Решение № 7389 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2016 г.

Решение № 7389 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. С. Я., понастоящем изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в ОЗ-Л., срещу решение № 5 от 25.03.2016 г., постановено по адм. дело № 35/2015 г. по описа на Административен съд - Г., с което е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу Областна дирекция на МВР Г. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на стойност 100 000 лв. за причинени му неимуществени вреди, причинени му от твърдени незаконосъобразни действия и бездействия на служители от Районно управление " Полиция"- Севлиево. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ОД на МВР Г. да заплати на А. С. Я. претендираната сума в пълен размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател А. С. Я. се явява лично, поддържа касационната жалба, представя писмени доказателства и писмено становище с подробно развити в него доводи за основателност на касационната жалба, съответно - за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответната страна, Областна дирекция на МВР - гр. Г., редовно призована, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за предявена от надлежна страна, за която подлежащото на касационно оспорване съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд - Г. е отхвърлил изцяло предявения от А. С. Я. против Областна дирекция (ОД) на МВР- Г. иск на стойност 100 000 лв. за причинени му неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на служители от Районно управление " Полиция"- Севлиево. Ищецът твърди, че при 24-часовото му задържане за времето от 8.30ч. на 08.11.2012 г. до 8.30 ч. на 09.11.2012 г. е бил подложен на физическо насилие от страна на служители от РПУ- Севлиево. Отказана му е поискана от него медицинска помощ и адвокатска защита, с което са погазени човешките му права и достойнство. Твърди, че, макар срокът на 24-часовото му задържане от полицейските органи да е изтекъл в 8.30 часа сутринта на 09.11.2012 г., същият не е бил освободен, а е бил задържан противозаконно и отведен в съда в Г., за да бъде разпитан пред съдия, където е останал до вечерта на същия ден. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че ищецът А. С. Я. е бил задържан в помещение за временно задържане на лице в РПУ- Севлиево на 08.11.2012 г. в 8.00ч. въз основа на заповед № 158 от същата дата на мл. полицейски инспектор, издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) като заподозрян в извършването на престъпление по чл. 115, ал. 1 от НК по ЗМ № 644/12 по описа на същото полицейско управление, след което е бил освободен на 09.11.2012 г. в 8.00ч. от същия полицейски инспектор, издал заповедта за задържане. Съдът е приел, че от приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че твърденията на ищеца са доказани по несъмнен начин. След подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, АС-Г. е отхвърлил изцяло предявения като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при пълно и цялостно изясняване на относимите факти, при съобразяване с приетите по делото доказателства, в съответствие с материалноправните разпоредби и обосновано. Правилно съдът е заключил, че не се установява наличието на твърдените незаконосъобразни фактически бездействия от страна на служителите на ОД на МВР Г. /РПУ - Севлиево/, довели до твърдените вреди за ищеца. Видно от събраните по делото доказателства, Я. е бил задържан с нарочна заповед по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа, като по делото липсват данни или твърдения тази заповед да е била обжалвана в срок, поради което е влязла в сила. Предвид горното самото задържане на ищеца в РПУ- Севлиево за периода от 08.00 ч. на 08.11.2012 г. до 08.00 ч. на 09.11.2012 г. и евентуално претърпените от това задържане от Я. вреди не са резултат от незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на полицейските служители към ОД на МВР- Г., а от влязъл в сила административен акт- заповед по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователни са и твърденията на Я. за незаконосъобразното му фактическо задържане след 08.00 ч. на 09.11.2012 г. до около 19.00 ч. на същия ден, въпреки изтичане на срока на заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Правилно административният съд, позовавайки се на мотивите на постановление от 21.07.2014 г. по пр. преписка № 670/2012 г. по описа на ОП-Г., е приел за установено, че за 09.11.2012 г. е налице друго основание за задържане на Я., което попада извън приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - прокурорско постановление по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. Правилно АС-Г. е заключил, че не се установяват и твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия на полицейските служители, изразяващи се в неосигуряване на задържания на адвокатска и медицинска помощ. Видно от събраните по делото писмени доказателства, още с връчването на заповед за задържане № 158 от 08.11.2012 г., Я. е бил уведомен, че има право на адвокатска защита. При направения му при това задържане обиск той е записал в съответния протокол, че няма възражения. Попълнил е и декларация, в която е посочено, че не желае адвокатска защита, както и, че не иска медицински преглед от лекар. Тази декларация не е оспорена в хода на производството пред Административния съд по реда на чл. 193 от ГПК, поради което съдът правилно е приел, че ищецът сам и доброволно е изразил нежелание да ползва адвокатска защита и медицинска грижа. Твърденията на ищеца, че за периода на задържането му в РПУ- С. Я. е искал предоставяне на адвокатска защита и преглед от лекар, но въпреки това, такива не са му предоставени, не се доказват и от другите, събрани по делото доказателства- включително и гласни такива. По делото е приложено писмо от ЦСМП /л. 118/ с изх. № РД-11-191 от 27.01.2016 г., в което е посочено, че на 09.11.2012 г. в РПУ Г. на жалбоподателя е извършен преглед от дежурен лекар и от приложената извадка от регистъра на ЦСМП /л. 120/ е видно, че лицето е клинично здраво и може да бъде задържано. Съдът е уважил всички, направени от Я. доказателствени искания и е допуснал до разпит всички, поискани от него свидетели. След подробен анализ на показанията им- поотделно и във взаимовръзка- съдът е констатирал съществени разминавания както помежду им, така и с останалите доказателства по делото, поради което правилно е приел, че по делото не се установя извършването и на другите незаконосъобразни фактически действия на служителите на РУП- Севлиево, от които Я. претендира вреди- упражнено физическо насилие чрез побой и ползване на специални полицейски средства- палки, белезници и др. Отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, поради което в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажирането й - отменен като незаконосъобразен по съответния ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие при и по повод извършване на административна дейност, реално настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая жалбоподателят по делото не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички, кумулативно изискуеми елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и правилно е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,