Решение № 5590 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13754/2020 г.

Решение № 5590 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13754/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. И., против решение № 5624 от 20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 9383/2019 г. по описа на Административен съд С. - град. К. излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че незаконосъобразно съдът приема сградите за допустими строежи като изпълнени преди 1949 г., за които може да се издаде удостоверение за търпимост. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения отказ. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – С. В., чрез процесуалния си представител адв. Д., в писмени бележки оспорва касационната жалба и прави искане за отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отменя писмо изх. № САГ18-УТ00-89/6/17.07.2019 г. на главния архитект на Столична община, обективиращо отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строежи, находящи се в ПИ с идентификатор 02659.2235.79, район Б. и връща делото като преписка на административиня орган за произнасяне по заявлението на С. В. с вх. № САГ18- УТ00-89/19.03.2018 г. в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, при съобразяване с дадените в мотивите му указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Излага съображения, че процесните обекти, за които е поискано издаване на удостоверение за търпимост, представляват десет сгради, изградени в ПИ с идентификатор 02659.2235.79, с трайно предназначение на територията земеделска, които са нанесени в одобрената пред 2012 г. кадастрална карта с идентификатори 02659.2235.79. 1 - 10, с различно предназначение и площ. Приема, че същите са били част от "I-ва Българска експлозивна фабрика Цветъ", която през 1949 г. е одържавена, а впоследствие е възстановена на собственика. Сочи, че за тях има издадено позволително от 1929 г. за разрешаване на постройката и функционирането на фабриката, разрешение за функциониране от 1939 г., разрешение за разширение от 1943 г. и декларация от 1949 г., съдържаща опис на имотите и сградите на фабриката. При тези данни приема, че за обектите са налични частично строителни книжа, като липсва разрешение за строеж, поради което са незаконни строежи. Приема, че са изградени в периода 1935 г. - 1936 г., т. е. преди 1949 г., когато фабриката е одържавена, към който период следва да се извършва преценката за търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ, а не към по-късния момент - 1970 г., когато част от сградите са с променено предназначение и са разширени. Излага съображения, че тогава е извършено единствено преустройство на някои от тях, което не предполага конструктивни промени. Като се позовава на заключенията на двете съдебно-технически експертизи приема, че всички сгради отговарят на правилата и нормативите, действали по времето на извършването им, поради което са допустими, независимо че две от тях с идентификатори накрая 8 и 9 са недопустими по действащите към настоящия момент разпоредби на ЗУТ и попадат в устройствена зона съгласно ОУП на Столична община, в която е забранено строителството. Обосновава извод за изпълнение на предпоставките на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ по отношение на всичките десет сгради, поради което отменя оспорения отказ и връща преписката на административния орган за издаване на исканото удостоверение за търпимост. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Оспореният отказ е издаден, след като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 13490/2018 г. е обявен за нищожен предходен отказ от 19.11.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" за издаване на удостоверение за търпимост на сгради, построени в имот с идентификатор 02659.2235.79 и преписката е изпратена на главния архитект на Столична община за произнасяне по заявлението на настоящия ответник С. В.. Правилно съдът приема, че релевантните факти досежно установяването на търпимост или не на строежите по § 16 ПР ЗУТ са на първо място годината на извършването им, а на второ място - съответстват ли те на предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове, както и на правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. Във връзка с така определените относими към спора факти и обстоятелства съдът не изпълнява задължението си да установи същите по отношение на всяка една от сградите, предмет на заявлението до административния орган и спрямо описаните в приложените към него декларации относно времето на първоначалното им изграждане и извършените към 1970 г. разширения, преустройства и промяна предназначението на част от тях в селскостопански сгради, както са нанесени и отразени в одобрената за територията кадастрална карта. За да обоснове извод за незаконосъобразност на отказа за издаване на удостоверение за търпимост на процесните строежи, съдът приема, че те не противоречат на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им – преди 1949 г. Позовава се изцяло на заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи и не излага каквито и да било мотиви, обосноваващи на кои действащи към момента на изграждането им норми същите съответстват. Това е правен въпрос, на който следва да бъде даден отговор не от вещите лица, а от съда. По делото е установено, че сградите са били част от друг обект, включващ производствени и жилищни постройки, който обаче преустановява съществуването си във вида и с предназначението, за което е изграден като "П. Б. експлозивна фабрика Цветъ" след одържавяването му. Съдът неправилно приема като меродавно за извършване на преценката за търпимостта на всички сгради времето 1935-1936 г., без да съобрази, че изрично в представените в административната преписка декларации се сочи наличието на разширение за три от тях с идентификатори 02659.2235.79. 1-3 и промяна на предназначението им в селскостопански сгради, първата от които като краварник, към 1970 г., без издаване на строителни книжа. Именно като такива от заявителя е поискано да бъде издадено удостоверение за търпимостта им. Данните по делото сочат, че те представляват обекти, различни от попадащите в обхвата на фабриката. Затова преценката за тях следва да се извърши спрямо декларирания момент на изграждане, а не към времето на построяването им в първоначалния вид, тъй като вече не съществуват като сгради за производство и съхранение на взривни вещества, а отделно от това не са със същата конфигурация и обем. По делото е установено, че територията, на която е разположена фабриката, е била извън регулация, като нейните сгради не са били нанесени в кадастрален или регулационен план на гр. Б., [населено място] или [населено място]. Към 1970 г. за имота няма одобрен кадастрален и регулационен план. Към настоящия момент теренът, върху който са изпълнени сградите, е със статут на земеделска земя. Попада в две устройствени зони по ОУП на Столична община. Като приема друг период на изграждане на всички строежи, съдът не обсъжда законосъобразността на оспорения отказ с оглед изложените от административния орган фактически и правни основания за издаването му. Изводите за материална незаконосъобразност на оспорения отказ са формални и направени единствено въз основа на заключенията на вещите лица, без да са мотивирани с конкретни фактически установявания и със самостоятелни изводи за разпоредбите, на които процесните строежи съответстват. Посочено е единствено, че сградите отговарят на правилата и нормативите, действали към времето на извършването им, когато е в сила Закон за благоустройство на населените места в Княжество България. Мотивите на обжалваното решение са и вътрешно противоречиви. От една страна съдът приема, че за част от сградите са налични строителни книжа, а от друга - че са допустими. Във всички случаи от преценката за търпимост следва да се изключат законните строежи, т е. тези, за които има издадени строителни книжа. Такава съпоставка по отношение на всеки от строежите не е извършена. Не е установено по безспорен начин налице ли е идентичност освен като местоположение, но и като предназначение и размери, между постройките по издадените строителни книжа, включени в обхвата на фабриката, заснетите и нанесени в кадастралната карта обекти, както и реално съществуващите на място, като съдът в нарушение на служебното начало не е поставил допълнителна задача на вещото лице и не е указал на страните, че не сочат доказателства в тази насока. Изводът на експертите, че по отношение на част от сградите е променен единствено начинът на ползване е в противоречие с декларираните обстоятелства за извършени разширения през 1970 г., което на практика означава увеличаване на квадратурата им. Като не извършва отграничение кои от строежите са реализирани в съответствие с издадените строителни книжа към момента на изграждане на фабриката, съответно са останали със същото предназначение, конфигурация и обем, кои и кога са променили предназначението си и са преустроени в селскостопански сгради с увеличаване на обема им, съдът не излага мотиви по основния спорен въпрос по делото, а именно налице ли са изискванията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост спрямо отделните строежи. Това препятства настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за материалната законосъобразност на съдебния акт. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид изхода на делото по претенциите на страните за разноски за тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,