Решение № 6366 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14102/2017 г.

Решение № 6366 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14102/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигрителна практика" /"ОДОП"/ - В. Т. и на "МСМ ГАЗ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. "Б. К." . №..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Петрова, против решение № 359/01.11.2017 г. на Административен съд - В. Т. /АСВТ/, постановено по адм. д. № 9/2017 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- В. Т. се обжалва решението на административния съд в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-04000415003729-091-001/21.09.2016 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 757.62 лв. Твърди се, че в посочената му част същото е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения по преценката на фактите и доказателствата, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 2 079.68 лв. Ответникът по касационната жалба - "МСМ ГАЗ" ООД оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Петрова с пълномощно за първата и касационната инстанции на л. 14 от първоинстанционното дело по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на "МСМ ГАЗ" ООД решението на административния съд се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА. Твърди се, че в посочената му част същото е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения по преценката на фактите и доказателствата, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП"- В. Т. - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Мундова с пълномощно на л. 15 от първоинстанционното дело по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 648.71 лв. за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия касационен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни против съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04000415003729-091-001/21.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 370/16.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "МСМ ГАЗ" ООД са установени задължения за ДДС и лихви в общ размер 54 285.45 лв. в резултат на начислен на основание чл. 66, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 1 ЗДДС ДДС в размер на 36 814.81 лв. за декларирани, но недоказани ВОД към, , GR AUTOGASТТ VIN EL051192160 и, , STERGIAKA EVAGGELIAТТ VIN EL135281921 - Гърция по 15 фактури с предмет доставки на газови бутилки, собствено производство. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорването на РА е допустимо. Направено е след изчерпване на фазата на задължителния контрол по административен ред и в рамките на преклузивния срок по чл. 156 ДОПК. РА е издаден след проведено ревизионно производство, възложено редовно от компетентен орган - Й. И. Д., началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - В. Т., определена със заповед № 532/25.08.2014 г. на директора на компетентната ТД. РА е издаден от компетентни органи по приходите - от органа, възложил ревизията, и от С. Г. Г., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, определена със ЗВР, в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК. В ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. РА отговаря на изискванията относно форма и съдържание, регламентирани в чл. 120, ал. 1 ДОПК. Изготвен е РД със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 117, ал. 2 ДОПК. След като е обсъдил фактите, установени въз основа на събраните в ревизионното и съдебното производства доказателства във връзка с всяка една от процесните фактури, съдът е приел, че с РА незаконосъобразно е начислен ДДС в размер на 8 757.05 лв. по фактура № 50051/28.11.2011 г. Този извод е обосновал с представената международна товарителница с превозвач ЕТ "Й. Д." и показанията на свидетеля Марков, представляващ "МСМ ГАЗ" ООД. Приел е също така, че осъществяването на ВОД е доказано и по фактура № 50031/13.06.2011 г. чрез международната товарителница, съдържаща подписи и печати на изпращач, превозвач и получател, място на натоварване, място на разтоварване, вид на стоката и придружаващите я документи, поради което незаконосъобразно с РА е начислен ДДС в размер на 2 929.63 лв. По отношение на останалите фактури с първоинстанционното решение е мотивирана законосъобразност на РА, поради непредставянето на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, съдържащи реквизитите по чл. 45 ППЗДДС в приложимата редакция. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК е да провери дали са налице само твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените в двете касационни жалби доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Преценявайки съответствието на решението с приложимия материален закон, настоящата касационна инстанция намира следното: Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА. Съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС (ред. ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г.) за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Към фактурите с номера и дати: 50091/15.04.2013 г., 50083/27.09.2012 г., 50084/27.09.2012 г., 50073/21.06.2012 г., 50061/21.04.2012 г., издадени на, , STERGIAKA EVAGGELIAТТ VIN EL135281921, не са представени международни товарителници. Не са представени ЧМР и към следните фактури, издадени на, , GR AUTOGASТТ VIN EL051192160: 50030/13.06.2011 г., 50049/19.12.2011 г. и 50036/26.07.2011 г. Правилно е приел административният съд, че писмените потвърждения нямат изискуемото от чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС съдържание. Потвържденията към фактурите с получател, , STERGIAKA EVAGGELIAТТ не съдържат вид и количество на стоката и вид на превозното средство. Потвърждението към фактура № 50030/13.06.2011 г. с получател, , GR AUTOGASТТ не съдържа вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство. Потвърждението към фактура № 50049/19.12.2011 г. с получател, , GR AUTOGASТТ съдържа единствено подпис и печат на гръцкото дружество и никакъв друг текст. Потвърждението към фактура 50036/26.07.2011 г. с получател, , GR AUTOGASТТ не съдържа вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство. Представените с касационната жалба потвърждения от, , GR AUTOGASТТ също не съдържат вид и количество на стоката, вид и марка на превозното средство. Към фактура № 50027/20.05.2011 г. е приложена международна товарителница от 20.05.2011 г., която не съдържа подпис на превозвача - С. Х. Х.. Според предоставените от МВР данни вписаният в ЧМР автомобил с рег. номер ЕВ 4322 АК до 17.05.2011 г. е бил собственост на "Евротранс 09" ЕООД, което дружество е прекратило дейност през 2010 г. На 17.05.2011 г. автомобилът е продаден на Н. Г. Г., роден през 1927 г., който е декларирал, че не е извършвал превоз на стоки за Гърция. Към фактура № 50025/09.05.2011 г. е приложена международна товарителница от 10.05.2011 г., която не съдържа подпис на превозвача - Н. Г. Г. и подпис на лицето, получило стоките от името на, , GR AUTOGASТТ. Липсата на подпис на Генев кореспондира с дадените от него писмени обяснения, че не е извършвал превоз на стоки за Гърция. Не са представени писмени потвърждения. Към фактура № 50022/25.03.2011 г. е представена международна товарителница без дата, която не съдържа подпис и печат на получател, а в представеното писмено потвърждение липсват съществени реквизити като вид и количество на стоката, вид, марка на превозното средство. В ЧМР отново е вписан автомобил с рег. номер ЕВ 4322 АК, собственост на Н. Г. Г.. Към фактура № 50024/05.05.2011 г. е приложена международна товарителница от 05.05.2011 г., която не съдържа подпис, а само печат на получателя и не съдържа подпис на превозвача - Н. Г. Г., собственик на вписания автомобил ЕВ 4322 АК, който отрича да е извършвал превоза. Писменото потвърждение е без съществени реквизити, изискуеми съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС като вид и количество на стоката, вид, марка на превозното средство. Към фактура № 50042/03.10.2011 г. е приложена международна товарителница, която не съдържа подпис и печат на гръцкото дружество - получател, а писменото потвърждение не отговаря на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. ЕТ "Й. Д." отрича да е извършвал превоз на стоки за Гърция през 2011 г. Независимо от различните условия на доставките по INCOTERMS, посочени във фактурите /FOB, CPT, EXW/ писменото потвърждение по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС трябва да доказва, че стоките са получени на територията на друга държава членка, а в случая в голама част от писмените потвърждения се посочва, че са доставени във В. Т., без да са представени международни товарителници. С оглед изложеното касационната жалба на "МСМ ГАЗ" ООД е неоснователна, а решението на ВТАС в оспорената от него част е правилно е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" в частта му, в която се обжалва решението на ВТАС, отменящо РА относно начислен ДДС по фактура № 50031/13.06.2011 г. с получател, , GR AUTOGASТТ. Представена е международна товарителница, съдържаща данни за изпращач, превозвач и получател, вид на стоката, номер на фактурата, място и дата на получаване - Thesaloniki 14.06.2011., подписи и печати на дружествата, вкл. дружеството превозвач - "Хелион" ООД. Настоящата касационна инстанция намира, че неправилно с оспореното решение е отменен РА в частта му, в която е начислен ДДС по фактура № 50051/28.12.2011 г. Към същата е представена международна товарителница без дата, без подпис за превозвач и без подпис за получател. Според чл. 5, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. В случая превозвачът ЕТ "Й. Д." потвърждава, че е извършвал превоз през януари 2012 г. и както е посочил съдът, логично е с оглед датата на фактурата той да бъде осъществен през м. януари на следващата година, но липсата на подпис в кл. 24 дава основание да се приеме, че ЧМР не доказва получаването на стоките от гръцкото дружество. Представеното писмено потвърждение съдържа само подпис и печат на дружеството получател, но никакви други данни. Поради така изложените съображения в посочената част решението на административния съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "МСМ ГАЗ" ООД. С оглед изхода на спора на ответника в първоинстанционното производство се дължат на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски, съответни на отхвърлената част от жалбата, както и за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение