Решение № 3515 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14918/2013 г.

Решение № 3515 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14918/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 237 и следващите АПК по молба на Иван Славов Киров, действуващ като ЕТ "Се Ла Ви - Иван Киров", със седалище и адрес в гр. Варна, за отмяна на влязлото в сила решение № 741/16.03.2012 г. постановено по адм. д. № 2583/2011 г. на Административен съд - гр. Варна, основана на чл. 239, т. 1, 4 и 5 АПК. Твърди в молбата си, че е налице противоречие между това решение и решение № 1185/14.06.2012 г. постановено по гр. д. № 2375/2010 г. на Варненския окръжен съд, влязло в сила на 26.06.2013 г., че последното представлява ново писмено доказателство, както и че са му нарушени съответни права. Претендира отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - гр. Варна. Ответникът, н-к РДНСК, Североизточен район, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответникът, държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответникът, Главен архитект на район "Приморски" при Община Варна, не е изразил становище. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав приема, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на искателя срещу заповед № ДК-10-СИР-37/28.06.2011 г. на началника на РДНСК, Североизточен район, с която е прогласен за нищожен акт Акт за узаконяване № 410/11.12.1995 г., издаден от районен архитект на кметство "Чайка", община гр. Варна, за обект ресторант "Буната" /"Шатрата"/ - буна 103 в морската градина, разположен на крайбрежната алея. Фактическите основания за прогласяване на акта за узаконяване за нищожен са две: 1. строежът е изграден върху чужд имот, държавна собственст без учредено право на стореж и 2. актът за узаконяване е издаден от некомпетентен орган. По искането основано на чл. 239, т. 1 АПК: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Молителят се основава на влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявения иск от Държавата срещу молителя за собтвеност на имота, върху който е изграден процесният строеж. С оглед на влязлото в сила решение, несъмнено то е писмено доказателство, установяващо ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, но същото не е от съществено значение за делото, тъй като не само на това основание е обявен за нищожен актът за узаконяване на строежа. С посоченото съдебно решение, представено в настоящето производство, не се установяват от съществено значение нови обстоятелства, сочещи на компетентност на органа, издал акта за узаконяване, с оглед действувалата към момента на издаването му нормативна уредба. С него се установява, че имотът върху който е построен узаконеният строеж не е собственост на на държавата, т. е., че не е било налице това фактическо основание за обявяване на акта за узаконяване за нищожен, а е било достатъчно е да е налице само второто основание за това, а именно, че актът е издаден от некомпетентен орган, за да се приеме, че е нищожен. В тази връзка административният съд е изложил в мотивите си като достатъчно основание за отхвърляне на жалбата на искателя срещу заповедта на н-к РДНСК наличието на едно от фактическите основания за издаването й, а именно липсата на компетентност на административния орган. С представеното решение, на което се позовава искателят, не би се променила юридическата характеристика на заповедта за обявяване нижощността на акта за узаконяване, която да доведе до отмяна на диспозитива му, който обективира по същество волеизявлението на административния орган. С него се установява само, че част от мотивите му са неправилни, поради което представеното съдебно решение, с което се установява ново обстоятелство не е от съществено значение за да е налице т. 1 на чл. 239 АПК за отмяна на решението. Не са нови писмени доказателства представените нотариални актове № 196 от 11.11.2008 г. и № 132/27.10.2008 г., както и скицата от кадастралната карта, одобрена през 2004 г., тъй като те са съществували по време на съдебния процес и преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, били са известни на искателя и той е могъл да ги представи по делото. Освен това те също касаят собствеността на имота, а не компетентността на ограна издал акта за узаконяване на строежа. Неотносим за спора е и представеният нотариален акт № 1 от 03.01.2013 г., който е новосъздаден документ, а освен това също касае собствеността на имота. Такъв не е и н. а. № 186/20.06.2011 г., който се намира в кориците на делото на л. 200. Като се има предвид изложеното, не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. По твърдяното в искането за отмяна основание - чл. 239, т. 4 АПК: Съгласно това основание съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай съдебните решения, постановени по двете дела не са на едно и също основание - първото, на окръжния съд, е за собственост, а решението, чиято отмяна се иска, е за незаконосъобразност на индивидуален административен акт, както и не са между същите страни. В първото страни са държавата и искателя, а по второто, за незаконосъобразно на заповедта на н-к РДНСК, са административния орган, искателят, главния архитект и държавата. С оглед на това не е налице идентичност на страните и основанията за водене на делата, по които са постановени съдебните решения, за които се твърди че са противоречиви, поради което не е налице основанието то т. 4 за отмяна на решението. По твърдяното в искането за отмяна основание - чл. 239, т. 5 АПК: Съгласно това основание, съдебният акт подлежи на отмяна когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Молителят не е посочил на коя хипотеза се позовава, нито е посочил мотивирано основанието в молбата си, в съдебно заседание или писмената защита. От проверката, която се извърши не се установява нито една от тези хипотези. Молителят е бил редовно призоваван по съответния ред за всички съдебни заседания представляван е от адвокат, имал е възможност да участвува в съдебното производство, като е вземал становища чрез процесуалния си представител, искал събирането на е доказателства, представял е писмени доказателства, приети от съда. С оглед на това не е налице основанието по тази точка на чл. 239 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Като се има предвид изложеното не се установява наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото за правилното решаване на правния спор по адм. д. № 2583/2011 г., нито е налице противоречиви съдебни решения по спора, както и страната да е лишена от участие в процеса, да бъде представлявана или да не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Молбата за отмяна изцяло се явява неоснователна на всички предявени основания, поради което следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 244, а. 1 АПК