Решение № 15199 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 67/2012 г.

Решение № 15199 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 67/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Юмер Мехмед Мерт, от с. Козлец, Хасковска област, против решение № 649 от 16.11.2011 г., постановено по адм. д. № 544/2011 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Юмер Мехмед Мерт против заповед № РД 26-065/01.07.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково в частта й, с която служебното правоотношение на касатора е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е приел, че в резултат на промяна в длъжностното разписание на дирекцията, считано от 17.05.2011 г. длъжността заемана от държавния служител - началник отдел "Общински служби по земеделие" в Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Направен е извод, че по отношение на жалбоподателя е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е незаконосъобразен и необоснован. От събраните по делото доказателства е установено, че с влязло в сила решение на 20.06.2011 г. е прогласена за нищожна заповед № 26-006/08.02.2010 г., с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Юмер Мехмед Мерт, от длъжността началник отдел "Общински служби по земеделие" в Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково. Със заявление от 27.06.2011 г. държавният служител е поискал от органа по назначаването да бъде възстановен на длъжността, заемана до прекратяване на служебното му правоотношение. На 01.07.2011 г. жалбоподателят се е явил в администрацията за изпълнение на служебните си задължения. Със заповед от 01.07.2011 г. директорът на областната дирекция е възстановил Мерт на длъжността началник отдел "Общински служби по земеделие" и със същата заповед е прекратил служебното му правоотношение от посочената длъжност на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание в сила от 05.02.2010 г. Видно от приложеното по делото поименно длъжностно разписание в сила от 13.01.2010 г., е че жалбоподателят е заемал длъжността началник отдел "Общински служби по земеделие". С длъжностното разписание в сила от 05.02.2010 г., отделът е закрит. При тези данни неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в съответствие със закона. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в заповедта е допуснат пропуск, като е посочено длъжностното разписание от 05.02.2010 г., вместо това от 17.05.2011 г. Преценката за материалната законосъобразност на административния акт се извършва с оглед посочените в същия фактически основания за издаването му, които не могат да бъдат изменяни от съда. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателя отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. По отношение на Мерт не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателя съгласно утвърденото от 05.02.2010 г. длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 01.07.2011 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Поради това следва да се приеме, че по отношение на жалбоподателя не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното правоотношение. Правното основание за прекратяване на служебното правоотношение следва да е налице към момента на издаването му, а не в предходен момент - в случая около една години и половина преди постановяване на процесната заповед. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. В подкрепа на това заключение е и фактът, че с една и съща заповед жалбоподателят е възстановен на длъжност и служебното му правоотношение е прекратено. Това е още един аргумент, обосноваващ извода за отмяна на административния акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което оспорената заповед следва да се отмени. Предвид изхода на спора следва да се осъди Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково да заплати на Юмер Мехмед Мерт направените по делото разноски в размер на 1150 лв., от които 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,