Решение № 14027 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2011 г.

Решение № 14027 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Администрацията на Министерския съвет против решение № 1628 от 06.04.2011 г., постановено по адм. д. № 6839/2010 г. по описа на Административен съд София - град, в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на Бойчо Иванов Арнаудов сумата над 5698.52 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му. Ответникът Бойчо Иванов Арнаудов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Администрацията на Министерския съвет да заплати на Бойчо Иванов Арнаудов сумата 7811 лв., представляваща обезщетение за 10 месеца - времето, което служителят е останал без работа поради незаконното му уволнение. Решението в частта му, с която съдът е приел, че не са налице основания за прихващане на дължимата на Арнаудов сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, е незаконосъобразно. Последната е изплатена поради това, че държавният служител е останал без работа в резултат на съкращението му. Правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. възниква след отмяната на заповедта за прекратяване на служебнто правоотношение. Следователно налице са две ликвидни и изискуеми парични вземания като с възражението за прихващане двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях. Ирелевантно за прихващането е фактът, че двете парични вземания се дължат на различни основания, тъй като законът не изисква паричните вземания да произхождат от едно и също основание, както неправилно е счел първоинстанционният съд. Налице са законовите изисквания за прихващането - двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни - установени по основание и размер. Касаторът дължи на Бойчо Арнаудов обезщетение поради незаконното му уволнение, а държавния служител дължи връщане на полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., тъй като с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, изплатеното на това основание обезщетение е получено на отпаднало основание. Съгласно чл. 104 от Закона за задълженията и договорите прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В случая това е 08.06.2010 г., когато с влязло в сила решение е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Арнаудов и от който момент вземанията са станали изискуеми. С отмяната на административния акт се заличават последиците от освобождаването, като се счита, че правоотношението не е било прекратявано, за да се приложи цитираната разпоредба. Следователно вземането на Арнаудов по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е погасено със сумата 1416.06 лв., представлаваща получено от същия обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., поради което като е уважил иска и за тази сума Административен съд София - град е постановил решение, което е в противоречие с материалния закон. Правилно съдът не е уважил искането за прихващане с изплатеното на Арнаудов обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. в размер на 696.42 лв. за неспазен срок на предизвестие от страна на административния орган. Посочено обезщетение е изплатено поради факта, че органът не е изпълнил задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение, ако това бе сторено служителят за същия период, за който е изплатено обезщетение би получил възнаграждение за положения труд независимо от законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо обезщетението за неспазен срок на предизвестие е дължимо и правното основание за заплащането му не е отпаднало с отмяната на административния акт. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението в частта, с която е осъдена Администрацията на Министерския съвет да заплати на Бойчо Иванов Арнаудов сумата над 6394.94 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго решение, с което предявеният иск се отхвърли за разликата над 6394.94 лв. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,