Решение № 4194 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6802/2015 г.

от 15.05.2014 г., че партидата на дружеството за този имот е открита на 02.06.2006 г., Приложена е справка за наличната информация за потреблението на ел. енергия и изразходваните киловати за периода от януари 2012 г. до края на април 2014 г., от която се установява, че в имота са били изразходвани значителни количества електроенергия. Предвид посоченото срещу "Марс" ЕООД е съставен допълнително атакувания АУЗД № АУ001853 от 20.05.2014 г. от главен експерт в дирекция "МПДТР" при община Бургас, с който в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за ТБО: за 2012 г. - в размер на 2 327,44 лв. и лихви за просрочие 407,39 лв. и за 2013 г. - в размер на 2 327,44 лв. и лихви за просрочие 170,05 лв. От представена от ответника справка, съдът е установил, че таксата е определена само за компонентите, които не се били включени поради подаването на декларациите по чл. 14, ал. 3 от НОАМТЦУТОБ, а именно: сметосъбиране и сметоизвозване (5,5 промила) и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения (1,5 промила) върху отчетната стойност на актива. С решение № 70-00-6387/1/ от 23.10.2014 г. на директора на дирекция "МПДТР" към община Бургас АУЗД е потвърден. От показанията на двамата разпитани по делото свидетели, съдът е установил, че при неколкократните им посещения в базата на "Марс" ЕООД в процесния период, обектът бил затворен. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на предвидената в закона процедура. Изложил е, че по делото няма спор, че оспорващото дружество през 2012 г. и 2013 г. е собственик на недвижимия имот, находящ се на територията на гр. Бургас, Южна промишлена зона, УПИ III-20, кв. 5 и за този имот са подадени декларации по чл. 14, ал. 3 НОАМТЦУТОБ, че имотът няма да бъде ползван. От справка от "ЕВН България Електроразпределение" АД, е установено, че през 2012 г. и 2013 г. в имота са били изразходвани много големи количества ел. енергия по дневна и по нощна тарифа. Поради това съдът е достигнал до извод, че обжалваният АУЗД е издаден при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е счел, че ангажираните от дружеството свидетелски показания установяват само епизодични посещения на свидетелите в имота. Свидетелите са търсили пълномощника на дружеството във връзка негови задължения към тях, поради което той е имал мотив да се укрие. Приел е за неоснователно възражението на дружеството, че в случая е следвало да се проведе ревизионно производство и да се издаде ревизионен акт, а не АУЗД, предвид разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, изр. трето, АУЗД и факта, че задължението не е платено, не е извършвана ревизия и е налице е несъответствие между декларираните данни и данните, получени от "ЕВН България Електроразпределение" АД. Решението е неправилно. По делото няма спор относно факта, че с влязъл в сила АУЗД № АУ000704 от 21.03.2014 г., издаден от главен експерт в дирекция "МПДТР", за имот, деклариран с ДК14013226 от 30.12.2013 г., Южна промишлена зона, гр. Бургас, на "Марс" ЕООД са определени задължения, включително задължения за ТБО за 2012 г. в размер на 1 163,72 лв. и лихви за просрочие в размер на 184,26 лв. и задължения за ТБО за 2013 г. в размер на 1 163,72 лв. и лихви за просрочие 65,59 лв. С процесния АУЗД № АУ001853 от 20.05.2014 г., издаден от главен експерт в дирекция "МПДТР", за посочения имот, деклариран с ДК14013226 от 30.12.2013 г., в тежест на дружеството са установени задължения за ТБО за 2012 г. в размер на 2 327,44 лв. и лихви за просрочие в размер на 407,39 лв. и задължения за ТБО за 2013 г. в размер на 2 327,44 лв. и лихви за просрочие в размер на 170,05 лв. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК вр. с § 2 от ДП на ДОПК, абсолютна предпоставка за допустимост на административното производство е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая, към момента на издаването на АУЗД № АУ001853 от 20.05.2014 г. тази отрицателна процесуална предпоставка е била налице. Поради това административният орган е провел недопустимо административно производство, приключило с издаване на втория АУЗД, с който по отношение на дружеството са определени повторно същите по вид задължения (за ТБО), за същия период (2012 г. и 2013 г.) и имот. В хода на първоинстанционното производство е изяснено, че установеното с първия АУЗД задължение за ТБО е само за компонентната "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" (предвид подадените от дружеството декларации по чл. 14, ал. 3 НОАМТЦУТОБ), а установеното с втория АУЗД задължение е за компонентите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или в други съоръжения". Посоченото обстоятелство, освен че не е отразено в издадените АУЗД (в тях е посочено единствено, че задълженията са за ТБО), не променя по-горе изложеното. С издаването на първия АУЗД, в който са определени задължения за ТБО само по една от посочените в ЗМДТ компоненти, административният орган имплицитно е приел, че ТБО по останалите компоненти не се дължи. С разпоредбите на чл. 99 и сл. от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК е предвидена възможност за възобновяване на производството по издаване на АУЗД и изменение на установени с влязъл в сила АУЗД задължения, при наличие на посочените в нормата предпоставки. Възможност за коригиране на установени с влязъл в сила АУЗД задължения е налице и с образуването на ревизионно производство в срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. В настоящия случай административния орган не се е възползвал от предоставените му от закона възможности и при наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е издал втори такъв. Издаването на втория АУЗД, при наличие на посочената отрицателна предпоставка за провеждане на административното производство (изискване, относимо и в случаите на служебна инициатива за издаване на акт), представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Като е приел противното АС - Бургас е постановил неправилно решение и то следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което процесния АУЗД следва да да бъде отменен. При този изход на спора заявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди община Бургас, да заплати на "Марс" ЕООД сумата от 75,00 лв., представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции, от които 50,00 лв. - внесена държавна такса за подаване на жалба пред АС - Бургас и 25,00 лв. - внесена държавна такса за подаване на касационна жалба пред ВАС. С цел доказване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от дружеството е представен договор за правна защита и съдействие № 21 от 24.11.2014 г., сключен между "Марс" ЕООД и процесуален представител, видно от който между страните е договорено възнаграждение от 500,00 лв., за която сума е посочено, че е платена, без посочен начин на плащането. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая, в договора за правна защита и съдействие не е посочено, че възнаграждението е платено в брой, нито са представени доказателства за заплащането му по банков път. Предвид посоченото съдът намира, че в случая не е установено действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и същите не следва да бъдат присъждани.