е обявена за нищожна Заповед № 03-160-РД/33 от 05.02.2013 г. на Директора на О. Д. "Земеделие" - гр. П. на Д. Ф. "Земеделие", с която на осонвание чл. 20а ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, заповед на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. и чл. 22, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., е отказано на земеделския производител изплащането на финансова помощ, представляващо второ плащане по договор № 16/112/02924 от 19.10. 2009 г.; на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., т. 4.7 от Договор № 16/112/02924 от 19.10.2009 г. и чл. 87, ал. 2 от ЗЗД е прекратен Договор № 16/112/02924 от 19.10.2009 г. и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 4.4 б. "е" от Договор № 16/112/02924 от 19.10.2009 г. с ДФ "Земеделие" е постановено, че ползувателят дължи връщане на полученото плащане по договора. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната пред него заповед е нищожна. Посочил е, че ответникът обосновава компетентността си да издаде процесния акт с представената по делото Заповед № ОЗ-РД/1869 от 14.08.2012 г. на И. Д. на ДФ "Земеделие", издадена на основание чл. 20а от ЗПЗП. Като е цитирал тази разпоредба в приложимата й за случая редакция, съдът е направил извод, че единствено оправомощеният орган, който може и следва да се произнесе с нарочен акт е Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", без да е уредена възможност за последния да делегира предоставените му правомощия на своите заместници или други подчинени му служители на фонда, вкл. и на Директорите на областните дирекции "Земеделие". Такава възможност е предвидена едва с изменението на чл. 20а от ЗПЗП, обнародвано в ДВ, бр. 12/2015 г., но доколкото изменената разпоредба е с действие занапред, то действията по делегиране на права на основание предходната редакция на чл. 20а от ЗПЗП не могат да бъдат валидирани. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - П. е била законосъобразността на Заповед № 03-160-РД/33 от 05.02.2013 г. на Директора на О. Д. "Земеделие" - гр. П. на Д. Ф. "Земеделие", с която на основание чл. 20а ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, заповед на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. и чл. 22, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., е отказано на земеделския производител изплащането на финансова помощ, представляващо второ плащане по договор № 16/112/02924 от 19.10. 2009 г.; на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., т. 4.7 от Договор № 16/112/02924 от 19.10.2009 г. и чл. 87, ал. 2 от ЗЗД е прекратен Договор № 16/112/02924 от 19.10.2009 г. и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 4.4 б. "е" от Договор № 16/112/02924 от 19.10.2009 г. с ДФ "Земеделие" е постановено, че ползувателят дължи връщане на полученото плащане по договора По делото е приложена заповед № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която в четири точки същият делегира конкретни правомощия на директорите на областните дирекции на Д. фонд "Земеделие", включително и това да вземат решения при одобрение/отказ, и съответно да издават заповедите за одобрение/отказ на заявленията за финансово подпомагане по мярка 112 "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Заповедта е издадена на основание чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" (Обн. ДВ. бр. 87 от 3 Ноември 2009 г., изм. ДВ. бр. 90 от 13 Ноември 2009 г., изм. ДВ. бр. 47 от 22 Юни 2010 г., изм. ДВ. бр. 90 от 16 Ноември 2010 г., изм. ДВ. бр. 39 от 20 Май 2011 г., отм. ДВ. бр. 55 от 20 Юли 2012 г.) Съгласно посочената разпоредба от Устройствения правилник, "Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т. ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност". Както се вижда, възможността за делегиране на права произтича от нормативен акт, поради което обжалваната пред Административен съд - П. З. № 03-160-РД/33 от 05.02.2013 г. на Директора на О. Д. "Земеделие" - гр. П. на Д. Ф. "Земеделие" се явява издадена от компетентен по материя, по място и по степен административен орган, поради което заповедта не е нищожна, както е приел първоинстанционния съд, поради което решението се явява неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Само за пълнота следва да бъдат посочени още две нарушения допуснати от първоинстанционния съд. На първо място, предвид резултатът който е постановен, съдът е следвало на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да изпрати преписката за ново произнасяне по компетентност на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и да даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая това не е изпълнено от първоинстанционния съд. На второ място съдът неправилно е осъдил Д. Ф. "Земеделие" да заплати на жалбоподателя разноски. Предвид факта, че страна в производството е Директорът на О. Д. "Земеделие" - гр. П., следвало е да бъде осъдена на разноски О. Д. "Земеделие" в гр. П. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че след като я е обявил за нищожна оспорената заповед съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид факта, че съдът не е изложил други съображения по същността на правния спор, делото следва да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд. В този смисъл спорните въпроси не могат да се обсъждат направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една съдебна инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Това означава, че в обжалваното решение трябва да има изложени мотиви свързани със същността на спора, на които по-горната съдебна инстанция да извърши контрол за законосъобразност, а не за пръв път да развива такива. Изрично следва да бъде изследван и въпросът за допустимостта на подадената жалба, предвид факта, че последната е подадена близо три години след издаване на оспорения административен акт. Изложеното до тук налага обжалваното пред ВАС съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата, К. М. Б. във връзка с мотивите на настоящото съдебно решение. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да се присъждат, независимо че са направени и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,