Решение № 5381 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10608/2010 г.

Решение № 5381 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10608/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Аклади" ООД със седалище с. Черноморец, против решение № 627 от 26.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1375 от 2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 02-900671 от 15.07.2009 г. на органа по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-212 от 31.08.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 65515,80 лв. и лихви - 6090,47 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон-касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да се отмени и да се постанови друго с което да се уважи жалбата му и да се отмени обжалвания РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Бургаския административен съд е отхвърлил жалбата на "Аклади" ООД, против ревизионен акт № 02-900671 от 15.07.2009 г. на органа по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-212 от 31.08.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, при ЦУ на НАП, с който е на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 65515,80 лв. и лихви-6090,47 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен и правилно данъчните органи са определили задълженията по ЗДДС, тъй като по процесните осем броя фактури дружеството не е упражнило правото си на данъчен кредит в сроковете по чл. 72, ал. 1 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи в съответствие с данните по делото и при правилно приложение на материалния закон. По делото не се спори по фактите, а спорът е само правен относно спазване на сроковете предвидени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗДДС. Съгласно тази разпоредба в редакцията й за приложимия данъчен период "Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода". В настоящия случай е безспорно, че това не е станало, тъй като лицето е упражнило правото си на данъчен кредит за фактури издадени през м. май и юни 2008 г. след тримесечния срок, а именно през м. октомври 2008 г. След като това е така то правилно органът по приходите и съдът са приели, че лицето няма правото на данъчен кредит по процесните фактури. В този смисъл е и практиката на ВАС по подобни казуси с която съдът се е съобразил. Неоснователно е позоваването на Това решение се отнася до случаите на право на приспадане на данъчен кредит, сроковете, счетоводната и декларативната нередовност при сделки, подлежащи на режим на самоначисляване, а не и сделки, подлежащи под общия режим - доставка между регистрирани лица на територията на една държава, за която не е предвиден специален ред на облагане, какъвто е настоящият случай. Европейското право относно приложението на механизма на ДДС, възпроизведено и в действащия ЗДДС, не ограничава държавите в националните си уредби да предвидят преклузивен срок за упражняване на правото, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност. Освен това се поддържа, че трябва да се спазват условията и реда предвидени в националната правна уредба относно сроковете за възможността да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит, като се набляга, че то не може да се упражни без никакво ограничение във времето, тъй като това би било в противоречие с принципа на правната сигурност. Този срок трябва да се прилага еднакво за аналогични права в данъчната област, основани на вътрешното и общностното право, като срокът не следва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняване на правото. Даденият първоначално тримесечен срок отговаря на тези изисквания, но независимо от това впоследствие е предприето промяна на чл. 72, ал. 1 ЗДДС, като срокът е увеличен за 12 данъчни периода, но той не се отнася и за заварените правоотношения. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,