Решение № 10739 от 2.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10693/2013 г.

Решение № 10739 от 2.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10693/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна, срещу решение № 1151 от 10.05.2013 г., поправено с решение № 1859 от 9.07.2013 г. по адм. дело № 698 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на "Зърноизкупуване БГ" ЕООД е отменен ревизионен акт № 1100833 от 6.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 493 от 18.11.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Маринов инвест" ЕООД и "Агро корн комерс" ЕООД за данъчен период м. 12.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с отхвърляне жалбата на търговското дружество и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Зърноизкупуване БГ" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Цветелин Игнатов. Претенира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 1100833 от 6.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 493 от 18.11.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно непризнато право на данъчен кредит по 6 броя фактури, издадени от "Маринов инвест" ЕООД и по 8 броя фактури и едно кредитно известие, издадени "Агро корн комерс" ЕООД за данъчен период м. 12.2010 г. в общ размер от 317 811.69 лв. Същите са с предмет "слънчоглед". Прието е, че фактурите материализират несъществуващи стопански операции, поради което, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по тях. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните по делото писмени доказателства, както и заключенията по съдебно-счетоводната експертиза, основно и допълнително. Обсъдени са и приложените от административния орган правни разпоредби, както и възраженията в първоинстанционната жалба, като е направен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. В хода на административното производство прекият доставчик "Маринов инвест" ЕООД не е намерен на посочения от него адрес, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Не са представени исканите доказателства, а от информационния масив на НАП е констатирано, че фактурите не са включени в дневника за продажбите на дружеството за процесния данъчен период. Ревизираното дружество е представило фактури за транспорт и товарителници от "Румекс строй" ЕООД, ЕТ "Нави-Транс-Атанас Иванов" и ЕТ "Преслава 04-Ивелин Николов". Административният орган е приел, че в представения приемо-предавателен протокол като доставчик е вписан "Маринов инвест" ЕООД, а ревизираното дружество като приело стоката. В товарителниците като получател е вписан "Кремер" ЕООД. Налице е разминаване, поради което според органа не е доказано транспортирането на стоката, предмет на фактурите, както и предаването й, поради което доставките са нереални. По повод на другия доставчик "Агро корн комерс" ЕООД също е извършена насрещна проверка, като е връчено ИПЗПОЗЛ. Не в срок, но по-късно са представени исканите документи. Органът по приходите е счел, че не са представени оригиналите, че товарителниците и пътно-прехвърлителните разписки са без подписи на получател и изпращач. Според обясненията от управителя на дружеството процесният слънчоглед е получен от него чрез договор за заем с "Лерис Ултимат Фърничар" ЕООД. Органът по приходите е счел, че не е доказана реалността на доставките, липсва ресурс за осъществяването им, не се установява стоков поток и е налице разминаване. То се състои в издадени на прекия доставчик фактури от "Венис строй" ЕООД, а той твърди, че слънчогледът е получен не от това дружество, а чрез договора за заем. В мотивите си съдът се е позовал на заключенията по съдебно-счетоводната експертиза, като ги е кредитирал. Според съда се установява по категоричен начин, че получател по фактурите се явява ревизираното лице, като в неговото счетоводство същите са правилно отразени, респ. правилни са записванията в съответните счетоводни сметки по повод счетоводните операции във връзка с тези доставки. От своя страна ревизираното дружество се явява доставчик на конкретно посочени количества слънчоглед и по издадени от него фактури на "Кремер София" ЕООД и "Агротурк България" ЕООД. Във връзка с тях са представени договори и приемо-предавателни протоколи. Към фактурите са били приложени подробни справки за доставените количества по бази. Според експерта количествата слънчоглед, доставени на "Кремер София" ЕООД са били складирани в зърнобаза с. Дончево, собственост на "Жив-Ко" ООД, а количествата доставени на "Агротурк България" ЕООД са складирани в зърнобаза в гр. Балчик, собственост на "Зърнени храни България" АД. Транспортът е за сметка на доставчика - ревизираното дружество, което няма собствени транспортни средства, а е ползвало услугите на превозвачи, подробно посочени от него. Представени са фактурите за извършен транспорт, като към тях има товарителници. Плащанията по процесните доставки и по последващите доставки за извършвани по банков път. По повод на втория пряк доставчик "Агро корн комерс" ЕООД съдът се е позовал на констатациите в ревизионния доклад, че ревизираното дружество е придобило стоката, предмет на фактурите, издадени от него, но се е позовал на недоказване на произхода на същата. След като ревизираното дружество е получило стоката, неправилно е отказано правото на данъчен кредит само на посоченото фактическо основание. Съдът е конкретизирал, че при изготвяне на експертните заключения не е проверявано счетоводството на "Маринов инвест" ЕООД и с оглед неоткриването му в ревизионното производство, както и липсата на данни за начисляване на данъка, то само поради факта на получаване на процесната стока, както и поради доказателства за извършен транспорт и плащания, както и последваща реализация на същата, неправилно е отказано правото на данъчен кредит. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото правилно е отграничен основният спорен момент, а именно реалността на процесните доставки, за което са издадени фактури от "Маринов инвест" ЕООД и "Агро корн комерс" ЕООД. При изграждане на преценката си за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт съдът правилно се е концентрирал върху установяване предмета на доставките, прехвърлянето на правото на собственост и реализираните последващи доставки от ревизираното дружество със същия предмет. Правилно е прието, че произходът на стоката не е елемент от данъчния състав, уреждащ правото на приспадане на данъчен кредит, както и че липсата на доказателства относно начисляването на данъка от един от преките доставчици не се явява обуславящ факт за отказ на това право. От представените писмени доказателства в ревизионното производство, както и от двете заключения по съдебно-счетоводната експертиза, се констатира издаването на фактурите, осчетоводяването им при жалбоподателя, осъществено плащане по тях, транспортирането на стоката чрез фирми - превозвачи и съхраняването й в двете зърнобази, както и последващото й реализиране. С факта на плащане по фактурите, което не се оспорва, се явява реализиран механизма на облагане с ДДС, т. е. е налице постъпление на данъка в републиканския бюджет и основание за получаване на данъчния кредит при действително реализирани доставки. Касационната жалба в първата й част съдържа фактите по делото, а във втората част съдържа доводи във връзка с неправилната преценка от страна на съда на доказателствата и конкретно на неустановяване на произхода на стоката по отношение на "Агро корн комерс" ЕООД, което е извън предмета на спора, на транспортирането и на съхраняването на същата. Те са насочени към оспорване на ангажираните още в ревизионното производство доказателства, което само по себе си е направено с издаването на ревизионния акт, поради нецененото им като годни доказателства. С оглед на доказателствената тежест и ангажираната експертиза следва да се приеме, че жалбоподателят е доказал твърденията си по повод оспорване на ревизионния акт. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 6 500.00 лв., на основание чл. 161 от ДОПК, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение