Решение № 968 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Строителна къща Диамант ООД чрез адвокат Джостов и от Бар ЕООД чрез юрк. Христова, против решение 436 от 15.01.2024 г., постановено по адм. д. 2576/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяна на обжалваното решение и претендират присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък. Ответникът началника на РДНСК-Пловдив чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбите на Строителна къща Диамант ООД и на Бар ЕООД, против заповед ДК-02-Пд-02/13.07.2022 г. на началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Пловдив към Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ и за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото се концентрира върху това дали заповедта е издадена в съответствие с нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като възраженията и по двете жалби са в насока на това, че процесния, разпореден за премахване строеж, не е незаконен дотолкова доколкото към момента на извършване на строежа са били налични одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Изрично се заема тезата, че процесният строеж е изпълнен законно въз основа на разрешение за строеж 16/21.04.2016 г. Съдът е посочил, че по безспорен начин по делото, съобразявайки влязло в сила решение 4698/14.04.2021 г. по адм.дело 125/2021 г.на ВАС, с което е оставено в сила решение 1675 от 01.10.2020г., постановено по адм.дело 2294/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което процесното разрешение за строеж 16/21.04.2016 г. е обявено за нищожно, се установява, че разпореденият за премахване строеж е извършен без строителни книжа, съответно са изпълнени условията на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и правилно строежът е разпореден за премахване като незаконен. Съдът е приел още, че с оглед конструктивните характеристики на установеното от административния орган строителство и неговото описание в констативния акт и в заповедта, наредената за премахване по тире второ от мотивната част на заповедта пристройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект съгласно чл. 56, ал. 1 във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Въпросната пристройка представлява метална конструкция към входа на заведението, през която е и входа на заведението. Съгласно цитираните в предходното изречение правни норми, за да се квалифицира един обект като строеж или преместваем обект, следва да се изследва както неговото предназначение, така и начина на прикрепването му към терена или съседните строежи. Според вещото лице пристройката представлява суши бар, временно преместваемо съоръжение, извън контура на фасадната линия от юг, обемна метална остъклена витрина, но това не е достатъчно да се приеме, че се касае за преместваем обект. В случая не е изпълнено второто изискване за определянето й като такъв - възможността да се демонтира и да се премести в цялост и използва на друго място. С оглед начина на изпълнение и използваните строителни материали, в случая се касае за пристройка, правилно определена като строеж, през който се осъществява и входа към ресторанта. За наредената за премахване пристройка не са налице одобрени инвестиционни проекти и не е издадено разрешение за строеж, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата на необходимите строителни книжа обуславя извод за нейната незаконност в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Производството се развива по повод отменително решение 9500 от 11.10.2023 г. по адм.дело 6828/2023 г. на ВАС, с което е отменено решение 818 от 03.05.2023 г., постановено по адм.дело 2196/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С отмененото решение на АС-Пловдив е прогласена нищожността на оспорения пред него акт, който извод е приет за незаконосъобразен от ВАС. При липсата на фактически установявания и правни изводи по отношение на всички части от незаконния строеж, описани по оспорената заповед и липсата на мотиви за материалната законосъобразност на оспорената заповед, делото е било върнато за ново разглеждане. Предмет на разглеждане в това производство е заповед ДК-02-Пд-02/13.07.2022 г. на Началника на РДНСК Пловдив, ГДСКДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ реконструкция и ремонт на ресторант Хепи с идентификатор 56784.506.1119.1.21, находящ се в сграда с идентификатор 56784.506.1119.1 по КК на гр.Пловдив, с административен адрес [улица], гр.Пловдив, извършен без одобрен проект и без издадено от гл.архитект на община Пловдив разрешение за строеж, собственост на ДиамантООД, извършен от БАРЕООД. Обоснован е изводът на съда, че по безспорен начин по делото, съобразявайки влязло в сила решение 4698/14.04.2021 г. по адм.дело 125/2021 г.на ВАС, с което е оставено в сила решение 1675 от 01.10.2020г., постановено по адм.дело 2294/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което процесното разрешение за строеж 16/21.04.2016 г. е обявено за нищожно, се установява, че разпореденият за премахване строеж е извършен без строителни книжа, съответно са изпълнени условията на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и правилно строежът е разпореден за премахване като незаконен. Правилно е прието, че няма как да се сподели тезата на жалбоподателите, че щом като към момента на извършването на строежа това РС е действало, то строежът е законен. Напротив, щом процесното РС е обявено за нищожно, а нищожността е изначална, то ноторно е, че строителното разрешение не е съществувало изобщо в правния мир и това води до незаконност на строежа - Решение 1543 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 9899/2021 г., II отделение. Нищожният акт не поражда правни последици, съответно не може да се изведе извод, че към момента на извършването на строежа съгласно обявено за нищожно впоследствие РС, същият е законен. Противно на твърдяното в жалбата, същият е незаконен, тъй като обявен за нищожен акт се равнява на въобще несъществуващ такъв в правния мир и от него не могат да произтекат правни последици. Правилно е прието, че видно от събраните при предходното разглеждане на делото доказателства и по-конкретно съобразявайки констатациите и изводите по заключението на основната и допълнителната СТЕ на инж.Ранделова, процесният строеж е извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, тъй като с него се отнемат общи части. При това положение, за целта е следвало да са налице нотариално заверено съгласие на ЗЛ по чл.149, ал.2 от ЗУТ и одобрен проект към вече издаденото РС - чл.154, ал.5 от ЗУТ. Тези изменения в крайна сметка се отразяват в заповед за допълване на издаденото РС, каквато в настоящия случай не е налице. Това отклонение, дотолкова доколкото е съществено от първоначално одобрените инвестиционни проекти, не може да бъде осъществено единствено с отразяването му в екзекутивен архитектурен проект какъвто е настоящият случай. Неизпълнението на изискванията на чл. чл.154, ал.5 от ЗУТ прави строежа незаконен, тъй като е извършен в отклонение от издадените за целта строителни книжа. С оглед горното, правилно е прието, че процесният строеж е изпълнен в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, съответно правилно е разпореден за премахване като незаконен. Неоснователни са доводите на двамата касатори, че е налице смесване на процедурите за премахване на незаконен строеж с тази за премахване на преместваем обект. Както правилно е приел първоинстанционният съд, с оглед конструктивните характеристики на установеното от административния орган строителство и неговото описание в констативния акт и в заповедта, наредената за премахване по тире второ от мотивната част на заповедта пристройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект съгласно чл. 56, ал. 1 във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Въпросната пристройка представлява метална конструкция към входа на заведението, през която е и входа на заведението. Съгласно цитираните правни норми, за да се квалифицира един обект като строеж или преместваем обект, следва да се изследва както неговото предназначение, така и начина на прикрепването му към терена или съседните строежи. Според вещото лице пристройката представлява суши бар, временно преместваемо съоръжение, извън контура на фасадната линия от юг, обемна метална остъклена витрина, но това не е достатъчно да се приеме, че се касае за преместваем обект. В случая не е изпълнено второто изискване за определянето й като такъв - възможността да се демонтира и да се премести в цялост и използва на друго място. С оглед начина на изпълнение и използваните строителни материали, в случая се касае за пристройка, правилно определена като строеж, през който се осъществява и входа към ресторанта. За наредената за премахване пристройка не са налице одобрени инвестиционни проекти и не е издадено разрешение за строеж, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата на необходимите строителни книжа обуславя извод за нейната незаконност в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. По делото са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за делото. Съдът е разпределил и е указал доказателствената тежест на страните, извършил е служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъдил е събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски на ответника е основателно като следва да се осъдят Строителна къща Диамант ООД и Бар ЕООД да заплатят солидарно на ДНСК сумата 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,