Решение № 164 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 557/2017 г.
ВКСI гражданско отделение26.10.2017 г.докладчик Емилия Донкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ въззивното решение № VI-101 от 17.11.2016 г., постановено по гр. д. № 1482/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1216 от 19.07.2016 г. по гр. д. № 1014/2016 г. на Бургаския районен съд и са присъдени разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на И. Д. Я. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], владението върху собствения му лек автомобил марка "БМВ", модел "320Д", с ДК [рег. номер на МПС], цвят - сив металик, номер на рама: W. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. Д. Я. разноски за водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 1 450 лв. /хиляда четиристотин и петдесет/ лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 164 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 557/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 319 от 30.05.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № VI-101 от 17.11.2016 г., постановено по гр. д. № 1482/2016 г. на Бургаския окръжен съд. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса компетентен ли е гражданският съд при иск по чл. 108 ЗС против Прокуратурата на Република България да постановява предаване на владението върху вещ - лек автомобил, който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. С решение № 10 от 04.03.2015 г., постановено по гр. д. № 4171/2014 г. на ВКС, първо г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, е прието, че гражданският съд, който се произнася по предпоставките за основателност на иска, дължи самостоятелен отговор на въпроса дали ответникът държи вещта на правно основание и следва да извърши самостоятелна преценка на посочената предпоставка. Преценката за наличие на основание прокуратурата да задържа вещта е обусловена от преценката дали е налице правен спор за собствеността на вещта. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, в частта, му с която е отхвърлена претенцията на касатора за предаване владението върху собствения му лек автомобил и вместо него е постановено ново по същество, с което искът с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част. С влязлата в сила част на първоинстанционното решение собствеността върху претендираната вещ е приета за доказана при основанието по чл. 78, ал. 1 ЗС, тъй като ищецът е придобил владението върху спорния лек автомобил по възмезден начин - чрез договор за покупко-продажба от 08.09.2009 г., макар и от несобственик, но без да е знаел това, като за прехвърлянето на собствеността не е била необходима нотариална форма или писмена форма с нотариална заверка на подписите, а обикновена писмена форма, която е била спазена. Висящността на делото пред въззивната инстанция е пренесена по осъдителната част на ревандикационната претенция. За да намери тази част на иска за неоснователна, въззивният съд изложил съображения, че основанието за осъществяваното от прокуратурата държане е предвидената в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ уредба, а конкретният юридически факт, създаващ това основание, е образуваното досъдебно производство по повод данни за извършено престъпление /по чл. 346, ал. 1 НК/ и изземването на вещта. Добавено е, че докато това производство е висящо, прокуратурата е в правото си да държи автомобила, а преценката по чл. 111, ал. 2 НПК за връщане на предметите, иззети като веществени доказателства, по предвидените в тази разпоредба хипотези, принадлежи само на прокуратурата и евентуално - на наказателния съд. Посочено е, че предвидените в тази разпоредба основания не могат да послужат като такива в хипотезата на иск по чл. 108 ЗС и същият е приет за неоснователен в осъдителната му част. Настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в решение № 10 от 04.03.2015 г., постановено по гр. д. № 4171/2014 г. на ВКС, първо г. о. По касационната жалба: По делото е установена следната фактическа обстановка: Процесният лек автомобил е иззет като веществено доказателство по досъдебно производство № 14-876/2009 г. по описа на РУП - Н., образувано срещу неизвестен извършител. Същото е било спряно с постановление от 16.02.2015 г. на прокурор при РП - Н., поради неустановяване на извършителя. Установява се от постановление от 10.06.2015 г. на прокурор при Районна прокуратура - Н., че с него е отказано връщането на лекия автомобил на И. Д. Я., поради наличието на спор за правото на собственост върху него. В прокурорския акт не са изложени съображения, свързани със затрудняване разкриването на обективната истина, които по аргумент от чл. 111, ал. 2 НПК могат да обосноват отказ на прокурора за връщане на вещта. По делото не са налице и доказателства, за това, че продължава необходимостта от извършването на процесуални действия, които да оправдаят продължаваното задържане на автомобила /напротив, видно от цитираното по-горе постановление, досъдебното производство е спряно/. При липса на спор относно принадлежността на правото на собственост върху автомобила, какъвто е и конкретният случай, не е налице основание за неговото задържане. Това задържане се явява незаконосъобразно. Касаторът като негов собственик има право да получи владението му на основание чл. 108 ЗС. Обжалваното решение е неправилно, тъй като в противоречие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика е прието, че гражданският съд не може да извършва преценка за това дали ответникът държи вещта на правно основание. В настоящата хипотеза принадлежността на правото на собственост в полза на ищеца - касатор е установена с влязло в сила съдебно решение. Не е налице гражданско-правен спор по смисъла на разпоредбата на чл. 113 НПК, който е пречка за връщане на вещите, иззети като веществени доказателства. С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отхвърлил иска за ревандикация в осъдителната му част, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно наличието на основание за задържане на вещта от ответника, а оттам - и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба са основателни. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира предявения иск по чл. 108 ЗС за основателен и в осъдителната му част, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което ответникът да бъде осъден да предаде на касатора владението върху собствения му лек автомобил. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 1 450 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.