Решение № 9411 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2017 г.

Решение № 9411 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. С., от гр. С. против решение № 53/24.02.2017 г. по адм. дело № 225/2016 г. на Административен съд - Х.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С., чрез юрисконсулт Грозданов изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 53/24.02.2017 г. по адм. дело № 225/2016 г. Административен съд - Х. е отхвърлил жалбата на С. С. С., от гр. С. срещу заповед № 197/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която е било прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Присъдил е разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от материално компетентен по чл. 106 ЗДСл орган, в предвидената по чл. 108 ЗДСл форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № 73/20.01.2016 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", С. С. С. е бил преназначен от длъжност инспектор, код по НКПД 3343-3005, с ранг V м. в Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. З. към главна дирекция "Автомобилна инспекция" на длъжност инспектор, код по НКПД 3343-3005, с ранг V м. в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Х. към Главна дирекция "Автомобилна инспекция" в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с място на изпълнение на служебните задължения Областен отдел "Автомобилна администрация" - Х., считано от 20.01.2016 г. С. П. разписание на длъжностите на ИА "Автомобилна администрация", в сила от 16.03.2016 г., жалбоподателят фигурира като инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Х., в служебно правоотношение. Със заповед № РД-02-16/14.04.2016 г. на Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", на основание чл. 11, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и Класификатора на длъжностите в администрацията, във връзка с чл. 7, т. 12 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", било изменено длъжностното щатно разписание на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", като включително са били съкратени 5 щатни бройки от длъжност "инспектор" по служебно правоотношение в областен отдел "Автомобилна администрация" - Х. в Главна дирекция "Автомобилна инспекция" и са били 2 щатни бройки за длъжност "инспектор" по служебно правоотношение в Областен отдел "Автомобилна администрация" - В. Т., 2 щатни бройки за длъжност "инспектор" по служебно правоотношение в Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. и 1 щатна бройка за длъжност "инспектор" по служебно правоотношение в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Р. в Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Според приложеното към тази заповед утвърдено Длъжностно разписание на ИА "Автомобилна администрация", в сила от 14.04.2016 г., числеността на персонала в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Х. била общо 8, в т. ч. 6 бр. за длъжност "инспектор" - ЗДС. В Поименно разписание на длъжностите на ИА "Автомобилна администрация", в сила от 10.05.2016 г., името на С. С. С. не е фигурирало като инспектор по служебно правоотношение в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Х.. Със заповед № 197/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., във връзка с утвърдено длъжностно разписание на Агенцията и Областен отдел "Автомобилна администрация" - Х. със заповед № РД - 02 - 16/14.04.2016 г., в сила от 14.04.2016 г., било прекратено служебното правоотношение със С. С. С. на длъжност инспектор, код по НКПД 3343-3005, с ранг V м., в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Х. в Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Със заповедта било разпоредено на служителя да се изплатят обезщетения съгласно чл. 106, ал. 2 и ал. 4 и чл. 61 от ЗДСл. Възприемайки фактите по описания начин административният съд е достигнал до обоснования извод за съкращаване длъжността на жалбоподателя. Административният съд правилно е приел, че при прекратяване на служебното правоотношение не намират приложение правилата на КТ, регламентиращи подбора на служителите. При наличието на няколко бройки за длъжността "инспектор" по служебно правоотношение, органът по назначаване, който провежда съкращението, има право да прекрати служебното правоотношение на служител по свой избор. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неточно е приложил материалния закон, анализирайки съществуването на служебното правоотношение в рамките на административното звено - Областен отдел "Автомобилна администрация" - Х. вместо за всички щатни длъжности от цялата Изпълнителна агенция. Структурата и числеността на персонала на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е определена в Устройствения правилник на агенцията (приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 г., обн. ДВ, бр. 105 от 2013 г., изм. и доп., бр. 33 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.). Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" има правомощието да утвърждава длъжностното разписание на администрацията. Органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности, каквото е извършил в случая. Извършената промяна в утвърденото длъжностно разписание е довела до реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение по тази норма е налице не само в случаите, когато се преустановява изпълнението на функциите, присъщи на длъжността, но и тогава, когато има и само намаление на броя на лицата, заети с нейното изпълнение. Налице са материалноправните основания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С. Т. решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение