Решение № 2393 от 7.3.2023 г. на ВАС, II о.

Образувано е по касационна жалба на П. Дойчева от гр.Плачковци, обл.Габрово, чрез адв. Жечев, срещу Решение 53 от 01.07.2022 г., постановено по адм. дело 313/2021 г. по описа на Административен съд Габрово. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът Кметът на Община Трявна счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Ответникът А. Дойчев не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд,Второ отделение,намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Габрово е отхвърлил като неоснователна жалбата на Дойчева срещу Заповед 717 от 23.11.2021г. на Кмета на Община Трявна, с която е било наредено премахването на незаконен строеж Стопанска постройка за отглеждане на овце, находящ се в УПИ IV-848,кв.62 по плана на кв. Стоевци на гр.Плачковци. Прието е от органа, че строежът е извършен без издадено разрешение за строеж. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Въз основа на установеното незаконно изграждане постройката за отглеждане на овце в собствения на Дйчева имот, е обоснован извод за законосъобразно прилагане от административния орган на правомощията му по чл.225а ал.1 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, като са изведени законосъобразни правни изводи, основани на установените за спора релевантни факти и обстоятелства. Законосъобразността на оспорената заповед е проверена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. Данните по делото сочат, че изградената в имота на касационния жалбоподател стопанска постройка, която за първи път е констатирано да е налична при извършена проверка в имота от служители на Община Трявна, съобразно Констативен Протокол от 16.06.2020г., видно писмените доказателства по приложеното адм. дело 231/2020г. на Административен съд Габрово с размери тогава около 40 кв.м.. При настоящото производство от пълното и неоспорено във фактическите си констатации заключение на в.л. Ракова научаваме, че към м. октомври 2019г. в имота не е налична такава постройка, а през м. май 2021г. тя вече е изградена и с размери около 72 кв.м. От приложеното адм. дело се установява, че с влязло в сила съдебно решение е отхвърлена жалбата на ответника Дойчев срещу отказ на Гл. архитект на Община Трявна за издаване на разрешение за строеж за стопанска постройка в имота, като е било прието и акта, а и в решението на съда, че към датата на входиране на заявлението(10.06.2020г.) строежът е бил реализиран в посочения му тогава обем, като е без значение дали подаденото през 2020г. искане за изграждане на стопанска сграда с площ 72 кв.м.(каквото е наредена за премахване сега) обхваща и изградена вече постройка. По отношение на конкретните възражения, направени с касационната жалба, то следва да се посочи, че безспорно е установено, че строежът е VI-та категория, съгласно категоризацията в чл.137 ал.1 ЗУТ и отговаря на характеристиките на чл.137 ал.1, т. 6 вр. чл. 147 ал.1, т.1 ЗУТ строежи на допълващото застрояване по чл.44 ал.3 ЗУТ (стопански постройки на допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни). Именно и поради това правилно административния орган е посочил че постройката попада между обектите по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, в която са посочени строежите шеста категория, а именно тези по чл. 54, ал. 1 и ал. 4 и чл. 147 ЗУТ. Това е така, тъй като от своя страна нормата на чл. 147 ЗУТ препраща към чл.44, който касае постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че доколкото строежът е изпълнен в квартал на гр. Плачковци, то съобразно новелата на чл.44 ал.2 ЗУТ постройки на допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни могат да се изграждат по изключение само съобразно единен за зоната режим на ползване и застрояване, приет от съответния общински съвет, в каквато насока не са налице данни за съобразяване с предписаното. Неоснователна се явява и тезата, че Дойчева не попада в категорията лица, посочени в чл.225а ЗУТ, респ. няма доказателства тя да е извършител, респ. да се счита и за възложител на незаконния строеж. В тази връзка следва да се посочи, че в съобразителната част на атакувания акт е проследена детайлно цялата фактическа обстановка, касаеща въпросната стопанска постройка, датираща от първата половина на 2020г., когато Дойчеви, като съсобственици на поземления имот, са входирали заявление за издаване на разрешение за строеж за стопанска постройка именно с посочените размери от 72 кв.м., за което те са представили и конструктивно-становище от проектант-конструктор, като в него(л.16-17 от приложеното дело) именно те са посочени като възложители на постройката. Извън това законосъобразно в разпоредителната част органът е наредил на собствениците на строежа(в заповедта никъде Дойчеви не са изрично посочени като нарушители, извършили самия строеж, тъй като такива констатации обективно не са били направени и в двете производства) да премахнат доброволно в четиримесечен срок от влизането и в сила. Правилно и съобразявайки се с новелата на чл.225а ал.2 ЗУТ Дойчеви са приети като заинтересовани лица(съсобственици по приращение на изградената незаконна стопанска постройка), т.е. за адресати на акта, тъй като с неговото премахване(разрушаване на вещта в субстанция) ще се прекрати (погаси) и абсолютното им право на собственост, което съществува независимо от състоянието на законност/незаконност на изграденото. С нормата на чл.225а ал.2, изр. второ ЗУТ изрично се допуска възможност нарушителят да не е известен, поради което неговото неустановяване, не е пречка или някакво нарушение при обективиране на крайния акт от производството. Що се отнася до твърдяно неспазване на сроковете за издаване на оспорената заповед, то следва да се посочи, че в хипотеза на самосезиране, т.е. действие по собствен почин(служебно) на органа и с оглед характера на производството, което не е инициирано от Дойчеви, е без съществено значение в какъв период след съставяне на констативния акт е издадена заповедта. По отношение възражението, касаещо надлежното връчване на Дойчева на съставения констативен акт, респ. дали той е подписан от лицето, то на първо място (досежно подписа на лицето) не се установи същата да е направила каквито и да е възражения по представеното и налично на л.13 от делото известие за доставяне от лицензиран пощенски оператор, че на посочената дата 27.09.2021г. не тя е положила подпис в известието, т.е. очевидно тези възражения, като несвоевременно направени, са били преклудирани, а освен това същата е упражнила надлежно правото си на жалба пред административния съд, който е разгледал и се е произнесъл по всички наведени от защитата и възражения. Т.е. в пълна мяра Дойчева е охранила правата си в проведеното пред две инстанции съдебно производство. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209 т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода разноски следва се дължат само на ответната страна Община Трявна, като такива се претендират със становището на процесуалния и представител адв. Ненов, но не се установи да са направени, поради което и не следва да се присъждат, респ. искането се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,